„Стража“ е платформа за парламентарна прозрачност, представяща отворени данни от Народното събрание в лесно-достъпна форма.

Целта е да се предостави систематизирана и разбираема информация за изказванията и гласуванията на всеки народен представител.

Към момента на платформата са представени данни от 10 849 598 поименни парламентарни гласа от последните 13 години, 541 831 изказвания от трибуната на 1409 народни представители от 2001 година до днес.

Платформата дава възможност да се проследи последователността при гласуванията и изказванията на отделни членове на парламента.

Благодарение на застъпничеството на „Стража“, бяха инициирани промени в правилника на последното Народно събрание, според които данните от гласуванията се публикуват само с ден закъснение.

Към момента актуални и визуализирани са данни, свързани с:

• Партийните финанси – съдържа информация за направените партийни дарения в периода 2011 – 2021 г.
• Бюджетни плащания по СЕБРА от 2006 до края на юни 2022 година в размер над 5 000 лева – СЕБРА експлорер, в който може да се търси по бюджетна организация или по получател на средствата, при спазване на изискванията за защита на личните данни.

С дейността си „Стража“ демонстрира по практичен и ефектен начин ползата от достъпността на отворените данни за гражданското участие, прозрачността и отчетността на институциите.

Организацията вече е събрала много последователи в социалните мрежи, страницата й е посещавана от стотици души всеки ден. Данните от платформата бяха цитирана в медиите множество пъти.

Групата "Да не допуснем Синеморец да се превърне в Слънчев бряг" се превърна в най-голямата трибуна на битките, които се водят от пазителите на последните дивни кътчета от българската природа. Името на групата направи селцето Синеморец символ на усилията за разкриване и предотвратяване на безобразните издевателства над цялото ни южно море, както и за съхраняване на парк "Странджа".

С компетентност и всеотдайност неуморните членове на групата постигнаха реални резултати по пътя за запазване на морето и планината за поколенията. Това стана чрез анализ на законодателството, проучване на документация и Решения на общинския съвет на Царево, сигнали, жалби, свидетелстване пред органите на МВР, лични разследвания, съдебни дела, заставане с лице срещу мафията пред медиите, кампании за повишаване чувствителността на обществеността.

Групата разследва закононарушения и инициира стъпки за запазване на природата от застрояване, наброява над 6 000 души. Активен участник е във всякакви обществени обсъждания, свързани с тези процеси на ПП "Странджа" и община Царево.

За целите на своите кампании, подават активно заявления по ЗДОИ до община Царево, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на земеделието и храните, Министерство на околнат асреда и водите.

За търсенето на информация по различните казуси партнират с организации като WWF, Асоциация на парковете и Зелени закони. За правна помощ по ЗДОИ се обръщат към Програма Достъп до Информация.

През изминалата година някои по-значимиот техните битки са:

- Спиране на съгласуване от страна на МОСВ на ново строителство в община "Царево" чрез отмяна на писмото на министър Искра Михайлова от ДПС от 2014 г., с което противозаконно се позволяваше процедирането на подробни устройствени планове в община "Царево" без наличие на ОУП

- Проведени три срещи за бъдещето на ОУП Царево и Плана за управление на ПП Странджа с представители на МРРБ, МОСВ, община Царево, досегашните проектанти на плана и активисти от групите за "Корал" и Синеморец.

Сагата около ОУП-а на Царево продължава вече шеста година и за да има някакъв напредък е ясно, че възложителят-МРРБ трябва да обсъди с проектанта готовността на последния да довърши плана, който трябва да премине през целия цикъл съгласувания и обществени обсъждания. За да се случи това обаче е необходимо да бъде представен проект, адекватно представящ действителността, стъпващ на истински данни и отчитащ баланса между различните интереси, когато става дума за вече презастроено Черноморско крайбрежие.

От групата са категорични, че граждани и институции следва да бдят да не се приемат подробни устройствени планове на парче, без действащ общ устройствен план, така че да се осъществява строителство на крайбрежието в ситуация на липса на регламент, както досега.

Сред останалите битки на групата са още:

- Анализ на данните в проекта за ОУП на община Царево и липсата на аргументи за застрояване извън досегашните селища, стартиране на нова процедура за изработване на ОУП на община Царево и констатиране на несъстоятелността на изработения, но неприет проект на ОУП, който се основава на фалшиви, според групата, данни за несъществуващи плажове и е щял да бетонира крайбрежието на Странджа.

- Спиране на строителството в с. Синеморец заради незаконния колектор до построяване на пречиствателна станция.

- Установяване на незаконно строителство на хотел над плаж "Бутамята" след гражданско разследване на Борислав Борисов. От публикации в медиите прокуратурата се самосезира и ДНСК спира строителството на СПА хотел с над 9000 кв.м. РЗП. Това разследване беше удостоено с 2-ро място в конкурса "Валя Крушкина – журналистика за хората".

- Спиране на промяната на предназначение на имот общинска публична собственост и евентуална последваща продажба на спортен терен в местността "Поляните" , село "Синеморец".

- Спиране на плантация от инвазивен вид след сигнали в групата.

- Прокурорска проверка на изграждането на незаконен път в местността "Поляните", село "Синеморец". Разпореждане на МОСВ за възстановяване на терена в природния му вид.

- Принудителна административна мярка от страна на МОСВ за преустановяване на строителството в местността "Поляните", село "Синеморец".

- Продължаване на петицията, инициирана от Марта Георгиева.

- Протести в София и в Синеморец.

В последните награди на Фондация Биоразнообразие" групата спечели наградата на публиката в категория "Активист за природата". За нея бяха гласували над 2 600 души от цялата страна.

Институтът за пазарна икономика (ИПИ) използва ЗДОИ изключително активно в дейността си.

От 2007 година до август 2022 г. ИПИ е подал 3258 заявления по ЗДОИ, като средно на 68% от заявленията е получен отговор в срок. За други 14% подадени заявления отговорът е бил забавен, но получен, а за останалите 18% е постановен отказ.

Сред основните институции, от които е търсена информация са общините, Министерство на финансите, Министерство на труда и социалната политика, НОИ, НАП, агенции, министерства и съдилища. Заслужава внимание дългосрочното усилие на ИПИ за анализ на общините в България, по което от 2012 г. всяка година екипът подава в периода април-май заявления по ЗДОИ за размерите на определени местни данъци и такси до всички общини.

С всяка изминала година отговорите нарастват – докато през 2012 г. при подадени 260 заявления по ЗДОИ са получени 223 отговора (в срок и след последващи действия на екипа директно с неотговорилите общини), то през 2022 г. получените в срок и по електронна поща отговори са 250 или 94%.

С годините наблюдаваме трайна тенденция за повишаване на знанието, организацията и прилагането на ЗДОИ от общините, за което вярваме, че имаме определен принос. Информацията, която екипът на ИПИ търси по ЗДОИ е изцяло свързана с мисията на организацията и се използва за създаване на бази данни, които се публикуват за ползване от всеки заинтересован, за анализи, събития и дискусии, препоръки и публични кампании.

Ето и примери:

• 265 истории за икономика: https://265obshtini.bg/map/164 и много други карти с източник - данни, получени по ЗДОИ
• Регионални профили - https://www.regionalprofiles.bg/bg/methodology/taxes/ - и други индикатори с източник - данни, получени по ЗДОИ
• Ковид - https://ime.bg/bg/articles/karti-diagnosticirani-s-covid-19-po-obshtini/
• Повишаване на прозрачността на държавния бюджет - https://ime.bg/bg/articles/riskovete-pred-fiskalniya-rezerv/ и много други
• Данни за зрелостни изпити, матури и др. подобни - https://ime.bg/bg/articles/zrelostni-izpiti-22-v-oblastite-po-niski-ocenki-i-v-pyti-povee-dvoiki/ и много други
• Социални услуги – анализи от последните години - Социални услуги в подкрепа на възрастните хора, 2022; Кратък преглед на достъпа и ефективността на здравеопазването, 2022; Оценка на потребностите от социални услуги на местно ниво, 2021 и др. ЗДОИ се използва изключително активно от екипа на ИПИ при коментар и изготвяне на статии за редовния седмичен бюлетин "Преглед на стопанската политика" (https://ime.bg/bg/pr_bg), който е основен инструмент за формиране на обществено мнение, представяне на препоръки за реформи, но и за спиране в зародиш на вредни за гражданите и бизнес идеи.

Вярваме, че с активното прилагане на ЗДОИ от екипа на ИПИ в последните 15 години сме допринесли за: - повишаване на прозрачността на работата на правителството, което увеличава предвидимостта и информираността на гражданите и компаниите - подобряване на работата на администрацията - подобряване на разбирането и експертизата на ИПИ, което допринася за по-задълбочени и полезни за мисията анализи и кампании.

"Грийнпийс" - България активно използва ЗДОИ в мисията си да се противопостави на установени практики, рушащи околната среда, и да разкрие порочни дейности, които задълбочават екологичните проблеми.

Пример за дългосрочно и успешно използване на ЗДОИ с последователно търсене на информация от различни институции, включително воденето на съдебни дела, е докладът "Осемте кръга на Въглищната империя на "Ковачки", който представлява задълбочено разследване и разкриване на схеми за стотици милиони левове, дължими към държавата, и корупционни практики, които привилегироват определени компании в сферата на енергийния пазар.

Отделните теми на доклада "Осемте кръга на Въглищната империя на "Ковачки" хвърлят светлина върху спорни аспекти от дейността на кръг от компании със силно присъствие и интереси в енергетиката на България. В хода на разследването тематично са подадени заявления до съответни институции.

Така например, организацията прави официално запитване до Националната агенция за приходите (НАП) относно това какви действия са предприети за събиране на данъчните и осигурителните задължения на „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД и другите фирми от Въглищната империя (общо 19 дружества, разгледани и в доклада „Финансовите мини“), свързани с бизнесмена Христо Ковачки. НАП предоставя част от поисканата информация под формата на обобщени данни. Така става ясно, че 17 от въпросните 19 дружества имат непогасени просрочени публични задължения, които към 31.12.2020 г. възлизат на 330.1 милиона лева.

С помощта на ЗДОИ, включително след воденето на съдебни дела, „Грийнпийс“ – България получава информация за горенето на отпадъци от ТЕЦ „Бобов дол“ и става ясно, че Министерството на околната среда и водите е дало разрешение там да се изгорят в „експериментален режим“ до 500 хиляди тона отпадъци. По-малки количества боклуци са изгаряни и в ТЕЦ „Република“, която е собственост на „Топлофикация – Перник“, и от „Топлофикация – Сливен – инж. Ангел Ангелов“. Тези дружества след 2018 г. произвеждат електроенергия с горене на отпадъци и попадат в контурите на Въглищната империя. Данните сочат, че са изгорени 111 хиляди тона отпадъци.



С помощта на Закона за достъп до обществена информация и заявления, отправени към Комисията за финансов надзор (КФН), "Грийнпийс" – България разкрива и порочната практика на инвестиране на средства на пенсионен фонд "Топлина" в собствени финансови инструменти, което е в разрез с Кодекса за социално осигуряване (чл. 177, ал. 1). В отговора на заявленията, финансовият регулатор лаконично сочи, че през годините са провеждани редица тематични проверки, а през 2020 г. в ПОД „Топлина“ е извършена и обща проверка, направени са 30 препоръки и всички те са изпълнени от дружеството. ПОД „Топлина“ влага 9.925 милиона лева в акции на „Атоменергоремонт“, 6.689 милиона лева в „Топлофикация Русе“ и по-малки порции в топлофикациите в Плевен и Бургас, в ТЕЦ „Бобов дол“, „ТЕЦ Марица 3“ АД.



Разследванията и докладът на "Грийнпийс" получиха широк медиен отзвук, осветлявайки казус с широк обществен интерес:

Кой и как разреши на централа на Ковачки да изгори хиляди тонове боклук

"Осемте кръга на Въглищната империя". Фирми на Ковачки дължат данъци за над 330 млн. лв.

"Грийнпийс" предупреждава: "империята на Ковачки" поставя под риск енергийния преход