За ПДИ
English
ИДЕЯТА
НАГРАДИ
НОМИНАЦИИ
НАГРАДЕНИ
ЦЕРЕМОНИИ
ПОПУЛЯРИЗИРАНЕ
НОВИНИ
Начало
>
Номинации
>
2015 г.
>
НПО
НПО
КРИТЕРИИ

Критериите за оценка на номинациите в категорията "Неправителствена организация, най-активно използвала ЗДОИ" са:

 

1. Последователност при търсенето на информация
2. Упоритост – използвани ли са докрай всички процедури по ЗДОИ?
3. Обществен ефект
4. Информация, получена по ЗДОИ, използвана ли е в доклади и други издания на НПО-то?



Номинациите трябва да отговарят на всеки от критериите и обемът на текста да не надвишава една страница. Номинации, които не съдържат обосновка към всеки от критериите няма да бъдат разглеждани от журито!

Запазваме си правото да редактираме получените номинации.

Фондация "Български институт за правни инициативи" (БИПИ)
Номиниращ: Галина Мариова

Фондация "Български институт за правни инициативи" (БИПИ) винаги активно е използвала при осъществяването на своите проекти възможностите, които предоставя ЗДОИ. В тази връзка, през 2015 г. БИПИ организира мащабна кампания по събиране на публични данни чрез механизмите на този закон, като в рамките на проекта "Съдебните заседатели – активни граждани за реално участие в правосъдието" са изпратени 411 писма с въпроси относно подбора, организацията на работата и дейността на съдебните заседатели в Република България. На практика еднотипни въпроси по ЗДОИ получават всички районни, окръжни и военни съдилища в страната, Висшия съдебен съвет както и 264 от общо 265 общини. (Изключение прави единствено новообразуваната община Сърница, която няма административна практика по темата).

В резултат от кампанията БИПИ получава отговор от почти всички съдилища, ВСС, както и над ½ от общините в страната. Впоследствие, след допълнителна комуникация на екипа на БИПИ с неотговорилите адресати, броят на получените писма нараства. Отговорите, които БИПИ получава, създават изключително представителна картина на института на съдебните заседатели, който не просто позволява участието на гражданите в съдебната власт, а го прави задължително във всички тежки първоинстанционни наказателни дела. За съжаление обаче се оказва, че институтът е непознат сред широкото общество. Нещо повече, неговата същина не е позната и на администрациите, основно общинските, които проявяват изключителна "творческа" активност при прилагането на законовите разпоредби. Не на последно място, отговорите по ЗДОИ показват и липсата на познаване на някои други основни процедури и принципи, като например боравенето с лични данни, липсата на конфликт на интереси и прочее.

Кампанията на БИПИ постига основната си цел, а именно да осветли редица проблематични въпроси, свързани със съдебните заседатели, за които съществуват множество догадки или са описани в отделни медийни публикации, но не е налице официална информация. По отношение дейността на общинските съвети част от тези въпроси са как се избират лицата, които да бъдат предложени за съдебни заседатели, съществува ли квотно разпределение на бройките за съдебни заседатели, какви лица биват предложени, има ли роднински и професионални назначения. По отношение на организацията на дейността на избраните вече заседатели в съдилищата въпросите касаят разпределението на заседателите по състави и дела, тяхната подготовка (готови ли са да участват пълноценно в наказателния процес), конфликт на интереси и др.

В по-широк план резултатите от кампанията по ЗДОИ са част от широкообхватен интегрален анализ на института на съдебните заседатели, който цели налагането на адекватни законови промени, с оглед превръщането на тази най-демократична възможност за участие на гражданското общество в съдебната власт в истински работещ механизъм, което е важен елемент от връщането прозрачността на системата и връщането на доверието на обществото в силата на закона.

Център за защита на правата в здравеопазването
Номиниращ: Александра Даутева

1. Последователност при търсенето на информация. От 2013 г. до днес Центърът за защита на правата в здравеопазването /накратко ЦЗПЗ/ е подал над 30 заявления за достъп до обществена информация. За 2015 год. до момента подадените заявленията са 6 на брой. Основно ЦЗПЗ търси информация, свързана със здравеопазването в България, като напр. Медицински специалисти, здравноосигурителни права, разрешения за болнична помощ, изплатени средства за медицински изделия, изплатени средства за болници и др.
Тази година на основание на ЗДОИ, ЦЗПЗ е поискал достъп до обществена информация от НАП, НЦРРЗ, МЗ, министъра на здравеопазването и два пъти от НЗОК. На ЦЗПЗ е отказан достъп до обществена информация единствено от НЗОК с предтекст, че информацията е "търговска тайна". Отказът е по заявление за предоставяне на информация относно: Изплатените суми на лечебните заведения за болнична помощ, както и за всяка една от клиничните пътеки от 01.01.2014 до 31.12.2014 г. За всеки един лекарствен продукт, включен в реимбурсната листа на НЗОК по INN и търговското наименование, както и изплатените суми за 2014. Изплатените суми за 2014 г. на болници за лекарствено лечение на злокачествени заболявания, за всеки един лекарствен продукт, по INN и търговското наименование.

2. Упоритост. В следствие на отказа на НЗОК да предостави достъп до поисканата обществена информация, ЦЗПЗ завежда дело. Състав на Административен съд – София град /АССГ/, отменя отказа на НЗОК да предостави на ЦЗПЗ достъпа до обществената информация. Д-р Тодорова, тогава управител на НЗОК, отказва да предостави исканата информация, с мотив, че не знае кои от лечебните заведения за болнична помощ са публичноправни организации и няма достатъчно време да ги запита и получи отговор от тях, дали са съгласни да се предостави исканата информация. В решението на АССГ се отбелязва, че и в двата случая е налице надделяващ обществен интерес, свързан с гражданския контрол над институцията и прозрачността при разпределянето на публичните средства. Посочва се също, че цените на лекарствата се определят от държавата, а търговските наименования са публикувани в ПЛС и реимбурсния списък на НЗОК, следователно няма никакво основание да се смята, че ще бъдат засегнати каквито и да е търговски интереси. НЗОК е осъдена да изплати на ЦЗПЗ разноските по делото.

3. Обществен ефект. Обществен ефект, за който ЦЗПЗ допринася, вследствие на заведеното дело срещу НЗОК за отказ на достъп до обществена информация е, че вече НЗОК публикува на интернет страницата си изплатените средства на болниците /4а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) обявява ежемесечно на интернет страницата на НЗОК заплатените през предходния месец средства за болнична медицинска помощ по лечебни заведения, както и за лекарствени продукти по международно непатентно наименование, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели. Като обществен ефект може да бъде отчетена и възможността на достъп до обществена информация на платформата на "Добрите болници". На сайта www.dobritebolnici.info, гражданите имат достъп до изплатените средства на НЗОК за всяка болница. Получената информация се използва и за успешното водене на съдебни дела.

4. Използване на получената информация в доклади и други издания на ЦЗПЗ. Информация от ЗДОИ е използвана на сайта на платформата "Добрите болници", създадена от ЦЗПЗ. Информацията за бюджетите на болниците е получена от МЗ като се обновява всяка година. Целта е всеки един пациент да има достъп до информация за всяка болница. Информацията от ЗДОИ се използва за воденето на съдебни дела. Информацията от ЗДОИ се използва също и в годишните доклади на ЦЗПЗ.



Фондация БлуЛинк
Номиниращ: Йорданка Динева

В последната година Фондация „БлуЛинк“ осъществи мащабно проучване на механизмите за участие на граждани, инициативни групи и НПО в процеса на взимане на решения на институции на национално и местно ниво, възползвайки се от възможността за получаване на информация, предвидена в Закона за достъп до обществена информация. Изследването включи изпращане на искания за достъп до информация към всички общини и институции на национално ниво. Целта на това начинание бе да се погледне дали съществуват и какви са механизмите за включване в работата на институциите на НПО и граждани и дали действително се спазват изградените правила. В резултат на изпратените искания изследователите получиха 143 отговора от институции на национално ниво и 159 отговора от общини. На база на всички тези отговори, получените откази, изисканите уточнения, както и неспазени срокове е изготвен анализ и предстои да бъде публикувано научно изследване, което ще опише проблемите, както и добрите практики, с които БлуЛинк се срещна при опита да се възползва от правата, гарантирани в Закона за достъп до обществена информация.

Фондация „БлуЛинк“ има традиции в работата си за изработване на прозрачни механизми за избор на НПО за представители в институции и настоящия анализ включва както задълбочена работа на всички нива чрез ЗДОИ, така и систематизиране на дългогодишен опит на природозащитната общност и поради тази причина очакваме да бъде изключително полезен за цялата НПО общност. Резултатите ще бъдат обсъдени с НПО от различни сфери с цел да бъдат изработени стъпки за застъпническа кампания за подобряване механизмите на гражданско участие и представителство в процесите на взимане на решения, където е уместно. Дейността е осъзната необходимост и е планирана в рамките на проект "Участие за природа" на Коалиция "За да остане природа" (координиран от Българска фондация Биоразнообразие), финансиран от ФМ на ЕИП, но усилията по събиране на информация за анализа надхвърли проектните планове.



Гражданско Сдружение „Активни за Перник"
Номиниращ: Гражданско Сдружение „Активни за Перник"

Гражданско Сдружение „Активни за Перник" е създадено през юни 2014 г. за осъществяване на общественополезна дейност. Организацията се занимава с идентифицирането на проблеми с комуникацията между Община Перник и гражданите на общината. За постигане на тази цел „Активни за Перник“ активно използва Закона за достъп до обществена информация, за да търси и получава информация от голям обществен интерес, публикува получената информация във FB страницата си (https://www.facebook.com/aktivnizapernik/photos_stream), участва в медийния дебат по актуални за община Перник проблеми. В редица случаи се обръщат за правна помощ към ПДИ, с чиято помощ водят и две съдебни дела по ЗДОИ.

  1. Срещу мълчалив отказ на кмета на Община Перник да предостави копие от договор за сметосъбиране. С решение №761 от 01.12.2014 състав на Административен съд – Перник отменя мълчаливия отказ и връща преписката на кмета на Перник за изрично произнасяне по заявлението. Междувременно, в резултат на воденото дело, са предоставени договорите за периода от 26.09.2005г. до 2014, сключени между Община Перник и „Стройинжинеринг-94" ЕООД.
  2. Срещу мълчалив отказ на кмета на община Перник да предостави копия от всички договори, сключени между общината и местни, регионални и национални средства за масово осведомяване за периода, обхващащ двата мандата на управление на бившия кмет на Перник. С Решение № 161 от 22.04.2015 Административен съд – Перник отменя мълчаливия отказ и връща преписката на кмета за изрично произнасяне.

„Активни за Перник“ води кампания за подобряване съдържанието и качеството на публикуваната информация на официалната интернет страница на Община Перник, както и подобряването на начините за нейното намиране от интернет търсачките в световната мрежа, като сред механизмите са и подаване на заявление по ЗДОИ.

Сред темите на подадените от сдружението заявления по ЗДОИ през изминалата година са поддръжката на индивидуални средства за защита на населението при бедствия и аварии; ремонт на общинска сграда след земетресението на 22.05.2012; документацията по техническото задание и изпълнението на проект „Във фокус семейството", финансиран със заемни средства (Заем 7612 BG) от Международната банка за възстановяване и развитие в размер на 31.39 милиона евро по Проекта за социално включване; процедурата за придобиване на „служебен абонамент“ за места за паркиране; поименните възнаграждения на общинските съветници от ОС.

В резултат на дейността си, сдружението привлича разумни, знаещи и можещи хора от различни възрасти, които взимат участие в работата на организацията и самостоятелно използват ЗДОИ: https://www.facebook.com/Vladislav.Stoilov/posts/10205626996893114.



Гражданско сдружение "Активни за Перник"
Номиниращ: Дарина Палова, ПДИ

Ако трябва работата на сдружението да бъде характеризирана с една дума, то тя ще бъде "активност", което не е изненада, тъй като видно и от името им това е тяхната цел. Сдружението е създадено през 2014 г. и от тогава до сега участва активно в обществения живот в града, служейки като граждански наблюдател на работата на общината.

За тази година "Активни за Перник" подадоха десетки заявления по теми от обществен интерес - поискаха копия от сключените от общината договори за сметопочистване; попитаха какви мерки са предприети за довършването на канализацията на улица в града, живеещите на която са лишени от елементарни хигиенно-битови условия; поставиха въпроси относно индивидуалните средства за защита на населението, съхранявани от сектор "Сигурност и отбрана" поради съмнения, че същите са с изтекъл срок на годност; интересуваха се за реда за определяне на паркоместа с т.нар."служебен абонамент", чиито брой непрестанно се увеличава в града и т.н.

Тъй като не получиха информация по част от заявленията, от сдружението заведоха с помощта на правния екип на ПДИ няколко дела срещу община Перник, които впоследствие бяха спечелени. Така например в един от тези случаи "Активни за Перник" осъдиха общината и я принудиха да даде информация за това какви пари са харчени по договори за информационно осигуряване, сключени с медии по време на управлението на бившия кмет на града. В Резултат на заведеното дело получиха няколко договора и четири папки с фактури за изплащани суми предимно към две медии от града. По мнение на председателя на сдружението Вихрен Матев, в предадените документи се съдържат данни за начина, по който произволно са харчени публични средства от страна на кмета по това време, т.е. съществуват основателни съмнения за огромни злоупотреби и изработване на документи с невярно съдържание. Работата на сдружението редовно е отразявана в медиите - както регионални, така и национални, което води до популяризиране на правото на достъп до информация като средство за поставяне на въпроси от обществен интерес. Не на последно място като ефект от работата им е и подобряване на практиката на община Перник по предоставяне на информация по постъпили заявления за достъп до информация.

Асоциация "Приятели на железопътния транспорт"
Номиниращ: ПДИ

Асоциацията последователно и упорито търси информация, свързана с железопътните услуги в България. През последните две години асоциацията спечели две дела за достъп до информация в резултат, на които получи важна информация свързана с пътническия железопътен транспорт в страната.

 

През 2013 г. председателят на Асоциация „Приятели на железопътния транспорт“ - Варужан Апелян подава две заявления за достъп до информация – едно до Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ (ИАЖА) и едно до Министрество на транспорта, информационните съобщения и технологиите (МТИТС). И двете заявления целят получаване на информация относно осъществяването на обществената услуга „Превоз на пътници с железопътен транспорт“ на територията на България.

 

Със заявлението до ИАЖА е поискана информация за контрола, който агенцията осъществява върху изпълнението на задълженията на БДЖ „Пътнически превози“ по договора с държавата за превоз на пътници, както и информация за свършеното от агенцията, в периода 2008 – 2012 г., в качеството й на национален орган за контрол на прилагането на Регламент 1371/2007 относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт. Директорът на ИАЖА предоставя информацията за контролната дейност на агенцията по регламента, но отказва информацията за контрола по договора за превоз на пътници с БДЖ с мотив, че информацията засяга интересите на на трето лице – БДЖ и не е налице неговото съгласие за предоставяне. Отказът е обжалван с подкрепата на ПДИ и делото е спечелено на две съдебни инстанции. Създадена е положителна съдебна практика на ниво върховен съд, според която БДЖ е задължен субект по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) на собствено основание, в качеството си на юридическо лице, финансирано от бюджета, тъй като за 2013 г. държавната железница е получила субсидия за осъществяване на обществената услуга – превоз на пътници с железопътен транспорт. През м. януари 2015 г. директорът на ИАЖА предоставя на заявителя цялата искана информация.

 

Със заявлението до МТИТС е поискано копие от договора между БДЖ и държавата за осъществяване на железопътен транспорт на пътници, както и отчетите на министерството по изпълнението на договора в периода 2009 - 2012 г. Главният секретар на МТИТС отказва да предостави исканата информация с мотив, че ЗДОИ е неприложим в случая, тъй като за предоставянето на информация за договорите, сключени след провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка следва да намират приложение разпоредбите на Закона за обществените поръчки (ЗОП). Отделно в отказа е посочено, че по реда на ЗДОИ може да се иска информация, но не и копия от конкретни документи. Отказът е обжалван с подкрепата на ПДИ и делото е спечелено на две съдебни инстанции. Създадена е положителна съдебна практика на ниво административен съд, според която предвидените в ЗОП разпоредби за обявяване на информация по сключените договори в публичен регистър не изключват приложението на ЗДОИ по отношение на достъп до конкретни документи. През м. юни 2015 г. министерството предоставя достъп до цялата искана информация, в поисканата форма – копия на технически носител (CD).

 

Според приятелите на железницата първоначалният анализ на получените документи показва някои притеснителни тенденции, заложени в самия договор за превоз, като например неадекватния размер на глобите за неизпълнение на задълженията за иновации от страна на БДЖ, водещи до липса на мотивация за БДЖ да въвежда иновации, както и обстоятелството, че броят на превозените пътници не се отразява на плащанията от държавния бюджет към БДЖ.

 

Случаят със съдебната битка за достъп до договора за превоз на пътници е отразена в информационния бюлетин на ПДИ: Защо и как след 2 години и 3 съдебни инстанции договорът на държавата с БДЖ видя бял свят“.



Гражданска инициатива "Да спасим Кара дере"
Номиниращ: ПДИ

Групата се състои предимно от млади хора, които обичайно летуват  в естествени условия, имат екологична нагласа и са се активирали във връзка с казуса Кара дере. По повод стартирането на инвестиционни проекти за застрояване на територията, те са поискали информация по ЗДОИ и чрез публичните регистри, чрез която да узнаят детайлите по планираното застрояване, както и да преценят налице ли са нарушени норми.

 

Искана е информация, свързана с инвестиционния проект на фирмата „Мадара Юръп” /офшорка, която прави другия инвестиционен проект – два хотела/. Мотивите на заявителката – Люба Батемберска, са че инвестиционната политика на правителството трябва да е публична и да се  провери дали са отстранени пропуските, по-рано констатирани от администрацията на МОСВ по идентичен проект. По случая се води дело.

 

Документите, получени по ЗДОИ, разкриват нарушения по процедурите: например свързани с издаването на разрешителни за строеж на огради по искане на „Макси 1” АД /фирмата, която се занимава с инвестиционния проект – луксозен къмпинг/. Ползвани са търговският и имотният регистър. Чрез ЗДОИ са получени някои от документите, свързани с разкриването на нарушения от РИОСВ в процедурата, при която е издадено становище, че не е необходим ОВОС. След разкриването на доклад от проверка на МОСВ и последвалия медиен и граждански натиск, РИОСВ е преразгледал решението си. По ЗДОИ е получен доклад на БАН относно защитени видове на територията, което може да служи като основание да се иска включването им в НАТУРА 2000.

 

Екологичната оценка на ТУП на община Бяла от 2007 г. също е получена по ЗДОИ.

 

Специфичен момент на групата е използването на интернет за бърза връзка, съвместно планиране и координиране на действия, в т.ч. формулиране и подаване на заявления за достъп до информация.

Информацията, получена по ЗДОИ, е ползвана в кампанията им, медийните публикации, за разкриване на нарушения, и прокуратурата, в делата, които са заведени. През лятото на 2015 г. е ползван за разкриване на дейността на властите по повод проверките за нелегално къмпингуване.





28 септември – Международен ден на правото да знам
© 2003-2019 Фондация ПДИ. Всички права запазени.