През лятото на 2017 г. Висшият съдебен съвет свали от интернет страницата си атестационните формуляри на магистратите - това беше единствената достъпна информация за кариерното израстване на един съдия, прокурор или следовател.

През първия парламентарен сезон на 2017 г. бяха приети скоростно, в нарушение на изискванията за прозрачност на законодателния процес и в частност – за обществено обсъждане на законопроекти, няколко важни изменения в закони  - Закона за опазване на околната среда (ЗООС), Административнопроцесуалния кодекс (АПК), Закона за съдебната власт (ЗСВ) и др. Измененията в ЗСВ бяха приети през юли 2017 г., като голяма част от проблематичните текстове останаха. Върху промените в ЗООС бе наложено вето от президента на 8 август, като държавният глава призова за широко обсъждане. Без да проведе такова, водещата парламентарна комисия проведе заседание само с участието на едната страна в дискусията – представителите на организациите на работодателите, а парламентът гласува отново закона в същата редакция на 14 септември.

За да обоснове внесените текстове в ЗООС, председателят на парламентарната комисия по околната среда и водите заяви публично, че съществуват държави-членки на Европейския съюз, в които липсва касационна инстанция по дела, свързани с оценка въздействието върху околната среда (ОВОС) на стратегически проекти. ПДИ подаде заявление по Закона за достъп до обществена информация на 17 август, като поиска копие от изследването, на което се основава това твърдение. Срокът за отговор изтече на 31 август. Отговор до момента не е постъпил, при положение, че в практиката на Върховния административен съд мълчанието по искане за достъп до обществена информация е определено като нетърпимо от правото явление.

Приетите на първо четене през лятото изменения в АПК не само че не бяха обсъдени със заинтересованите, но предвиждат драстично повишаване на държавните такси за подаване на касационна жалба и създаване на допълнителни пречки пред правото на жалба, замаскирани благовидно като „електронно правосъдие”. По този начин се затруднява упражняването на правото на правосъдие по въпроси, свързани със защитата на основни права, в това число правото на достъп до обществена информация.



ЦИК не знае кой и дали някой извършва проверка за 6 месечна уседналост?!

Със заявление от 03.07.2017г. поискахме от ЦИК информация коя институция извършва проверката за 6-месечна уседналост при произвеждането на местни избори и референдуми, на коя дата е извършена такава проверка по отношение на избирателите на местните избори в община Варна на 25.10.2015 г. и гласоподавателите на местния референдум в община Стара Загора на 18.06.2017 г., както и дали в избирателните списъци са били включени и допуснати до гласуване лица с постоянен, но не и с настоящ адрес в съответната община през последните 6 месеца.

Официалният отговор на ЦИК от 13.07.2017 г. е забележителен и е повод за номинацията: ЦИК не разполагала с информацията коя институция извършва проверката за 6-месечна уседналост, но знаела нейното местонахождение - община Варна, община Стара Загора, МВР и Министерството на правосъдието.

Обръщам внимание, че съгласно Изборния кодекс, компетентният държавен орган, който упражнява контрол и издава методически указания за правилното прилагане на изборното законодателство е именно ЦИК. Но щом специализираният контролен орган не знаe коя институция извършва проверката за 6-месечна уседналост, извършва ли някой такава проверка изобщо?



Номинацията ни за "Вързан ключ" е комбинирана, заради четиримесечните ни опити от двете структури да бъде изкарана наяве информацията, която според редица индикации, е довела до финансовият колапс на здравното заведение и абсурдните отговори, които получихме вместо нея. Исканата в заявлението информация е описана като 3 договора с частна медицинска структура, кореспонденция, планове и информация за доставка на оборудване. Заявлението бе подадено към Министерство на здравеопазването /за да се избегне евентуалното тълкувание, че болницата не е задължен по ЗДОИ субект/ през май, откъдето след месец го препращат частично по компетентност към МБАЛ гр. Ловеч. От самото министерство отговарят на исканата информация за "Плановете на МЗ за бъдещето на МБАЛ - Ловеч" така: "По т.6 от заявлението Ви уведомявам, че Министерство на здравеопазването и неговите структури, съобразно установените си правомощия следят за непрекъснатостта на процеса по осигуряване на достъпна и качествена грижа на жителите на община Ловеч". При това цялото това изобилие от информация е предоставено и подписано от председателя на борда на директорите на МБАЛ Ловеч - няма как да не се запита човек, дали имат някаква идея какво се случва или ще се случва със здравното заведение. На подадената в отговор жалба отново изчакват един месец, преди да предоставят част от исканата кореспонденция между община Ловеч, МБАЛ и Министерство на здравеопазването. Получената на 25.07 информация буди основателни съмнения за институционално бездействие по казуса и опити да се предотврати доставка на жизнено необходимо оборудване от страна на кмета на община Ловеч.

Статията/1/ предизвиква едномесечно мълчание по темата МБАЛ Ловеч.

МБАЛ Ловеч отговарят по подобен абсурден начин на препратеното от МЗ заявление и поисканите договори. Важно е да се уточни, че защитаваната частна клиника е отчела близо 26 млн. лв. приходи от дейността си за 10 год., както и че е осъдила неведнъж болницата, а съдебните решения за запори върху сметките на МБАЛ Ловеч /в полза на клиниката/ буквално валят едно след друго/2/.

В аргументите за отказ от предоставяне на исканата информация се акцентира върху следните аргументи:

-договорите се приемат като търговска тайна /но не е упоменато като клауза в някой от членовете в тях, въз основа на които да бъде мотивирано доказана тайната/;

-договорите са предоставени на ДАНС и Прокуратурата в предходен период /без да се упоменава конкретно периода/;

-позоваването на чл.5 от ЗДОИ /от което не става ясно дали осветляването на договорите е заплаха за националната сигурност, обществения ред, здравето на гражданите, морала или би накърнило нечии лични интереси/;

-писмо от клиниката, в което "изразявам желание, съдържанието на допълнителното споразумение за взаимодействие като партньори да остане конфиденциална информация" се тълкува като "изрично становище, че счита текста за конфиденциална информация", поради което от МБАЛ Ловеч се позовават на чл.37, ал.2 от ЗДОИ и дори не отправят запитване за предоставяне на информацията;

- като приемат, че "засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация".

На подадената мотивирана жалба от 20.07 все още няма отговор.

Не сме започнали дело срещу мълчаливият отказ, тъй като смятаме, че не е редно да съдиш някой, на когото се опитваш да помогнеш, казвайки истината вместо него.

/1/ ГОВЕДА-та: За кого работи община Ловеч, начело с кмета Корнелия Маринова?

/2/ http://lovech.court-bg.org/img/File/SPRAVKI%20PO%20DELA/SVYRSHILI%20DELA/0617/20/0074d817_03661417.htm  





Поисках от община Пловдив информация, свързана с проверки и санкционирани служители в яслите и детските градини. Първо удължиха срока за отговор с 10 дни, а след това ми отговориха, че инициалите и длъжностите на санкционираните за нарушения служители на детските заведения, както и кое е заведението, са лични данни. Дадоха ми само броя на проверките и санкциите и нарекоха това "пълен достъп до исканата обществена информация". За сравнение София и Варна отговориха на въпросите ми. Публикацията, базирана на това проучване: Грубото отношение в детските заведения не води до уволнения.



Номинирам община Севлиево в категорията „Вързан ключ“ за  "Най-абсурден и смешен случай за достъп до информация“. Номинацията е заради изпратения на китайски език меморандум, подписан между кмета на община Севлиево д-р Иван Иванов и колегата му от китайския град Нанхай. Текстът на меморандума поисках със заявление по ЗДОИ, а в отговор получих копие на подписаното между двамата кметове споразумение, заверено с „вярно с оригинала“. Абсурдното бе, че меморандумът бе на китайски език. А в общината явно смятаха, че са свършили работата си по ЗДОИ, тъй като в  придружителното писмо към отговора на заявлението, пишеше „Копие от подписания меморандум Ви предоставяме на хартиен носител“.

Публикация по темата: В Севлиево се побратимиха с Китай и отговарят на заявления по ЗДОИ на китайски



За „Вързан ключ” номинирам агенция „Митници”, която по абсурден начин отговори защо ще предостави частично информация по ЗДОИ на мое заявление. Последвалият отговор пък също бе противоречив и непълен, а на повторното ми запитване така и не получих отговор. В Пазарджик митническото бюро изненадващо и буквално за 24 часа и то в почивен ден смени местообиталището си. Неофициално обяснението бе, че това се наложило заради жалващи се преди няколко дни фирми срещу събиране на такси за преминаване. Досегашният наемател пък твърдеше, че този довод е абсурден, защото от записите на сложените неотдавна камери е видно, че това не е така, но явно камерите са неудобни на митницата. Или пък искат да направят частна митница в двора на свой човек, свързван с митнически нарушения и митнически началници.

Поисках копие на договора за наем с фирма „Тойота Тиксим”, която тайно и експресно приюти Митническото бюро в Пазарджик. А освен него копия на жалбите от фирми, за които се твърди, че били основанието за преместването. Така щеше да се разсее съмнението, че такива фирми въобще не съществуват и са измислени като повод за преместването. От писмо, с което директорът Георги Костов ми отговори защо няма да получа повечето отговори на въпросите си, стана ясно, че няма да ми бъдат предоставени имената на фирмите-жалбоподателки, тъй като гражданско-правните отношения не били предмет по ЗДОИ. А така също и с отсъствие на значимост, както и на определеност и дълготрайност на този вид служебна обществена информация. Според Костов, ползвайки такива данни, гражданите не биха могли да съставят обективно и пълноценно мнение за обществения живот и дейността на органите на държавното управление. А надделяващ обществен интерес не бил налице, защото в случая не били налице данни, че с исканата информация се цели разкриване на корупция и злоупотреба с власт.

Получих разрешение единствено за достъп относно информация за съвместната работа на митницата с общината и областната администрация в търсенето на терен държавна или общинска собственост, където да се премести митническото бюро. Но ето какъв бе отговорът!

„Уважаеми г-н Гроздев,

Във връзка с Решение № Р-515/11.07.2017 г. на директора на Агенция "Митници", приложено Ви изпращаме обществената информация по т. 4 относно наличието на данни за съвместна работа с Областна администрация Пазарджик за търсене на държавен имот, където да се настани Митническо бюро Пазарджик. Заявителят се уведомява, че е проведена кореспонденция с областният управител на област Пазарджик за търсене на имот държавна собственост за безвъзмездно предоставяне за управление на Агенция „Митници“ за нуждите и дейността на Митническо бюро Пазарджик. Агенция „Митници“ е уведомена, че в управление на областния управител на област Пазарджик няма имот – държавна собственост, отговарящ на критериите, поставени от Агенция „Митници“ за изпълнение на дейността на Митническо бюро Пазарджик. Има направени конкретни предложения, като за имота - публична държавна собственост на територията на град Пазарджик, към настоящия момент преписката не е приключена.

С уважение: Георги Петров

Агенция "Митници"

дирекция "Организация и управление на човешките ресурси"

Тоест, хем няма имот, отговарящ на критериите, хем има преписка за такъв имот. Поисках уточнение какво всъщност има и какво няма, но така и не получих отговор.



На 9 юни 2017 г. изпратих по електронна поща заявление за достъп до информация до Министерския съвет на Република България, с което исках да получа актуална контактна информация (име, служебен телефон и служебен електронен адрес) на ръководния състав на администрацията на МС – директори на дирекции, ръководители на отдели и секретариати. Същата информация не е публикувана на интернет страницата на МС - http://www.government.bg/.

На 26 юли получих отговор от МС по мейл. Няколко дни по-късно получих отговора и по пощата на адреса, който бях дала за кореспонденция. МС не предостави исканата от мен информация, но изпраща отговор от три страници, където я информират, че е сключен договор № МС-6 от 31.01.2017 с АСАП ЕООД. Договорът е с предмет "Изработване, дизайн и техническа поддръжка на интернет сайт за нуждите на Министерския съвет на Република България".

Съгласно договора работата по интернет страницата на МС трябва да бъде извършена за 28 календарни дни. Това означава, че на 28 февруари 2017 г. новата интернет страница на Министерския съвет е трябвало да бъде готова. Досега са изминали 196 дни след срока, посочен в Договора, и все още няма нова интернет страница на МС. А според заданието на обществената поръчка едно от нещата, което ще бъде включено в нея е структура на администрацията на МС (ще бъдат публикувани служебни телефони и служебни електронни адреси).

Продължава да е тайна кои са директорите на дирекциите в специализираната и обща администрация на МС, кой е главен секретар, кой е началник на кабинета на министър-председателя, как гражданите да се свържат с тях. Проблематично е, че няма как да се разбере кой отговаря за конкретната област. Трябва да се разчита на личния контакт или на това, че на някое събитие са разменени визитки.

Договорът може да се види на адрес http://customerprofile.government.bg/vieworder.php?id=3739416E-8617-11E6-8D3F-F04DA2031065