За ПДИ
English
ИДЕЯТА
НАГРАДИ
НОМИНАЦИИ
НАГРАДЕНИ
ЦЕРЕМОНИИ
ПОПУЛЯРИЗИРАНЕ
НОВИНИ
Начало
>
Номинации
>
2021 г.
>
Вързан ключ
Вързан ключ
КРИТЕРИИ

Критерии за оценка на номинациите в категорията "Най-абсурден/смешен случай за достъп до информация или решение по заявление за достъп до информация" няма. Съдържанието на решенията говорят сами по себе си за силата на номинацията.

 

Запазваме си правото да редактираме получените номинации.

Съдия от АССГ
Номиниращ: Доротея Дачкова, журналист от в. "Сега"

По мое дело за достъп до информация (водено с помощта на ПДИ) срещу отказ на прокуратурата да предостави информация, свързана с лансираните от нея ключови промени в Наказателно-процесуалния кодекс, съдия от АССГ на практика постанови, че държавното обвинение не е работа на гражданите.

 

Решението обаче далеч не е смешно, а е опасно, защото ако се превърне в практика, ще задраска постиженията в достъпа до информация. Особено абсурден беше изводът, че журналистът няма правен интерес да получи исканата обществена информация.

 

И макар съдията да не е пряк автор на отказа по ЗДОИ, заслужава това "отличие" заради тълкуването, което прави на закона.

 

Повече за казуса тук:

Съдът обяви, че прокуратурата не е работа на гражданите 

 

 

Община Разград
Номиниращ: Георги Милков

КАКВО РАБОТЯТ 4 ЗАМЕСТНИК-КМЕТА В РАЗГРАД?

Или как приключи сагата със заплатите на Разградските управници? [1]

 

Номинирам Община Разград за антинаграда "Вързан ключ" за най-абсурдно и смешно решение по ЗДОИ.

 

Какво работят нашите управници в Разград? Неясна ли е информацията за заплатите на заместниците на кмета на Разград? Колко плащаме гражданите за 30 дни работа на всеки един от 4-те заместник-кметове на Разград?

 

Отговори на тези въпроси потърси сдружение "Център за съзидателно правосъдие".

 

Защо една сравнително неголяма община като Разград има 4 заместник-кмета?

 

Община Разград е единственият областен център в България, където управлява коалиция между социалисти и консерватори. След местните избори през 2019 г. в Лудогорието се съюзиха партията на бившите комунисти и демократите. Властта беше поделена с подкрепа в Общински съвет Разград, където 6 общински съветници на десните сили гласуват дружно с 6 съветници от БСП, която партия подкрепя кмета Денчо Бояджиев. Ляво-дясната коалиция беше скрепена с подялба на 4 места за заместник-кмет на Община Разград.

 

Каква обществена информация е потърсена от кмета на Разград?

 

Със заявление вх. № 74-00-213/11.09.2020г. сдружение "Център за съзидателно правосъдие" поиска от Община Разград обществена информация за дейността на четиримата заместник-кметове и секретаря на Община Разград от началото на мандата през месец ноември 2019г. до момента:

1. Изплатени работни дни общо – брой;

2 Начислена сума за възнаграждения – общо и по месеци.

 

Кметът се произнесе с Решение за отказ да се предостави обществена информация. С решение за предоставяне на частичен достъп до обществена информация № ЗДОИ-29 от 05.10.2020 г. е отказан достъп до информацията по т. 1 и т. 2 от заявлението. Отказът е бил предмет на съдебен контрол по адм. дело № 189/2020 г. по описа на Административен съд – Разград и е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила Решение № 135 от 15.12.2020 г., а преписката е върната на кмета на Разград за ново произнасяне. В изпълнение на дадените от съда указания административният орган е поискал изричното писмено съгласие на заместник-кметовете Добрин Добрев, Мирослав Грънчаров и Полина Иванова, както и на бившия заместник-кмет Милена Орешкова. Секретарят на Община Разград Нели Добрева е депозирала несъгласието си при предходно разглеждане на заявлението. Заместник-кметовете Добрин Добрев, Мирослав Грънчаров и Полина Иванова са изразили писменото си несъгласие за предоставяне на поисканата информация. Бившият заместник-кмет Милена Орешкова не е ангажирала становище по заявлението в предоставения й 3-дневен срок. В съдебно заседание заинтересованото лице Милена Орешкова счита, че доходите й са публични и не е необходимо допълнително да се дава достъп до тях.

Тримата заместник-кметове, като заинтересованите лица, не прилагат становище по жалбата.

 

Защо Административен съд – Разград крие имената на заместник-кметовете?

 

Заслужава да се отбележи специалното внимание на Административен съд – Разград, което осигурява комфорт на 5 публични служители в Община Разград. Независимо от особения статут и липса на защита, имената на 4 заместник-кмета и секретаря на Община Разград са изписани с инициали във всички съдебни решения, което е неправилно. Престараването на Административния съд в Разград е злоупотреба и институционална форма на скриване на истината с цел защита на местните управници. Това е в противоречие на Решение № 4 от 26.03.2012 г. по конституционно дело № 14/ 2012 г. на Конституционния съд, в което е прието, че защитата на лични данни на лицата, заемащи публични длъжности, е много по-занижена в сравнение със защитата, от която се ползват останалите граждани.

 

Законодателят е приел, че информацията за доходите, получавани от лица, заемащи висши публични длъжности е свързана с превенция на корупцията, прозрачност и отчетност при упражняване на тяхната дейност и в специалния Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ) е регламентирал задължението да подават декларации за своето имотно и финансово състояние, в това число и за получените доходи.

 

Защо разградските управници не искат да обявят заплатите си?

 

Заслужава да се посочи един от мотивите за отказ да се предостави исканата информация от кмета Денчо Бояджиев. Според него "…се цели нарушаване правото на личен живот на лицата, за които се отнасят данните и манипулиране на общественото мнение…"[2] Градоначалникът на Разград смята, че заплатите на неговите заместници трябва да бъдат дълбоко пазена тайна. Според Денчо Бояджиев хората нямат право да разберат защо са гласували за Мирослав Грънчаров да бъде кмет от средите на демократичните партии, пък след изборите той е станал заместник-кмет на своя опонент от БСП.

 

Каква е цената на управлението?

 

Абсурдни и смешни са мотивите на тримата заместници на кмета на Разград, с които отказват да дадат съгласие да бъдат обявени техните възнаграждения. Добрин Добрев и Полина Иванова отказват с идентични мотиви, че поисканата информация е "неясна и заблуждаваща", "тъй като искането е лишено от конкретика." Заместник-кметът Полина Иванова, която отговаря за бюджета и финансите, смята, че "въпросите не са зададени коректно, а целящи информацията получена от тях да се използва за манипулиране на общественото мнение"[3]. Според заместник-кмета Добрин Добрев "искането за достъп въвежда основателни съмнения, че се цели същата да бъде използвана за манипулиране на общественото мнение." [4] Мирослав Грънчаров изразява "несъгласие" да се предостави исканата информация. [5]

 

Как завърши сагата със заплатите на заместник-кметовете?

 

Предоставена беше информация за основните възнаграждения на заместник-кметовете и секретаря на Община Разград, а именно: Добрин Добрев получава най-високо възнаграждение от 2750лв., следва Полина Иванова с 2700лв, Мирослав Грънчаров е на трето място с 2550лв. и накрая е Милена Орешкова с 2400лв. Секретарят на Община Разград Нели Добрева се разписва срещу 2117лв. основна заплата на месец. [6]

 

Административен съд - Разград прие, че "Допълнителните елементи от възнаграждението, както и начисляваните обезщетения обаче са пряко свързани с личността на физическото лице – техен получател и съставляват защитени лични данни по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ и чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, поради което не следва да се предоставят по реда на ЗДОИ (по арг. на чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ). В този смисъл са и мотивите към съдебното Решение № 27/18.03.2021г. по адм. дело № 33/2021г. на Административен съд-Разград, с което административният орган изцяло се е съобразил при постановяване на своя акт." [7]

 

Административният съд прие тезата на кмета на Разград, че други добавки към заплатата и ползваните дни отпуск от неговите заместници са лични данни, които се ползват с особена защита. Намираме това решение за странно и ненамиращо oпора в правната материя. [8]

 

Хората в Лудогорието скоро няма да научат истината каква заплата получават техните управници…благодарение на Административен съд Разград.

 

 

15.09.2021

Георги Милков,

Изпълнителен директор



____

[1] Решение за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация - № ЗДОИ-02/15.01.2021г.

[2] Решение за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация № ЗДОИ-02/15.01.2021г.

[3] Писмо изх.№ 99-09-9/04.01.2021г.

[4] Писмо изх.№ 99-09-10/05.10.2021г.

[5] Писмо вх. № 99-09-393/29.12.2020г.

[6] Справка по Заявление за достъп до обществена информация с вх. № 74-00-213/11.09.2020г., изготвена на 13.04.2021г.

[7] Решение № 95/05.07.2021г., адм.д. № 114/2021г.

[8] Решение № 135/15.12.2020г., адм.д. № 189/2021г.

 

 

Държавен Фонд "Земеделие"
Номиниращ: ПДИ

Резултатите от ежегодния Граждански одит на активната прозрачност на ПДИ на 562 институции за 2021 година показват, че единствената институция, която с решение за отказ изрично отказа да предостави информация е Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ).

 

В решението на изпълнителния директор бе посочен линк към търсената информация и въпреки че информацията е публикувана на сайта на ДФЗ, в диспозитива на решението бе посочено, че се отказва достъп до нея.

 

Решението за отказ противоречи на основни задължения на Фонда като задължен по ЗДОИ субект - че органите са длъжни да се съобразят с предпочитаната форма за предоставяне на достъп до обществена информация (чл. 27., ал. 1) и че органът изпраща на посочения от заявителя адрес на електронна поща решението за предоставянето на достъп заедно с копие от информацията или интернет адреса, на който се съдържат данните (чл. 35, ал.3).

 

Вътрешните правила за работа по ЗДОИ на Фонд „Земеделие“ са стари и не са съобразени с измененията на закона от 2015 г. Липсват правила и отговорни служители за активното публикуване на информация. Не са публикувани отчети за работа по ЗДОИ за последните 3 години.

 

Абсурдната  практика да се отказва информация, която е публикувана, вместо да се насочи заявителя към мястото на публикуване, ни дава основание да номинираме Държавен фонд „Земеделие“ за антинаградата „Вързан ключ“.

 

 

Нa 17 септември 2021 екипа ни получи в електронната поща отговор от Държавен Фонд "Земеделие" относно номинацията за антинаградата "Вързан ключ". Писмото-опровержение публикуваме тук. Правният екип на ПДИ също подготви свой отговор до ДФЗ.

 

Съдия от Административен съд Разград
Номиниращ: Георги Милков, Изпълнителен директор

КОЙ СКРИ ИСТИНАТА?

Има ли двоен стандарт в Административен съд Разград?

 

Номинирам съдия от Административен съд Разград за антинаграда“Вързан ключ” за най-абсурдно и смешно решение по ЗДОИ.[1]

 

Съгласно чл.39, ал.1 от Конституцията на Република България всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово. Законът за достъп до обществена информация (ЗДОИ) дава (необходими) правни гаранции за участието на гражданите в демократичното управление. Гражданинът е суверен и гарант за демократичните процеси. Съдиите са обществени служители с висок статут, за да не се поддават на влияние, подкупи, корупция, натиск и политически вмешателства. Ако се перифразира, съдията е слуга на народа, а не негов началник или господар.

 

Какви съдебни решения се вземат в Административен съд Разград?


"Съдът намира, че същият е незаконосъобразен, като постановен при съществено процесуално нарушение и по същество при липсата на мотиви, които да обуславят приложното поле на чл.37, ал.1, т.1 от ЗДОИ ... Не се твърди и няма данни, че тя е защитена от друг нормативен акт, а що се касае до наличието на защитени лични данни в сключените договори, приложения към тях, платежни документи и пр., органът следва да има предвид, че е длъжен да предостави поисканата информация по начин, който не разкрива защитените лични данни на физически лица, съдържащи се в тях." [2]

 

Преди 10 години председателят на Административен съд - Разград Ива Ковалакова-Стоева се произнесе по жалба на сдружение "Център за съзидателно правосъдие" (адм.д.№31/2010г.). По идентично дело сезирахме кмета на Община Разград да предостави по реда на ЗДОИ информация относно 12 проекта, осъществявани в Община Разград с финансиране от Европейския съюз, Републиканския бюджет или друго финансиране, както и проекти, по които тя е партньор относно сключените договори с приложенията към тях, количествено-стойностни сметки, анекси с всички партньори, изпълнители и подизпълнители, както и изплатените суми по тях. Кметът Денчо Бояджиев отказа поисканата обществена информация, заради което беше заведено съдебно оспорване.

 

"Също така съдът намира за необходимо да отбележи, че волята на заявителя е ясна- да получи информация относно сключените договори с приложенията към тях, количествено-стойностни сметки, анекси с всички партньори, изпълнители и подизпълнители, както и изплатените суми по тях по всички изчерпателно изброени 12 проекта в заявлението му, по които Община Разград е бенефициент или партньор. В тази връзка органът е следвало да обсъди дали са налице предпоставки да разреши достъп до информация относно всички тези проекти, независимо дали вече са реализирани, дали по тях има сключени договори и плащания, дали Общината е бенефициент или само партньор.", пише в своето решение съдия Ива Ковалакова-Стоева, председател на съда.[3]

 

Откроява се явно несъответствие в еднакво прилагане на административното право в Разград. Сегашният председател на съда не е проявила интерес какво е решил нейният предшественик по идентичен случай. Спорното решение на съдията създава нова практика в правораздаването в Лудогорието 10 години по-късно. Двете съдебни решения по един и същи казус на практика са доказателство за съществуване на двоен стандарт на правораздаване в Административен съд Разград, което не е допустимо от Конституцията на Република България.

 

Със свое решение по жалбата на Център за съзидателно правосъдие съдията отсъди, че искането на информация за 13 проекта по оперативните програми "Развитие на човешките ресурси", "Региони в растеж", "Околна среда", "Добро управление" и от ДФ "Земеделие" не може да се предостави, защото не попадало в обхвата на обществена информация. По същество разградският магистрат отсъди, че хората в Разград нямат право да се интересуват как са похарчени над 30 милиона лева за една година и кой какви порции от баницата е получил.[4]

 

Какво имат право да знаят гражданите?

 

Продължаваме да имаме увереност, че поисканите от Центъра за съзидателно правосъдие данни за 13 проекта в Община Разград имат надделяващ обществен интерес, защото информацията е свързана с обществения живот в общината и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на местната управа. Смятаме, че нашите действия на граждански активисти в пълна степен отразяват интереса на голямата част от разградчани и всички имаме право да знаем как кметът Денчо Бояджиев управлява десетки милиони лева обществени средства.

 

Какви са аргументите на съдията да засекрети информацията?

 

От формална гледна точка съдебното решение е кратко – 5 страници преразказват искането за обществена информация и само 1 страница аргументи, които не намират опора във фактите по делото. При внимателно вглеждане в закона, съдията би могла да забележи, че достъпът до информация може да се предостави при защита на личните данни, чрез разумно и пропорционално заличаване. Магистратът явно не го е направил и дори не е проверил дали действително има лични данни. Съдията не е отчела наличието на надделяващ обществен интерес в търсената обществена информация.

 

Регистърът за обществените поръчки по Закона за обществените поръчки (ЗОП) съществува от 2004 г. Съдията явно се позовава на чл. 36, ал.7 от ЗОП, който определя, че достъпът до него е публичен. В чл. 36, от ЗОП са посочени, кои документи се публикуват. От поисканите в заявлението фигурират само договорите, като само те се публикуват. Отделно от това няма никакви доказателства по делото, че проектите по които се иска информация, са проведени по процедури по ЗОП. При процедури по ЗОП има стойностни прагове. Обществени средства могат да се разходват и под минималните стойностни прагове по ЗОП. Исканата обществена информация не попада изцяло /ако попада то е частично/ в кръга на тази, за която има задължение да се публикува в публични регистри. Посочените обстоятелства не са изследвани от съдията.

 

Позоваването на чл. 36, ал.7 от ЗОП е неотносимо към заведеното от Центъра за съзидателно правосъдие съдебно дело. Относно Регистъра по ЗОП задълженият субект – кметът на Разград – е длъжен да посочи къде в публичното пространство заявителят може да намери обществена информация, която е поискал. Той не е направил това, но съдията (услужливо) влиза в ролята на негов защитник и с този аргумент запечатва тайните в община Разград.

 

На следващо място съдията по делото не е изследвал служебно всички факти и обстоятелства, като се е доверил безрезервно на твърденията на юристите на кмета, че не разполагат с исканата информация, което… откровено не граничи с истината. Ако документите наистина липсват – това е престъпление и подлежи на наказателно преследване, но това явно не интересува съдията.

 

Въведеното ограничение делата по ЗДОИ да се разглеждат само на една съдебна инстанция изисква професионализъм, отговорност и благоприличие от всеки магистрат, когато пише своето решение. В противен случай има опасност да бъде въвлечен в услуга на влиятелни кръгове, политици, престъпници или да бъде обвинен в злоупотреба с власт…

 

Колко струва административното правораздаване в Лудогорието?

 

Бюджет от 753 000лв. за 2020г. има Административен съд - Разград. [5] При щат средно 15 бройки, един съдия и служител в този съд струва 50 000лв. на данъкоплатците. Над 95% от целия бюджет е за заплати и осигуровки на работещите в административната магистратура. Административен съд - Разград е доста скъпа институция на бюджетна издръжка, за която плащат гражданите.

 

[1] Решение No138/21.12.2020г., адм.д. No188/2020г.,https://razgrad-adms.justice.bg/bg/1345?from=&to=&actkindcode=&casenumber=188&caseyear=2020&casetype=

[2] Разпореждане No (admcourt-rz.org), адм.д.No31/2010г., решението е влязло в сила на 02.06.2010г., посетена на 09.09.2021г.

[3] Пак там

[4] Решение No138/21.12.2020г., адм.д. No188/2020г

[5] Страница на Административен съд Разград: Budjet2020.pdf, (https://razgrad-adms.justice.bg/bg/1341, посетена на 09.09.2021г.)

 

Изпълнителна агенция "Медицински надзор"
Номиниращ: Мария Шаркова

По реда на ЗДОИ от Изпълнителна агенция "Медицински надзор" (ИАМН) е поискан достъп до констативен протокол от извършена проверка в лечебно заведение във връзка със смъртта на бащата на заявителката по ЗДОИ чрез нейните пълномощници (адв. дружество "Шаркова и партньори").

 

ИАМН съгласно решението си предоставя ПЪЛЕН (цитат от решението) достъп до информацията при "спазване на Закона за защита на личните данни". При предоставяне на констативния протокол обаче са заличени не само лични данни на проверяващите и лекарите, а близо 70% от съдържанието на констативния протокол, който е буквално нечетим поради голямото количество информация, което е заличено под предлог, че са "лични данни". Заличена е основната информация, съдържаща диагноза, лечение, заключения за здравословното състояние, изводи, проведени процедури, извършени дейности и прочее, които са есенцията на протокола, като са оставени само общи изрази и думи.

 

Решението е абсурдно по няколко причини: на първо място, реално предоставената информация като обем влиза в противоречие с диспозитива на решението, който гласи, че се предоставя ПЪЛЕН достъп до изисканата информация, доколкото информацията в протокола е заличена в основната си и най-важна част и в огромен обем.

 

Второ, в конкретния случай заявител е наследник на починалото лице, който има право на достъп до здравната информация на наследодателя си на основание чл. 28б от Закона за здравето (ЗЗ), следователно данните за здравословното състояние на починалия не следва да се заличават от ЗЗЛД, доколкото ЗЗ е специален закон и е налице основание за предоставянето им по чл. 28б от ЗЗ. Нещо повече, заявителят е автор на сигнала, който е станал повод за извършената проверка на ИАМН, в хода на която са съставени документите, съдържащи изисканата по ЗДОИ и информация, с оглед на което заличаването й е абсурдно.

 

Смятам тази номинация за важна заради лошата практика, която създават някои административни органи: с решението по чл. 28 от ЗДОИ се предоставя пълен достъп (т.е актът е положителен за заявителя), но в последствие реалният достъп е ограничен, като задълженото лице се позовава на ЗЗЛД. По този начин се създават затруднения за заявителя да защити правото си на достъп до информацията, която иска да получи, тъй като съдът би могъл да приеме, че не е налице правен интерес от обжалване на решението. В случая решението не е обжалвано, защото заявителят (дъщерята на пациента) не поиска обжалване. Но решението е негативен пример за това как се ограничават правата на заявителите по ЗДОИ като привидно се дава достъп до информация, но реално тя е оскъдна, заличена и абсолютно безполезна във вида, в който е предоставена.

 

 

Върховна касационна прокуратура (ВКП)
Номиниращ: ПДИ

В последната година ВКП на два пъти отказва информация на Доротея Дачкова (в. „Сега“) с мотив, че тя не представлява обществена информация, тъй като не е свързана със същинската дейност на Прокуратурата.

 

В първия случай е отказана информация за експертното предложение на Прокуратурата за промени в НПК, представено на 14 октомври 2020 и подплатено със сравнително правен анализ, изготвен от независим експерт. С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ, но съдът го потвърждава като приема, че тази информация действително не е свързана със същинската дейност на Прокуратурата, която е да разследва престъпления.  

 

Във втория случай мълчаливо е отказана информация за броя участници и направените разходи за Националното съвещание на прокуратурата, проведено в резиденция „Бояна“ на 24 август 2020. С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ. По делото представителят на ВКП отново излага аргумент, че исканата информация не е свързана със същинската дейност на прокуратурата, поради което не е обществена по смисъла на ЗДОИ и следователно не е налице мълчалив отказ. Съдът отменя мълчаливият отказ като приема, че заявената информация е обществена по смисъла на ЗДОИ, тъй като е свързана с дейността на Прокуратурата и разходването на бюджетни средства.

 

Въпреки че в първия случай отказът е потвърден от съда, ПДИ намира за абсурдни тези два отказа с мотив, че информацията не е свързана със същинската дейност на прокуратурата.

 

Абсурдността в подразделянето на дейността на прокуратурата на „същинска“ и „несъщинска“ е разгледана от адв. Александър Кашъмов в публикация в  Брой 4 (208) 2021 на бюлетина на ПДИ със заглавие „Рисковете от едно анахронично решение по ЗДОИ от 2021“.



28 септември – Международен ден на правото да знам
© 2003-2021 Фондация ПДИ. Всички права запазени.