За ПДИ
English
ИДЕЯТА
НАГРАДИ
НОМИНАЦИИ
НАГРАДЕНИ
ЦЕРЕМОНИИ
ПОПУЛЯРИЗИРАНЕ
НОВИНИ
Начало
>
Номинации
>
2016 г.
>
Журналист
Журналист
КРИТЕРИИ

Критериите за оценка на номинациите в категорията "Най-добри журналистически материал/ кампания, свързани с правото на достъп до информация" са:


1. Темата за достъпа до информация предмет ли е на публикацията?
2. Обществена значимост на темата на публикацията
3. Използван ли е ЗДОИ за разкриване или за потвърждаване на факти?
4. Професионално качество
5. Ефект от публикацията

 

Номинациите трябва да отговарят на всеки от критериите и обемът на текста да не надвишава една страница. Номинации, които не съдържат обосновка към всеки от критериите няма да бъдат разглеждани от журито!

Запазваме си правото да редактираме получените номинации.

Божидара Ангелова, в. "Нов живот", Кърджали
Номиниращ: Иванка Ламбева, координатор на ПДИ в Кърджали

Когато усетиш, че имаш силен инструмент в ръцете си, се чувстваш уверен в работата си. Такъв инструмент в работата си като журналист вече има Божидара Ангелова, репортер от регионалния всекидневник "Нов живот" в Кърджали. Използва внимателно и последователно Закона за достъп до информация, за да разнищи чувствителни и важни за хората от региона проблеми, свързани с екологията и здравето на хората. Насърчена е още от първия си опит - заявление до Регионалната здравна инспекция в Кърджали. Отговорът идва в определения 14-дневен срок. Следват още заявления до Регионалната инспекция по околна среда и водите (РИОСВ) – Хасково, Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК), Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА). После следват публикациите.

 

Изводите са тревожни. Натрупани са сложни екологични проблеми. Но сега обществеността е информирана и мотивирана да действа за промяна. Защото цената на бездействието е здравето на всеки един човек от региона. Стряскащо е, но благодарение на публикациите на Божидара хората вече знаят, че онкологичните заболявания тук нарастват с много по-бързи темпове, отколкото на други места в страната. Изключително тревожни са данните за децата.

 

Всичко това изследва репортерът Божидара Ангелова благодарение на ЗДОИ. И това е само началото. Защото тя повдигна въпросите и продължава да търси отговорите. Ето заглавията на публикациите с материали на Божидара Ангелова в електронното издание на вестник "Нов живот", подготвени с данните, изискани по ЗДОИ: "Въздухът и почвата в Кърджали добри или опасни за живеене?" в 5 части

Част 1: http://www.novjivot.info/2016/06/02/57861/ (02.06.2016)

Част 2: http://www.novjivot.info/2016/06/03/58125/ (03.06.2016)

Част 3: http://www.novjivot.info/2016/06/07/58614/  (07.06.2016)

Част 4: http://www.novjivot.info/2016/06/08/58786/  (08.06.2016)

Част 5: http://www.novjivot.info/2016/06/09/58928/  (09.06.2016) и  "Заболелите от рак в кърджалийско се множат. Защо?" (05.08.2016) 

Панайот Ангарев, в. "Сега"
Номиниращ: Диана Банчева, ПДИ

Номинирам Панайот Ангарев от в. „Сега“ за разработката Строежът – любимият спорт на село (19.10.2015).

 

Темата за неефективното изразходването на средства по Програмата за развитие на селските региони за строежа и обновяването на спортни съоръжения в малки населени места с малък брой население,  липса на потенциал за развитие на спортни дейности и съответно капацитет за поддръжка, стана актуална в общественото пространство благодарение на журналисти като Панайот Ангарев. Правейки пълен преглед на информацията за подкрепените проекти в публичните онлайн регистри на Фонд „Земеделие“,  сравнителни данни от Националния статистически институт, и интервюта с участниците в процеса, Ангарев демонстрира за пореден път абсурдното разходване на средства за т.н. селски стадиони, когато парите могат да се инвестират за ремонт на пътища, мостове, ВиК мрежи, общински сгради и изграждане на социални и културни центрове.

 

За подготовка на статията Ангарев ползва основно информация от публични онлайн регистри, публикувани общински стратегии за развитие, договори за обществени поръчки, данни от Националния статистически институт, по специално за общините Ружинци, Белоградчик, Ново село, Земен, Ковачевци.

 

Проверката показва, че през 2013 и началото на 2014 г. са били одобрени общо 93 проекта за спортни съоръжения в страната, на обща стойност над 335.8 млн. лв. Медийният шум предизвика и проверка на Европейската сметна палата за разходването на средствата по Програмата за развитие на селските региони: Масовият строеж на стадиони предизвика европроверка (14.05.2016)

 

Интересът на Ангарев по темата е траен. Той пръв писа за обществена поръчка за изграждане на спортна площадка, отново с голяма част европейско финансиране, в бежанския лагер в Харманли, когато едва 5% от него е зает: Спортните площадки с европари стигнаха и до бежанските лагери (13.06.2016).

 

Също и какво се случва с вече построените с европейски средства съоръжения: Паметниците на безумното усвояване на европари пустеят (12.09.2016).

 

В резултат на изнесените в общественото пространство данни, публикации като тази на Панайот Ангарев, през новия програмен период, по ПРСР няма да бъдат допускани нецелесъобразни инвестиции, включително за т.н. „селски стадиони“.

Красен Николов, Медиапул
Номиниращ: Веселин Стойнев, зам.-главен редактор на сп. "Икономист"

Красен Николов използва активно Закона за достъп до обществена информация в журналистическата си работа. Така не само поставя на дневен ред важни за обществото теми, но и работи за по-голямата публичност и прозрачност на институциите.

 

На 16 март т.г. беше публикувана разработката му "Антикорупционното звено на Цацаров: За една година - една присъда на първа инстанция". Информацията за този текст е получена след мълчалив отказ на прокуратурата да я предостави и спечелено дело за достъп. Статията поставя темата за смисъла от подобно специализирано звено и от тайния подбор на магистрати и служители, които работят в него. По-късно, през юли, Красен Николов разкри и че това спецзвено е незаконно. Темата ще бъде актуална и тепърва заради подготвените от Министерството на правосъдието промени в Наказателно-процесуалния кодекс.

 

С разследване по ЗДОИ журналистът разкри и че за всеки спечелен от конфискацията лев държавата плаща пет. През 2012 г. Красен получи Златен ключ за използването на ЗДОИ за подготовката на публикации от голямо обществено значение – помилванията по време на мандата на президента Георги Първанов, както и за охранителната дейност на МВР.

Николаос Цитиридис, Offnews.bg
Номиниращ: Юлиан Христов

В поредица от публикации Цитиридис проследи скандалните обществени поръчки, в които няколко горски предприятия обявиха покупката на ултраскъпи джипове уж за ловен туризъм. Строга тайна е колко шейхове се возят на скъпите джипки на горските http://offnews.bg/news/Razsledvane_68/Stroga-tajna-e-kolko-shejhove-se-voziat-na-skapite-dzhipki-na-gorskite_627942.html

Купени от съученик на министъра на земеделието Десислава Танева, колите и техните ползватели останаха скрити от обществеността и така от стопанствата отказаха информация как и колко се ползват за т.нар. "скъп ловен туризъм" и какви са приходите от него.

Таня Петрова, в. "Сега"
Номиниращ: Доротея Дачкова

Таня Петрова е един от мислещите и четящи журналисти, от тези, които търсят отговор и на въпроса "защо". В журналистическата си работа тя често използва Закона за достъп до обществена информация и има цялостен принос към принуждаването на администрацията да е по-прозрачна. Но я номинирам конкретно заради битката й за публичност на финансовата обосновка на законите. Важна тема, която някак си винаги остава извън светлината на прожекторите. Таня поиска по ЗДОИ от МВР, МФ и МЗ да получи достъп до финансовите обосновки на ключови закони от висок обществен интерес. Целта е да се покаже как администрацията спазва задължението си да мотивира актове с ефект върху държавния бюджет. Вече има и решение на Софийския административен съд в полза на публичността на тази информация. Част от публикациите по темата:

МФ обяви за тайна финансовите обосновки на данъчните закони, Таня Петрова, в. "Сега", 13.04.2016

Най-строго пазената тайна? Как законите бъркат в джоба ни, Таня Петрова, в. "Сега", 10.06.2016

"Сега" спечели дело срещу Министерството на финансите, Таня Петрова, в. "Сега", 07.07.2016

 

Юлиан Христов, Offnews
Номиниращ: Панайот Ангарев

Предлагам за номинация поредица от публикации на журналиста Юлиан Христов, свързани с неправомерното съхранение от специалните служби на разсекретена вече информация.

 

От публикациите: Колко секретна е смъртта на Ахмед Емин? и На ръба на закона: Службите редовно "забравят" да разсекретяват документи, които са основани на запитвания по ЗДОИ, че документи с изтекъл срок за защита на информацията отпреди 5, 6 и повече години, продължават да бъдат засекретени.

 

Поредицата от статии е свързана с може би един от редките случаи на разсекретяване на информация от страна на службите. Разследванията започват още от средата на 2015 година като в края на годината Юлиан Христов успява да се "добере" до пет документа по случая със смъртта на Ахмед Емин. Първоначално искането му е отхвърлено, но в края на 2015 г., при повторно запитване, от ДАНС му отговарят, че искат удължаване на срока по запитването. Оказва се, че от контраразузнаването са искали този срок, за да разсекретят пет документа, създадени през 2008 година, като някои от тях до края на 2015 година са останали секретни, въпреки че са били маркирани с гриф за секретност от 6 месеца. На следващо запитване по реда на ЗДОИ през 2016 година от ДКСИ отговарят, че на въпросните документи не е удължаван срокът за класификация, което означава, че Комисията пряко признава без от това да има преки последици, че в ДАНС са нарушили ЗЗКИ, съхранявайки документи с изтекъл гриф без да ги предадат в държавния архив или да ги унищожат.

 

От поредицата статии става ясно, че и останалите служби – НСО, НРС (ДАР) и СВИ, масово не спазват закона. От отговор по реда на ЗДОИ от ДКСИ посочват, че най-абсурдно е положението при Военното разузнаване. В писмо до ДКСИ от 22 март 2016 г. от службата заявяват, че в последните три години Военното разузнаване не е разсекретило нито един документ. Въпреки изискването в закона за ревизия на документацията в рамките на не повече от две години, се оказва, че и в ДАНС две поредни години не са разсекретявали документи, а през 2015 г. са декласифицирани едва три документа. Това би могло да означава, че през тези години не е имало нито един документ с изтекъл срок на защита, което, само по себе си е абсурдно. В случая има и друг парадокс: чрез ДКСИ от ДАНС отговарят, че през 2015 година са разсекретили само три документа. 2015 е именно годината, в която от ДАНС разсекретиха пет документа по искане на OFFNews за случая Ахмед Емин. Излиза обаче, че в отчета на контраразузнаването тези документи или не фигурират, или е отразено разсекретяването само на част от тях.

 

В резултат от поредицата материали беше направено и интервю с бившия председател на ДКСИ Цвета Маркова - Цвета Маркова: Спецслужбите неглижират разсекретяването на документи, с което се потвърждават констатациите в направеното от журналиста разследване.

Генка Шикерова, Нова ТВ
Номиниращ: Диана Банчева, ПДИ

Номинирам разследването на Генка Шикерова от Нова телевизия "Линейка-касичка", излъчено в предаването "Разследване" (Епизод 24, Сезон 4) на 20.03.2016 по Нова телевизия. Темата на предаването е от голям обществен интерес – обединяването на "Център за спешна медицинска помощ" в София с този на област София.

 

Журналистът разследва как се харчат парите от бюджета на Бърза помощ след сливането, свързани със зареждането с гориво и ремонта на линейките.

Генка Шикерова проверява как на практика се изпълняват договорите за обществена поръчка като интервюира директора на ЦСМП, бивши и настоящи служители в ЦСМП и представители на фирмите, изпълнители по договорите за зареждане с гориво и ремонт. Журналистът разкрива абсурдната практика всички линейки от столицата и областта да зареждат на една единствена бензиноколонка на бензиностанция в София. Подобна практика затруднява работата на служителите в центъра и обслужването на пациенти.

 

В разследването се посочва, че обединяването на двата центъра води и до обединяване на бюджета за ремонтите на линейките в размер на около 1 700 000 лв. Журналистът разкрива поне две нередности в разходването на тези средства. Първо, че се ползват услугите на подизпълнител, което не е регламентирано в договора за обслужване. Както и че се надписват часове за извършването на ремонтните услуги. За излъченото разследване Генка Шикерова е атакувана с жалба от директора на ЦСМП пред Комисията за журналистическа етика, която я отхвърля като неоснователна.

 

Разследването на Генка Шикерова продължава. С помощта на ПДИ тя подава жалба срещу два отказа на директора на ЦСМП София да предостави достъп до договори, свързани с ремонтите на линейките и информация за реалното сервизиране на колите. Генка Шикерова от години използва ЗДОИ в своите журналистически разследвания.

 

През 2006 г. тя бе отличена с наградата "Златен ключ" в категорията за използването на ЗДОИ и публични регистри в разследване за незаконно строителство край Несебър.

Цветелина Йорданова, "Медиапул"
Номиниращ: Цветелина Йорданова

Предлагам за номинация публикациите: "Министерството на отбраната се кани да унищожи 218 декласифицирани документи, били безинтересни" (2 май 2016); "МО публикува пълен списък на разсекретените си документи" (12 май 2016) и интервюто с адв. Цвета Маркова "Унищожават се документи с цел прикриване на корупция" (15 юни 2016).

 

Материалите са част от няколкомесечна работа на "Медиапул" по проблема с нежеланието на институциите да осигурят достъп до декласифицирани документи въпреки гарантирането на този достъп от закона и въпреки новата разпоредба на чл. 15, ал. 1, т. 14 от ЗДОИ. Това е сериозен и неразрешен проблем в България, свързан със сериозна липса на контрол и беззаконие. Въпреки слабия обществен интерес към декласификацията, моето убеждение е, че тя има сериозен потенциал да подобри качеството на публичния дебат по ключови въпроси, ако се изпълнява според предписанията на закона. 

 

За целите на конкретните публикации бяха изпратени няколко заявления за достъп до информация до 4 министерства – Министерството на отбраната, Министерството на финансите, Министерството на икономиката и Министерството на енергетиката, като в процеса на кореспонденция беше ползвана експертната подкрепа на "Програма Достъп до информация".

 

В процеса на работа бяха проведени неформални консултации с експерти от Държавна агенция "Архиви", а също и консултация на място с трима експерти от Държавната комисия по сигурността на информацията.

 

Основният ефект от първата публикация бе фактът, че Министерството на отбраната на практика се превърна в първото министерство в България, което изпълни разпоредбата на закона и предостави пълен списък на декласифицираните си документи, който "Медиапул" публикува пред обществеността.

 

Като допълнение към темата за прозрачността в отбраната в средата на 2015 г. авторът представи доклад на тема "Дилемата прозрачност-сигурност в национален и международен контекст (сравнителен анализ на политиките на прозрачност или тайнственост на ООН и НАТО)" (The Transparency-Security Dilemma in National and International Context (A Comparative Analysis of the UN and NATO's Transparency/Secrecy Policies)) по време на Четвъртата глобална конференция за изследвания на прозрачността в Лугано, Швейцария. В доклада подробно се разглежда въпросът с достъпа до документи на НАТО. Част от констатациите бяха отразени в портала "Freedominfo".

 

През юни 2016 г. авторът, която има и докторска степен по "Обществени комуникации и информационни науки", бе одобрена да води през учебната 2016/2017 г. хонорувани курсове – "Източници на информация в международната журналистика" и "Журналистика в сферата на външната политика и отбраната", във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Основен акцент и в двата курса са въпросите на достъпа до информация.



Спас Спасов, в. Дневник и в. Капитал
Номиниращ: Спас Спасов

Номинирам разследването за финансирането на частни медии в десет български общини през местните им бюджети.

 

За целта на разследването изпратих искания по ЗДОИ до кметовете и председателите на Общинските съвети в десетте общини. Отговорите, разбира се, не дойдоха нито бързо, нито лесно. До някои от общините се наложи да бъдат изпращани по няколко уточнения и допълнителни писма. В този "документооборот" изключителна помощ ми оказа Кирил Терзийски от ПДИ.

 

След окончателното събиране и систематизиране на информацията от общините проведох интервюта с колеги, работещи на място. За целта на разследването се наложи да проуча в детайли и съдържанието на голяма част от регионалните медии в общините, които анализирах.

 

Резултатът от разследването, което направих със съдействието на ПДИ, са общо 11 текста, публикувани в Дневник.bg и в блога ми www.spasspasov.com, както и на специалната страница Достъп до информация и журналистически разследвания.

Това са анализи на практиките за купуване на медийно влияние в девет общини (администрацията в Стара Загора не отговори на искането ми по ЗДОИ), текст - обобщение на финансовите данни от всички общини и отделна статия с изводите от разследването.

Беше доста трудно, но си струваше!

 

Разследването показа безусловната липса на свободни и независими регионални медии във всички общини, от които бях поискал информация по ЗДОИ. Нещо повече - от анализа на данните стана ясно, че в разпределението на общински средства за "медийни услуги" със сериозен дял са участвали и някои от най-големите национални електронни и печатни медии в България.

 

Макар и с ограничен обхват, тази картина дава ясни обяснения за причините, довели до кризата в българската журналистика и медийна среда през последните десет години. По тази причина имам намерение на следващ етап да разширя обхвата на това разследване с още общини - областни центрове.

Биволъ, частен независим сайт
Номиниращ: Ралица Кацарска, ПДИ

Номинирам частния независим сайт БИВОЛЪ за награда в категорията „Най-добри журналистически материал/кампания, свързани с правото на достъп до информация“.

Номинацията е за публикации по три различни теми, което показва, че използването на ЗДОИ не е инцидентно и спорадично, а е свързано с постоянен журналистически интерес в областта на отчетността и прозрачността.



  1. МИЕ и ДФЗ погнаха Марио Николов за 8 европроекта. Сезирали се след питане по ЗДОИ на Биволъ. – публикация от 4 май 2016 г.
  2. Милионери живеят в държавни апартаменти в Лондон на цени за студенти – публикация от 9 август 2016 г. 
  3. БНБ призна за убийствените доклади за ПИБ. Били тайни. – публикация от 13 август 2016 г. 

В резултат на публикациите се поражда общестевн дебат по важни теми.

28 септември – Международен ден на правото да знам
© 2003-2020 Фондация ПДИ. Всички права запазени.