За ПДИ
English
ИДЕЯТА
НАГРАДИ
НОМИНАЦИИ
НАГРАДЕНИ
ЦЕРЕМОНИИ
ПОПУЛЯРИЗИРАНЕ
НОВИНИ
Начало
>
Номинации
>
2016 г.
>
Гражданин
Гражданин
КРИТЕРИИ

Критериите за оценка на номинациите в категорията "Гражданин, най-активно използвал правата си по ЗДOИ" са:

 

1. Последователност при търсенето на информация
2. Упоритост – използвани ли са докрай всички процедури по ЗДОИ?
3. Обществен ефект



Номинациите трябва да отговарят на всеки от критериите и обемът на текста да не надвишава една страница. Номинации, които не съдържат обосновка към всеки от критериите няма да бъдат разглеждани от журито!

Емилия Герганова, Ловеч
Номиниращ: Янита Нешева

Номинирам г-жа Емилия Герганова за многогодишното и активно участие в гражданските процеси по проблемите на гр. Ловеч. За участието им в създаването на Местна Гражданска Инициатива / МГИ/ ,,Против въвеждането на кетъринговото хранене в Детските градини в гр. Ловеч", умело използваща информация по ЗДОИ.

 

Г-жа Герганова е внесла над 10 заявления през последната година по Закона за достъп до информация, повечето са до Община Ловеч, Общински съвет и Областен управител. ЗДОИ се явява единственият способ, по който гражданите на община Ловеч да получат каквато и да е информация и прозрачност от местната власт. И то само и единствено ако са достатъчно упорити и мотивирани, защото трябва да знаят точно какво търсят, да познават общинската и законовата нормативни уредби, да се въоръжат с търпение и да са готови да отделят значително време в борба с тежката и добре смазана административна машина. С две думи гражданите трябва да са умели юристи или поне любители, за да приложат правата си.

 

Това са част от заявленията на г-жа Герганова.

- Поискана обща информация относно извършена поддръжка, ремонти или обхождания на улици и пътища от общинската пътна мрежа за скромния период от 30години. Подадени са четири заявления и отговора на Общината е, че "няма информация".

- Поискана информация за състояние на мостове, корита и дерета над река Тоша, която река се оказа, че не фигурира и документално на територията на село Соколово, подадено едно заявление. Отговора на Общината отново е "няма информация".

- Поискана информация по повод отсичането на здрави дървета на ул. "Трети март" и даване на достъп, който се оказва частичен. Показва пълното непознаване на нормативните актове от страна на администрацията, внесено едно заявление и допълнение. Това заявление разкри, че в Ловеч не само се секат дървета на възраст над 50г. без необходимите документи, паспорти на дърветата и издадени разрешения за сеч, но и по устен неаргументиран сигнал.

- Подадени заявления до Общината за Актове за собственост и деактуване на Покрит мост, Младежки дом, Градската баня "Дели хамам", Средновековната крепост "Хисаря" в национален архитектурно исторически резерват Вароша, входирани са четири заявления от четири човека. Отговора е частичен и са подадени две допълнителни искания. От частичния отговор се разкриха груби нарушения на Общината. Покрит мост е деактуван два пъти и акта за собственост е "частна общинска собственост", а не е "публична" както следва да е при мост, свързващ два бряга над река. Младежки дом е деактуван четири пъти, като в най-стария акт на общината е задраскана думата "публична" собственост и е вписана с химикал "частна", без съответния законов ред. Непознаването на промените в ЗДОИ и поисканата информация не е публикувана на страницата на Общината, каквото е изискването на подадени четири заявления.

- Подадено заявление до Общински съвет Ловеч, с което се иска цялата налична информация по темата за кетъринговото хранене на децата в детските градини. Получени протокол от заседание на Общинския съвет и от ГРАО. Повече от 5 месеца ръководството на Общината не предоставя конкретни документи, които са довели до вземането на решение за храната на децата да не се приготвя в детските градини, а да се пусне обществена поръчка и услугата да бъде изнесена и храната да се приготвя и доставя от частна фирма. Направена бе и подписка против въвеждането на кетъринговото хранене в детските градини и подписана от около 1000 човека, беше внесена в Община Ловеч и до Общинския съвет.

 

Чрез ЗДОИ, Местна Гражданска Инициатива / МГИ /, създадена от будни граждани и подкрепена от обществото, получи протоколите от проведеното събрание на общински съвет и доказателство за нарушения на правилника на съвета. Сега отново е подадено заявление по ЗДОИ и гражданите отново ще търсят доказателства, че твърденията на ръководството на община Ловеч за пореден път не отговарят на истината. Този казус не само предизвика сериозен обществен интерес, но и създаде безпрецедентно до момента разменяне на становища, подхвърляне на твърдения и показа незачитане на гражданското мнение от ръководството на Общината. Казусът е широко дискутиран в част от местната преса и телевизия, както и в социалните мрежи и фейсбук групата, която г-жа Е.Герганова е създала, но за съжаление така и не намира решение на местно ниво. За целта гражданите и родителите ще се възползват от получената информация и продължават да настояват за спиране на кетъринговото хранене, и отдаването на детските кухни в градините. Смятам, че упоритата работа на г-жа Емилия Герганова е в полза на обществения интерес и умело търсената и използвана информация по Закона за достъп до обществена имформация допринесе за разкриването на незаконови практики на общината и възможност на обществото да търси подходящи решения за тяхното отстраняване.

 

Допълващи материали към подадената номинация на г-жа Емилия Герганова:

МГИ иска документите, довели до кетъринга в детските градини в Ловеч - Отворено писмо до ръководството на община Ловеч от Емилия Герганова



Юлиян Чолаков от сдружение СОПА, Варна
Номиниращ: Даниела Божинова

Един от първопроходците за утвърждаване свободата на информация в България и застъпник за защита на личните данни. През последните години използва активно ЗДОИ за установяване на фактите около дискрецията на ГД ГРАО за проверка на лични данни в подписките за местни и национални референдуми и инициативи и се бори срещу непрозрачната процедура за проверка на подписи. От името на Инициативния комитет за местен референдум Варна и подкрепилите го 33 хил. души, граждани на Варна, използва ЗДОИ и предприема съдебни действия, за да разбере истината за подписката, която тайнствено е изчезнала между ГРАО и Общински съвет Варна, както и въз основа на какви критерии са дисквалифицирани 17 хил. подписа. Заедно с адв. Александър Асенов и Даниела Божинова подемат кампания срещу непропорционално големия обем на личните дании в подписките, които са рискови от гледна точка на защитата на лични данни, както и ограничават конституционното право на референдум. Един от основателите на Гражданска инициатива "Участие, не участ" и член на нейния Инициативен комитет. Инициативата иска подобряване на законодателните условия за референдуми, като едно от условията е намаляване на личните данни в подписките, премахване на електронния препис на лични данни, регламентиране на точната методика за проверка на лични данни.

Симеон Георгиев
Номиниращ: Стефан Радов

В следващите редове номинирам Симеон Георгиев – студент по фармация, 4-и курс, в СУ "Св. Кл. Охридски". Причина за това са опитите му да получи достъп до обществена информация от институция, управлявана с публичен ресурс (СУ "Св. Кл. Охридски), поставяйки на дневен ред важни за академичната общност проблеми, свързани с управлението и прозрачността.

 

Симеон Георгиев прилага в пълнота основната цел на закона, а именно достъпен и пълен досег до обществена информация с цел оформяне на представа като студент и гражданин за количествените и качествените параметри на управлението на държавното висше училище. Той доразвива тази цел, като във връзка с получената информация прави предложения за подобряване на управленския процес и неговата прозрачност. Това личи от подадените от него над 50 заявления за достъп до обществена информация, свързана с реципрочни предложения до ръководството в тази връзка за по-малко от година.

 

Основен предмет на някои от заявленията, получили отказ, са свързани с разходите, които Университетът реализира за заплати на определени служители, за съдебна защита и др. Както понякога се случва в България, Симеон Георгиев не получава исканата информация или тя не съответства на заявеното, както и не му се дава достъп на хартиен или електронен носител с мотив, че същата е в голям обем, а реално е няколко документа. Абсолютно му се отказва предоставяне на обществена информация чрез устна справка. Симеон използва пълноценно законовото си право на защита, като обжалва тези действия на администрацията, като води няколко дела пред компетентните за това съдилища, част от които спечелени на първа инстанция – за размера на заплатите на определени служители на СУ и за текущите задължения на СУ. Номинираният активно и последователно стимулира ползването на закона, като предоставя помощ на свои колеги в тази връзка, настоява администрацията да определи подходящи места за преглед на получената информация и назначаване на служител, чиито основни трудови задължения да бъдат свързани с предоставяне на достъп до обществена информация. Поредицата казуси с колегата Георгиев отново поставят на дневен ред проблема с управлението на публичните ресурси в България. В посочените случаи информацията не е предоставена, въпреки че е потърсена от страна, чийто ресурс е практически управляван. Колегата Георгиев обаче упорито продължава да използва всички определени от закона стъпки, за да достигне до позитивен резултат от обществена полза.

 

Симеон Георгиев проявява смелост и постоянство в една често враждебна среда, за да покаже и утвърди, че Законът за достъп до общества информация е една от най-добрите форми за институционален контрол над субектите с обществено финансиране и публични функции. Убеден съм, че той заслужава тази награда, защото съзнатият граждански дълг, компетентност и аргументация на действията у него са обществен пример за гражданско поведение, което не особено често може да бъде срещнато в България особено на такава възраст. Вярвам, че качествената промяна в българската действителност следва да се случи именно чрез подобно компетентно отстояване на нашите права и задължения.

Мариета Сивкова, гр. Ямбол
Номиниращ: Кирил Терзийски, ПДИ

В тази категория правя номинация за общинския съветник от Ямбол – Мариета Сивкова, тъй като случаите й, свързани с използването на ЗДОИ, са твърде показателни за наличието на една вредна тенденция от гледна точка на прозрачността, която се проявява години наред на ниво местно самоуправление.

 

Става въпрос за това, че по силата на Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) общинските съветници имат право да отправят питания към кметовете, които са длъжни да им отговорят на следващото заседание на Общинския съвет (чл. 33, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА). Неизпълнение на това задължение от страна на кметовете не е скрепено със санкция, поради което твърде често за общинските съветници (особено за тези от опозицията) е невъзможно да упражнят правото си на достъп до информация по отношение на кметовете. По тази причина на съветниците често им се налага да търсят информация от съответния кмет като подават заявления за достъп до информация в качеството си на граждани.

 

Сблъскала се с невъзможността като общински съветник да получи информация от кмета на Ямбол, в началото на 2014 г., Мариета Сивкова подава като гражданин две заявления за достъп до информация до кмета. С първото се иска достъп до информация под формата на справка за приходите и разходите на общината по всички приключили съдебни дела в последните две години. С второто се иска достъп до текста на извънсъдебна спогодба, сключена между общината и строителна фирма. И двете заявления са оставени без разглеждане от секретаря на община Ямбол, който е упълномощен за да се произнася по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Мотивът за оставяне без разглеждане на заявлението за съдебните дела на общината е, че тази информация не е обществена и не е налична в общината в поисканата форма. Относно текста на съдебната спогодба, секретарят твърди, че по реда на ЗДОИ може да се иска достъп до информация, но не и до конкретни документи. С подкрепата на ПДИ и двата отговора на секретаря на общината са обжалвани на основание чл. 197 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), който предвижда съкратено производство за обжалване на откази на администрацията да издаде административен акт. Отказите на секретаря да разгледа заявленията са отменени на две съдебни инстанции, като по този начин се създава и съдебна практика по една рядко използвана до този момент разпоредба от АПК, която е много полезна за търсещите информация. След приключване на делата за секретаря на общината възниква задължение да се произнесе по същество по исканията за достъп до информация. Секретарят разглежда заявленията по същество и отказва изрично да предостави достъп до исканата информация с мотиви, идентични на тези за оставяне на заявленията без разглеждане. С подкрепата на ПДИ изричните откази на секретаря са обжалвани. Делата са спечелени на две инстанции и завършват окончателно през 2016 г. И двете дела водят до създаването на позитивна съдебна практика. Относно приходите и разходите по водените от общината дела Върховният административен съд (ВАС) приема, че тази информация е налична в общината, поради факта, че тези разходи следва да бъдат отразени в общинския бюджет. След като информацията е обществена, създава се и се съхранява при задължения субект, правилно първата съдебна инстанция е приела, че не са налице основания същата да не бъде предоставена при редовно направено искане. Относно текста на извънсъдебната спогодба ВАС приема, че искането за предоставяне на копие от документ е валидно по ЗДОИ, тъй като с предоставянето на искания документ заявителят ще получи информация за предмета на договора, условията, цената и санкциите, които би понесла неизправната страна.

 

С решение от м. март 2016 г. секретарят на общината предоставя справка от 10 страници по всички приключени съдебни дела в периода 2011 г. – 2013 г., която включва пореден номер, съответния съд, номера на делото, качеството на общината по делото (ищец или ответник), номера на решението по делото и информация за разхода или прихода за общината. С решение от м. април 2016 г. секретарят на общината предоставя копие от извънсъдебната спогодба, сключена между община Ямбол и "Технострой инженеринг 99" АД на 17.10.2012 г. Получената информация е използвана от Мариета Сивкова в качеството й на общински съветник за осветляване дейността и разходите на община Ямбол по множеството водени срещу нея съдебни дела.

28 септември – Международен ден на правото да знам
© 2003-2017 Фондация ПДИ. Всички права запазени.