На Община Варна вече й се привиждат заявления за достъп до информация. Общината издава отказ по ЗДОИ на молба на архитект, във връзка с негов проект, внесен в общината и разгледан от  Експертен съвет (ЕСУТ)

Вижте молбата от архитекта и отговора на институцията.

Публикуваме възражение срещу номинацията на Община Варна за антинаграда „Вързан ключ”, постъпило от регионалния координатор на ПДИ за Варна Кръстина Маринова на 23.09.2014. 

Като изследовател в рамките на годишното проучване на ПДИ на Интернет страниците на институциите, подадох по електронен път заявление за достъп до копие от последния договор за обществена поръчка, сключен през 2013 г. от Областна администрация Силистра. Последва отказ на основание, което намирам за смешно и прилагам текста за яснота: "В конкретния случай по тълкувателн път следва да се направи правния извод, че се касае за изпълнение по договор за доставка на гориво за нуждите на областна администрация Силистра и по своя характер същият не се свързва с обществения живот, защото Договор № Д-2013-69/06.12.2013 г. е единствено материален носител на данни за предоставяне на гориво вътре за нуждите на администрацията. В този случай става въпрос за договор, чиито предмет не касае широката общественост, а се простира единствено в рамките на администрацията. По своята правна природа този договор създава една гражданскоправна връзка между два равнопоставени субекта, за да се уреди самото отопление на администрацията с цел създаване на нормални условия на труд на служителите през зимния период." Цялото решение може да прочетете на страницата с резултатите на Областна администрация Силистра от проучването на ПДИ през 2014.

Г-н Иван Калибацев, председател на Районен съд - Пловдив отказа да предостави информация за броя на разрешенията за разкриване на банкова тайна, дадени от съда, тъй като заявлението е изпратено по имейл не с електронен подпис, "още повече, че тази информация е строго конфиденциална".

За сравнение - от Софийски районен съд и Районен съд във Варна предоставиха тази информация само след запитване до пресцентъра. Освен това г-н Калибацев изпрати отказа си, едва след като го поисках изрично. А в него нямаше указания, че той подлежи на обжалване и в какъв срок.

Като изследовател в рамките на годишното проучване на ПДИ на Интернет страниците на институциите, Катерина Коцева подава по електронен път заявление за достъп до копие от последния договор за обществена поръчка, сключен през 2013 г. до РДГ – Берковица.

С решение на директора на РДГ - Берковица заявлението се оставя без разглеждане „като нередовно” поради това че не съдържа описание на исканата информация:

„Без да има яснота каква точно информация се иска, административния орган не знае заявлението за достъп до каква обществена информация е. Административния орган при липса на знание за вида на информацията не може да прецени далична ли е същата, какъв е характера й, приложимо ли е някое от ограниченията за предоставяне на достъп. Единственото, за което в настоящия случай има яснота е, че тази информация се съдържа според заявителя в последния договор за обществена поръчка, сключен през 2013 год от РДГ – Берковица”.

Въпреки последвалото разяснение от страна на Катерина Коцева, отново по електронната поща, тя не получава друг отговор на заявлението си.

В интернет страницата на Министерство на икономиката и енергетиката (МИЕ) е публикувана информация за съществуването на т.нар. Eдинен орган за управление на подземните богатства в страната.

От цитираната страница, научаваме, че от 01 март 2011 г. е създаден и функционира Eдинен орган за управление на подземните богатства в страната. Той обединява дейността и функциите, осъществявани до този момент от трите държавни институции – Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, Министерство на околната среда и водите и Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Единният орган за управление на подземните богатства е натоварен с доста важни функции, а именно дейности по предоставяне на права за търсене, проучване и добив на подземни богатства.

Със заявление за достъп до информация, от края на 2013 г. гражданин иска от Министерство на икономиката и енергетиката да му предостави информация за това кои са лицата, влизащи в състава на органа за управление на подземните богатства, както и какви са длъжностите в министерството, които те заемат.

Изненадващо получава отказ от страна на министерството, мотивиран с факта, че исканата информация представлява защитени лични данни. Така излиза, че подземните богатства на страната се управляват от тайнствен орган, имената на чиито членове обществото няма право да узнае.

Информация по случая четете в блога „Точка на достъп”: Таен държавен орган управлява природните богатства на страната, 03.06.2014, Александър Кашъмов.



Двоумях се между номинация за "Вързан ключ" и "Катинар". Не само заради отказа им да предоставят информация за магистратския статут на Делян Пеевски, което АССГ призна за "специално отношение" към неуспелия председател на ДАНС, депутат от ДПС и медиен магнат. Но и заради цялостната им политика на затваряне и загърбаване на прозрачността. Последният ми случай е по питане за ДМС в администрацията на съвета. Не съм искала имена, а само получените суми. Отговор още нямам, само ме информираха, че си удължават срока, за да питат засегнатите лица.

Заради отказа да бъде предоставена стенограмата от консултациите, проведени с парламентарните партии за Корпоративна търговска банка (КТБ) на 29 юни т.г. с мотива, че информацията не е от значим обществен интерес.

За повече информация: Президентът отказва да разсекрети стенограмата от консултациите за КТБ, Галя Горанова, в. „Сега”, 24 август 2014.

Според интервю на заместник министъра на МВР Васил Маринов частната охранителна фирма 3S СОТ е една от фирмите, сключвали най-много договори с МВР за охрана. Тъй като имах подозрения за корупционни схеми при тези договори подадох заявление за ДОИ до Министъра на МВР. До настоящия момент получих 14 писма от директорите на ОДМВР на различни градове. Там къдети няма сключен договор ми отговориха, че няма договори, а там където има ми отговориха, че има, както и реда, по който да получа информацията. Единствено директорите на ОДМВР на Пловдив, Враца, Плевен и Русе ми отговориха, че „информацията е формулирана много общо” и искат уточнения. Очевидно за едни директори на ОДМВР информацията е разбираема, а за други е формулирана много общо.

Прилагам отговора на министъра на МВР и писмата от директорите на ОДМВР Русе, Плевен, Враца и Пловдив.

Номинирам отново и за същата „награда” администрацията на Министерство на труда и социалната политика, защото структурата може и да мени ръководството си, но явно не и практиката си.

На 7 януари 2013 г. подадох заявление за достъп до информация до Министъра на труда и социалната политика по електронен път, като част от проучването на ПДИ Граждански одит на активната прозрачност 2013. След кратка кореспонденция със служители на министерството все пак ми бе предоставен пълен достъп до търсената информация с решение на главния секретар. 

Интересен беше начинът на предоставяне. В заявлението бях посочил, че желая информацията да бъде предоставена по електронен път на електронната ми поща. Според решението, обаче, трябваше да се явя в централната сграда на МТСП на ул. "Триадица" 2 в София, където, след представяне на документ за самоличност, да подпиша "протокол за предоставяне на достъп до обществена информация". След подписването на протокола на място лично от мен (или упълномощено от мен лице), информацията трябваше да бъде изпратена на електронната ми поща.

Въпреки абсурдността на решението, реших да спазя указаната процедура, за да получа все пак исканата информация. Явих се на служебния вход на сградата на министерството и се представих на посоченото в решението длъжностно лице. Някак очаквано учтивата служителка разбра за ролята си в тази "процедура" от копието на решението, което носех. Оттам бях изпратен в кабинета на друг служител, който бе посочен в решението като лицето отговарящо за копирането и сканирането на информацията. Някак очаквано и този служител разбра за ролята си в "процедурата" от копието на решението, което носех. Докато чаках в кабинета, пристигна експертът (вероятно държавен или главен експерт от Дирекция "Правна") на МТСП, която бе измислила и изготвила този "интересен" ред за предоставяне на достъп до обществена информация. Използвах времето в чакане на протокола, за да се опитам да убедя експерта юрист, че в случая на получаване на достъп по електронен път подписването на "протокол за предоставяне" на място изкривява и всъщност незаконно ограничава приложението на правото на достъп до информация. Някак очаквано тя бе непреклонна. В крайна сметка след около час чакане и обикаляне из сградата на министерството, подписах протокола, който твърди че е предоставен пълен достъп до исканата информация, според решението на главния секретар, без да видя изпратената ми информация.

Върнах се на работното си място и някак очаквано установих, че в получената информация при сканирането са явно и нарочно закрити, т.е. заличени, пасажи от искания документ. Полученият достъп до обществена информация не беше пълен, а частичен.

Когато на 4 февруари 2014 подадох ново заявление в рамките на проучването на ПДИ Граждански одит на активната прозрачност 2014, някак очаквано, процедурата, следвана от МТСП се оказа поразително подобна. Получих решение на главния секретар, според което трябваше да се явя в централната сграда на МТСП на ул. "Триадица" 2 в София, където, след представяне на документ за самоличност, да подпиша "протокол за предоставяне на достъп до обществена информация". След подписването на протокола на място лично от мен (или упълномощено от мен лице), информацията трябваше да бъде изпратена на електронната ми поща.

Спазих причудливия ритуал, описан в акта на главния секретар и даже добавих брънка лична креативност, като подписах протокола без да се съгласявам, че съм получил информацията. Стори ми се логично, че след като не съм видял пратената по електронна поща информация, не мога да твърдя, че съм я получил във вида описан в решението.

В крайна сметка, получих търсената информация, но с цената на ненужни усилия, предизвикани единствено от порочното тълкуване и прилагане на Закона.