Министерство на околната среда и водите е институция, която усилено укрива информация за своята дейност. В момента срещу него е заведено дело в Административен съд - София град за отказ да се предостави информация по приключил проект с европейско финансиране за техническа помощ за проект за регионално депо - Ямбол. Първоначално делото бе образувано за мълчалив отказ, тъй като близо месец МОСВ не предостави информацията. След внасянето на жалбата чрез министерството до съда, беше издадено Решение за "предоставяне на пълен достъп до исканата информация", но с реален отказ, поради несъгласието на задължената по ЗДОИ Община Ямбол да бъде предоставена информацията по приключилия и отчетен проект, за който общината е санкционирана.

По подобен начин в МОСВ реагират за издадени административни актове, макар, че институцията е задължена да публикува тези решения, заповеди и др. на сайта си. От 2002 г. ЗООС предвижда възможност НПО-тата да сътрудничат на екозащитните държавни органи, като също налагат административни актове на нарушители. За целта НПО-тата трябва да са одобрени от министъра. След като уклончиво ни отказаха да бъдем одобрени без мотиви, подадохме заявление за достъп до обществена информация, с което поискахме да се запознаем със з аповедта, решението или друг административен акт на министъра за критериите, на които НПО-тата следва да отговарят, както и имената на утвърдените и на получилите отказ от министъра да изпълняват функции по чл.169 ал.1 от ЗООС. След като близо месец от МОСВ не получихме отговор, подадохме жалба за мълчалив отказ. Седмица по-късно получихме отговор, странно изведен с изходящ номер 2 дни преди внасянето ни на жалбата в МОСВ, че исканата от нас информация не е налична в министерството.
Година по-рано пак по ЗДОИ чрез подпис юристите на МОСВ заявиха, че при тях не е налична пълната документация за Комплексното разрешително за Регионално депо - Ямбол. Документацията се появи едва в съдебно заседание на ВАС по обявяване нищожността на това Комплексно разрешително.
Оценката за въздействие върху околната среда е една от съществените мерки за опазването на природата и човешкото здраве при реализацията на инвестиционни проекти. След промяната на електронния сайт на МОСВ обаче, цялата информация за предстоящи ОВОС и публични обсъждания беше скрита в секция "Индустрия" - нелогично за гражданите, но вероятно логично за съставителите на сайта. Изчезнаха и декларациите за конфликт на интереси на служителите на МОСВ - от пресцентъра дори бяха учудени, че въобще имали задължението да ги оповестяват.
Тъй като поддържаме контакти с екоорганизации в цялата страна, знаем, че те имат същите проблеми с достъпа до информация от МОСВ и сме убедени, че подкрепят становището ни, че МОСВ заслужава „Златен катинар”, тъй като системно не изпълнява задълженията си по ЗДОИ и грубо нарушава правата на гражданите по закона.



Номинацията е във връзка с инцидента с гражданина Кънчо Бонев от 24 април 2012 г., когато инж. Божкова прати охраната си срещу гражданина, тъй като той взима протокола за предоставяне на информация, неподписан от ръководството на службата. Информация за преактуването на Морската градина така и не му беше предоставена по подадено заявление по ЗДОИ, но пък бе бит иполучи синина на окото.

Четете: Мишени: Бой и арест заради „документ“ по ЗДОИ в Информационен бюлетин на ПДИ, брой 4(100), 2012.



УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,
УВАЖАЕМО ЖУРИ,
От името на неправителствената организация, която представлявам и от свое име предлагам на Вашето внимание за наградата „Катинар” номинацията на Столична община (СО) – „Институция, която не изпълнява задълженията си по ЗДОИ и грубо нарушава правата на гражданите по ЗДОИ” по всички посочени от Вас критерии без т. 1. Мотивите ми са следните:

1. Столична община не отговаря на устни запитвания като всеки опит завършва с категоричното „Подайте писмено заявление”.
2. Мълчаливите откази на СО по писмени запитвания за достъп до информация са класика в жанра. Дългогодишните ми усилия за осветляване на проблемите на погребалната култура и безкултурие го потвърждават. От м.12.2010 г. до момента заявленията ми по ЗДОИ наброяват 14. Поисканата информация е предоставена доброволно само по едно от тях (= 7.14 %), а другите 13 преписки (= 92.86 %) са предмет на съдебни дела.  
   Така, своевременният достъп до обществена информация става невъзможен. При това заявленията ми  по ЗДОИ са само по „моята” тема, а на „Московска” № 33 са наясно, че интересът ми е дългогодишен и професионален.
3. Съдебните решения в Столична община се изпълняват „по усмотрение”. Отнася се за срока на изпълнението, както и за неговата пълнота.  Например, само едно от решенията по делата, заведени през 2005-2006 г., е изпълнено без съдебно произнасяне. Сезирах прокуратурата и въпреки намесата й, предоставеното не съответства на поисканото независимо от постановеното съдебно решение. Изпълнението по други шест съдебни решения от преди години все още е из лабиринтите на Темида в очакване на предвиденото по Чл. 304 от АПК – налагане на глоба за неизпълнение от Столична община на задължение, което произтича от влязъл в сила съдебен акт (съдебно решение).  
   Друг пример: По пет от приключилите напоследък съдебни дела се наложи да заведа дела по Чл.304 –АПК.
4. Честа практика в Столична община е заявлението по ЗДОИ да се прехвърля за изпълнение, а по-късно, без да има решение на упълномощено по ЗДОИ лице (няколко пъти вече ми се случва), част от поисканата информация да се изпраща по пощата да се изпраща по пощата част от поисканата информация. Липсата на решение затруднява обжалването на частичния отказ, който често е налице в подобни случаи.
5. Столична община не зачита разпоредбите на специалния Закон за достъп до обществена информация и за да избегне прилагането му, се позовава на правни норми от общ характер (ГПК, АПК).

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,
УВАЖАЕМО ЖУРИ,
Много може да се пише и говори за „прозрачността”, в която тъне Столична община. И Вие сте осведомени – не случайно сте я удостоили със „Срамота”.  Не е ясно, обаче, защо я подценявате. Без съмнение, общината ни е достойна за „Катинар”. Тя системно, последователно, неуклонно се стреми към него. Дайте й го.



Община Харманли е лош пример за достъп до обществено значима информация. Общината не отговоря на устно поискана информация, като служителите се оправдават, че така е наредил кметът Михаил Лисков. Община Харманли не отговоря и на писмени заявления. Кметът Лисков вече изгуби две дела по ЗДОИ и двете заведени от журналиста Иван Атанасов, собственик на сайта "Сакар нюз" и местния в. "Новини". Лисков отказа на Атанасов информация за финансовата ревизия на общината и загуби първото дело. На път е да загуби и второ дело, след като е в състояние на мълчалив отказ да предостави информация за хонорарите, пътните и командировките на столична адвокатска кантора,  която общината използва. Лисков се прочу сред гражданите и журналистите с абсурдни нареждания. Едно от тях бе забрана на служителите на Общинскита избирателна комисия в Харманли през 2011-а г. да съобщят имената на кандидат-кметовете на Харманли след като са се регистрирали.



Номинацията е за Районна прокуратура - Варна и в частност прокурор Ел. Лазарова, които подадоха жалба срещу Кънчо Бонев за хулиганство, вместо да повдигнат обвинения на началника на кадастъра във Варна г-жа Божкова и охраната Колев за безпричинния побой над Кънчо Бонев. 

Прокуратурата въобще не коментира, че скандалът и боят станаха заради протокол не подписан от Божкова!  
Данни за образуваното дело и постановлението на прокуратурата.

Кънчо Бонев от Варна е номиниран в категорията "Гражданин, най-активно упражнявал правата си по ЗДОИ"
Информация за конкретния случай четете в Информационен бюлетин на ПДИ, брой 4(100), 2012: Мишени: Бой и арест заради „документ“ по ЗДОИ



За упорития отказ на Министерския съвет да даде информация за практиката служители в Министерския съвет да отговарят на писма, адресирани до управляващата партия и какъв е броят на тези отговори за 2005 г. Заявлението е от 16.05.2005 г. и неотдавна е спечелено пето дело срещу петия отказ. Със заявлението са зададени следните въпроси:

1. От кога датира практиката на МС да обработва предизборната или друга кореспонденция на управляващата партия?;
2. На какво основание е тази практика?;
3. Колко писма до централата в София или до офиси на НДСВ в страната, или депозирани в тях молби на граждани, са препратени за обработка или получени в МС?;
4. На колко от тези писма МС е изготвил и изпратил отговори?
5. Какъв е броят на писмата и молбите – отправени до НДСВ и тези, на които е било отговорено – само за 2005 г.?

Последното съдебно решение е от 27.08.2012 г. по адм. дело № 271 /2012 г. на Административен съд – София град. В него се казва, че административният орган е обвързан със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени от четири съдебни инстанции по отношение отмяната на акт от преди 7 години, които указания е следвало да бъдат изпълнени, но за пореден път не са изпълнени, тъй като и при последния отговор от 10.11.2011 г. съветник в кабинета на министър-председателя, който е ръководител на звено връзки с обществеността, не е предоставил на заявителя информация за броя писма и отговори по т. 3, 4 и 5 от заявлението. В мотивите на решението си съдът отбелязва, че от фактите по настоящото дело (и четирите дела преди това) е видно, че сигнали и предложения до политически партии се завеждат в деловодството на МС. Дали се разглеждат по същество подобни писма не е предмет на заявлението. Щом такива писма се завеждат в деловодството на МС, няма пречка и да се отговори колко са тези писма за посочения период и по колко от тях е изготвен и изпратен отговор.



От близо две години Върховният административен съд прави стъпки назад в публичността. Липсва информация за съдиите от съда, не са качени декларациите за конфликт на интереси на новоназначената администрация, липсва информация дори и за зам.-председателя на съда - съдия Румяна Монова.