Номинацията е за разследване, свързано с дейността на Местната комисия за борба с противообществени прояви на малолетните и непълнолетните (МКБППМН) и разходването на публични средства от страна на същата. Но най-вече заради позитивната съдебна практика, която бе създадена след спечелването на дело срещу отказ на кмета на Община Лом. Според тази практика, това че Агенцията за държавна финансова инспекция и Сметната палата са органите, които имат правомощия да контролират разходването на средства от общинския бюджет, не означава, че граждани не могат да получават информация за разходването на средства от общинския бюджет по реда на Закона за достъп до обществена информация.

Със заявление от 8 април 2026 г. Камелия Обретенова иска информация, детайлно описана в 14 точки, както следва:

1. Моля да бъде предоставена подробна разбивка на разходите по перо „Външни услуги“ (отчетени в размер на 14 843 лв.), включително: вид на услугите; изпълнители (физически/юридически лица); стойност по договори; копия от сключените договори.
2. Моля да бъде предоставена информация за разходите за „Квалификация и обучение“ (9 686 лв.), включително: брой проведени обучения; участници; доставчици на обученията; копия от договори/фактури/програми.
3. Какви са причините за значителното неизпълнение на разходите за възнаграждения (планирани 59 000 лв., отчетени 13 520 лв.)? Моля да се посочи: утвърден и зает щат; брой незаети позиции; причините за незаетите позиции.
4. Какви са причините за ниското изпълнение на разходите за издръжка (планирани 54 000 лв., отчетени 9 460 лв.)?
5. Защо не са били планирани средства за обучения, при положение че такива са реализирани?
6. Извършвани ли са вътрешни корекции на бюджета (прехвърляне на средства между пера)? Ако да: моля да се предоставят съответните заповеди/решения; какъв е размерът на прехвърлените средства.
7. Моля да бъде предоставена информация дали са провеждани обществени поръчки или възлагания по ЗОП/вътрешни правила за разходите за външни услуги и обучения.
8. Какъв е размерът на неусвоените средства от бюджета на МКБППМН за 2025 г. и какво е тяхното последващо предназначение?
9. Извършван ли е вътрешен или външен финансов контрол/одит на дейността на МКБППМН за 2025 г.? Ако да – моля да се предоставят копия от докладите.
10. Моля да бъде предоставена информация за връзката между извършените разходи и постигнатите резултати (брой случаи, мерки, консултации), включително вътрешни анализи или оценки на ефективността.
11. Моля да бъде предоставена информация относно разходите за „Материали“, при положение че за това перо не са били планирани средства, а са отчетени разходи в размер на 21 172 лв., включително: какви конкретни материали са закупени; на какво основание са извършени разходите при липса на първоначално планиран бюджет; източник на средствата (от кои пера са пренасочени); копия от първични счетоводни документи (фактури, протоколи, договори).
12. Извършвани ли са вътрешни бюджетни корекции или прехвърляне на средства към перо „Материали“? Ако да – моля да се предоставят съответните заповеди/решения и размерът на прехвърлените средства.
13. Моля да бъде предоставена информация относно средствата, предвидени за дейността на Консултативния кабинет/център, включително: какъв е бил размерът на планираните средства; какви дейности е следвало да бъдат финансирани; какви са причините тези средства да не бъдат усвоени; предприети ли са действия за реалното функциониране на консултативния кабинет.
14. Съществува ли реално функциониращ Консултативен кабинет към МКБППМН през 2025 г., и ако да: какъв е неговият капацитет (персонал, график); какви разходи са направени за неговата дейност; как се обяснява липсата на разходване на планираните средства.

С Решение № 9/22.04.2026 г. кметът на Община Лом предоставя частичен достъп до исканата информация по т. 10 и т. 14 и отказва достъп до информацията по т. 1 до т. 9 и т. 11 до 14. Мотивите за отказа са, че гражданите не разполагали с правомощия да контролират разходването на публични средства – това право имали Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) и Сметната палата (СП). Посочен е и чл. 47 от Закона за публичните финанси (ЗПФ), който ограничавал кръга лица, които имали право да контролират общинския бюджет.

С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред Административен съд – Монтана.

С Решение № 877/03.07.2026 г. на Административен съд – Монтана, II състав по а.д. № 214/2026 г., съдия Огнян Евгениев отменя отказа и връща преписката на кмета на Община Лом за ново произнасяне по т. 1 до 9 и т.11 до 14 от заявлението в едномесечен срок с указания по тълкуване и прилагане на закона.

Съдът приема за основателно, че в жалбата се поддържа, че оспорения административен акт е незаконосъобразен в оспорваната част. Това е така, тъй като административния орган е посочил в мотивите на оспорения административен акт, че съгласно чл. 47 от ЗПФ кръга на лицата имащи възможност да контролират общинските бюджети е органичен, тоест оспорващия не може да получи исканата информация по реда на ЗДОИ, тъй като контролни функции са овластени да осъществяват АДФИ и СП. Съгласно разпоредбата на чл. 47 от ЗПФ, общинският бюджет е публичен и се контролира от местната общност по ред, определен от общинския съвет и от определените със закон компетентни органи. С подаването на заявление за достъп до обществена информация, оспорващия не цели упражняване на контролни функции по отношение на бюджета на Община Лом, а получаване на обществена информация по смисъла на легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, с която да си състави собствено мнение относно дейността на задължения субект. Тъй като мотивите на административния акт са обвързващи за настоящият съдебен състав и той няма възможност да ги допълва със съдебния си акт, в случая административния акт следва да бъде отменен с оглед обстоятелството, че посоченото основание за постановяване на отказа не се установява.

Решението е окончателно. След постановяването на съдебното решение Община Лом предоставя исканата информация.

ПУБЛИКАЦИИ

Казусът е отразен в публикация на Камелия Обретенова във в. „Ломпрес“, който излиза само на хартия.

Казусът е отразен и в материал на координатора на ПДИ за Област Монтана – Рени Христова: „Неволите на един самотен воин от брега на Дунав и заб(р)авената отчетност като характерно институционално поведение при достъпа до обществена информация в област Монтана през 2025 година.“



Хрисимира Милкова, журналист в ShumenOnline.bg, използва Закона за достъп до обществена информация като основен инструмент в разследвания за управлението на водния ресурс и ВиК инфраструктурата в Шуменския регион.

През 2026 г. след откази на "ВиК – Шумен" да предостави поискана обществена информация бяха спечелени две съдебни дела срещу дружеството. Получените след съдебните решения документи станаха основа за нови разследвания. Един от резултатите е материалът "15 години нова помпа стои "скрита" в Помпена станция "1300". Публикацията предизвиква реакцията на общинските съветници в Шумен, които започнаха да задават въпроси на "ВиК – Шумен".

Другото спечелено дело доведе до поредицата "Следите в електромера", в която чрез получени по ЗДОИ документи и фактури за електроенергия се проследява работата на Пречиствателната станция за питейни води и Помпена станция "1300". Друго дело срещу Басейнова дирекция "Черноморски район" също завърши с предоставяне на поисканата информация.Получените документи доведоха до друго разследване- "Точим язовир "Тича" от два водопровода". Материалът получи признание и извън регионалната журналистика – печелейки наградата Web Report 2026 в категория "Зелено перо".

Тези случаи показват практическата сила на Закона за достъп до обществена информация като инструмент на регионалната журналистика. Когато институциите отказват информация, правото на достъп е отстоявано по съдебен ред, а получените документи са превърнати в журналистически разследвания с реален обществен ефект. Номинацията е за последователна журналистическа работа, при която ЗДОИ не е използван просто за получаване на документи, а като инструмент за разкриване на факти, контрол върху институциите и защита на обществения интерес.

Споменати публикации:

15 години нова помпа стои "скрита в Помпена станция "1300," докато Шумен остава без вода -  26.05.2026

Следите в електромера - 07.07.2026

Точим язовир "Тича" от два водопровода - 27.01.2026

Номинираме Мирела Веселинова, журналист в КАПИТАЛ за активно използване на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) в работата си. Журналистката активно и компетентно отразява  достъпа до информация и свързаните теми и неведнъж лично е ползвала закона, като е отстоявала правото си и в съда. 

Мирела Веселинова повече от две години се опитва да разбере чрез ЗДОИ дали се дублират заплатите на членовете на Антикорупционната комисия и Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ). Първоначалният мълчалив отказ е обжалван с подкрепата на ПДИ. Той е отменен, а впоследствие е издаден изричен отказ, който тя наново обжалва. Проведени са общо три съдебни дела и постановени три решения на Административен съд София-град (АССГ).

В последното дело с цел осуетяване на изпълнението на влязлото в сила съдебно решение, КПК завежда иск за обявяване на нищожност на решението на АССГ, като междувременно спира производството с цел да не даде информацията. На 8 април 2026 г. пето отделение на ВАС излиза с решение, в което приема, че председателят на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) незаконосъобразно е спрял производството по ЗДОИ.

През 2026 г. журналистката поиска от Апелативен съд – София (САС) съдържанието на постановено решение, издадено в производство по Европейска заповед за арест. САС отказва с мотив, че информацията не е обществена, и Мирела Веселинова обжалва с помощта на ПДИ. Съдия Вяра Русева от АССГ отхвърля жалбата с мотив, че действително тази информация не е дължима по ЗДОИ, а решенията на съдилищата следва да се публикуват без нарочно искане за това. Журналистката обаче се подготвя да продължи проучването защо решението на САС не е публикувано в нарушение на Закона за съдебната власт, след като първоинстанционното решение на Софийския градски съд е публикувано в сайта на съда.

Мирела Веселинова активно и компетентно отразява в „Капитал“ темата за достъпа до информация и свързаните теми, отделно от нейните случаи.  

Автор е на поредица от разследващи текстове от висок обществен интерес:

1.     Затварянето на Имотния регистър - 12.12.2025

2.     Подслушвано правосъдие - съдиите са най-следените от службите български граждани - 23.02.2026

3.     ДАНС не иска да знаете - 04.09.2026

4.     Съдът още крие решенията, с които отказа да предаде организаторите на измамата в колцентровете - 16.09.2026

5.  Подкаст "Дела и демокрация": Епизод 35 - "Кривата борба с корупцията" - разговор с Мирела Веселинова - април 2026 



Номинацията е за разследване, свързано с дейността на Министерство на вътрешните работи по охрана на защитен свидетел в конкретен случай. Както и заради позитивната съдебна практика, която бе пресъздадена след спечелването на дело срещу отказ на министерството. Според тази практика, за да е законосъобразен отказ с мотив класифицирана информация не е достатъчно информацията да попада в приложното поле на Закона за защита на класифицираната информация, необходимо е и да е била проведена процедура за маркиране на информацията като класифицирана.

Със заявление от 05.01.2026, допълнено на 08.01.2026, Спас Спасов иска от МВР информация за охраната на Пламенка Димитрова (обвинителката на кмета на Варна – Благомир Коцев). Конкретно е поискана следната информация:

1. С какви мотиви е била поискана и назначена охраната на Пламенка Димитрова?
2. Кое е звеното в структурата на МВР, което осигурява охраната?
3. Колко души охраняват Пламенка Димитрова и колко часа в денонощието?
4. Включва ли охраната автомобил, който Пламенка Димитрова ползва през времето, в което е под охрана?
5. Колко струва охраната на Пламенка Димитрова?

С решение с рег. № 812104-45/ 19.01.2026 г. на ВПД директор на Дирекция „Правно-нормативна дейност“ в Министерството на вътрешните работи (МВР) отказва достъп. В отказа е посочено, че предоставянето на исканата информация би могло да застраши охраната на лица. Посочена е легалната дефиниция в Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) на понятието „служебна тайна“ без видима връзка със заявлението. Посочено е също основание за защита на държавната тайна /която е различна и несъвместима със служебната тайна/ - също без видима връзка със заявлението. Твърди се общо и без конкретизация, че информацията по заявлението засяга лични данни и информация, пряко свързана с личната сигурност, здравето и живота на конкретно индивидуализирани физически лица.

С подкрепата на ПДИ отказът по т. 2 и 5 от заявлението е обжалван пред Административен съд – Варна.

С Решение № 7599/11.06.2026 г. на Административен съд – Варна, XV състав по а.д. № 660/2026 г., съдия Виолета Кожухарова отменя отказа по т. 2 и 5 от заявлението и връща преписката в тази част за ново произнасяне с указания по тълкуване и прилагане на закона.

Съдията приема, че процесното решение, в оспорените части - по т. 2 и 5, е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Този извод се налага по следните съображения:

Отказът за предоставяне обществена информация, на основание чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ, е законосъобразен, при провеждане на пълно и главно доказване от ответника, че исканата информация е квалифицирана. Не достатъчно същата да попада в приложното поле на ЗЗКИ. Необходимо е провеждането на процедурата по Глава ІV "Маркиране на информацията", Раздел I "Процедура по маркиране на класифицираната информация" и Правилника за прилагане на ЗЗКИ. В случая, това изискване не е изпълнено. На второ място, дори и да се приеме, че за постановяването на отказ е достатъчно информацията да може да се определи като класифицирана, исканата информация не може да се квалифицира като държавна тайна. Органите, посредством които осъществява защитата на свидетелите са изчерпателно изброени в правна норма - хипотезата на чл. 123, ал. 2 от НПК. Предоставянето на информация по т. 5 от заявлението, е свързано с повишаване на прозрачността и отчетността на дейността на министерството, което обуславя извод за наличие на надделяващ обществен интерес, по смисъла на § 1, т. 6 ДР ЗДОИ.

Решението е окончателно. След постановяването на съдебното решение МВР предоставя исканата информация.

ПУБЛИКАЦИИ

"Съдът задължи МВР да каже колко струва охраната на ключов свидетел срещу Благомир Коцев" - 25.06.2026, "Дневник

"Защита на пауза: По празници свидетелки срещу Благомир Коцев спират да се страхуват за живота си" - 28.06.2026, "Дневник"



Номинирам Емилия Димитрова-Данкова, издател на сайта "Севлиево онлайн" и кореспондент на платформата в подкрепа на регионалната журналистика "За истината". Тя активно използва Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) във всекидневната си работа. Това направи възможна поредица от разследващи текстове:

1. Министерството на здравеопазването е платило 1.4 млн. лв. за имитация на ремонт в севлиевската психиатрия – Министерството на здравеопазването е платило 1.4 млн. лв. за ремонт на Държавната психиатрична болница в града, а проверка на място установи, че ремонтът нито е завършен, нито е качествен. Малко след това същото видя и омбудсманът на републиката, който поиска прокуратурата да влезе в болницата и разследва ремонта. Последваха няколко "ремонт на ремонта" и когато историята започна да добива все по-голяма публичност единствено в "За истината", бяха направени нови замервания и изчисления, а изпълнителят принеден да извърши дейностите, за които бе поикал да му бъдат платени, без да са извършени.

2. Как дом за възрастни може да работи без лиценз: Схемата „Яворец“ осем години по-късно – Казусът с частния дом за възрастни в габровското с. Яворец, за който през 2018 г. Емилия получи "Златен ключ", отново доби актуалност, след като от Министерство на труда и социалната политика отказаха да подновят лиценза на мястото, което работи по свехамата "стаи под наем", а всъщност е дом за стари хора. Служителите на министерството удостовериха това, което "За истината" беше осветлила още преди осем години – че домът в с. Яворец е незаконен и извършва дейност под лиценз, който не отговаря на предоставените услуги. Случаят вече е във Върховния административен съд.

3. Община Севлиево крие дали пиарът й е ходил на работа, но признава, че е получавал заплата – Съдът се произнесе и по още един казус, който Емилия следи заедно с юристите на ПДИ от близо пет години – тайният пиар на Община Севлиево. След като служителят все пак излезе на светло, стана съветник на служебния министър на земеделието Георги Тахов, а задълженията му в Севлиево поеха външни изпълнители срещу заплащане. Така общината веднъж плащаше заплата на служител, втори път на външни изпълнители, но всичко това беше тайна, докато съдът не задължи Община Севлиево да извади на светло статута на своя пиар. Вместо това общината освободи служителя и казусът поне привидно приключи.

4. Кой слиза от линейката: В над 60% от нощните екипи на Спешна помощ в Севлиево не е имало лекар – ЗДОИ присъства активно в работата на Емилия. Дори, както сама казва, когато не ми казват нещо всъщност ми казват много. Такъв е случаят с назначението на държавен служител в Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" в Габрово - https://zaistinata.com/wp-admin/post.php?post=85046&action=edit, за това, че в над 60% от ноощните дежурства в Спешна помощ в Севлиево не е имало лекар.

5. Новият сайт на Министерството на културата: повече кликове, по-малко достъп и публичност – За напълно нефункцзионалния нов сайт на Министерството на културата.

Номинирам Василена Доткова, редактор във Factcheck.bg, в категорията "Най-добри журналистически материал/кампания, свързани с правото на достъп до информация" за работата ѝ по разкриването на данните за реалните доставки на природен газ и плащанията по договора между "Булгаргаз" и турската държавна компания "Боташ".

Василена Доткова използва Закона за достъп до обществена информация, за да поиска конкретни данни за количествата газ, получени по договора през 2023, 2024 и 2025 г., както и за сумите, изплатени от "Булгаргаз". След отказа на държавното дружество тя обжалва решението по съдебен ред.

Административният съд София-град отменя отказа като незаконосъобразен и задължава "Булгаргаз" да се произнесе отново по заявлението. Решението е окончателно.

Темата е с висока обществена значимост, защото засяга разходването на средства от държавно дружество, енергийната политика и сигурността на страната. Данните за реално доставените количества и направените плащания са необходими, за да може обществото да оцени икономическия ефект от договора. Съдът също приема, че е налице надделяващ обществен интерес и че информацията позволява на гражданите да направят информирана преценка за ползите и вредите от него.

Работата на Василена Доткова е пример за професионално и целенасочено използване на ЗДОИ като журналистически инструмент. Искането е конкретно и се отнася до вече извършени доставки и плащания, а не до търговски преговори или бъдещи условия. Получаването на тези данни е важно и за проверката на многобройните политически твърдения, натрупани около договора с "Боташ". Ефектът от работата ѝ надхвърля конкретната публикация. Съдебното решение утвърждава принципа, че информацията за разходването на публични средства от държавни дружества не може да бъде ограничавана чрез общо позоваване на търговска тайна или текущи преговори. Случаят създава важен пример и за други журналисти и граждани, които търсят прозрачност и отчетност от публични институции и държавни компании. Като главен редактор на Factcheck.bg смятам, че работата на Василена Доткова показва по ясен начин как правото на достъп до информация може да бъде използвано в защита на обществения интерес и за установяване на проверими факти по тема с пряко значение за гражданите.

ПУБЛИКАЦИИ

Съдът отмени тайната за плащанията на "Булгаргаз" към "Боташ" - 10.08.2026, "Сега"