Случаят, за който номинирам общината за тази награда, не е отказ на информация, а абсурдно решение за предоставяне на достъп до Екологична оценка и Доклад за оценка на степента на въздействие с предмета и целите на опазване на ЗЗ “Река Тунджа 1” и ЗЗ “Река Тунджа 2” на “Общ устройствен план (ОУП) на Община Ямбол”. Обявлението за открит достъп е публикувано на сайта на общината в зле структурираната рубрика „Актуално”, където само гражданите с голямо търпение, като мен, могат да прочетат бавно въртящите се обяви. Та, на 7 септември се обадих на посочения в обявлението телефон и попитах имат ли възможност да ми предоставят документацията на електронен носител. Любезна служителка ми отговори: "Госпожо, информация за това от общината не може да се изнася, но заповядайте в стая 325". На 14 септември следобед се отзовах на поканата и отново поисках информацията да ми бъде предоставена на електронен носител, предвид нейния обем и физическата невъзможност да я прочета в нормалното за служителите работно време. След консултация в 2 кабинета, помощникът на главния архитект - Димитър Георгиев, ми отговори, че зам.кметът Иван Кърцъков е отказал да ми разрешат "да изнеса документацията" по иначе откритите за гражданите екологична оценка и ДОВОС, но нямало проблем да ми дадат да я прочета. Най-отпред на класьора в джоб беше закопчан CD с въпросните доклади и приложения. Тоест само за 5 минути и платена такса от мен нямаше да има проблеми да ми дадат исканата информация. Тук ще допълня, че нямаше смисъл предвид практиката ми да пускам официално заявление по ЗДОИ, защото срокът за становища по тези доклади изтича на 25 септември - просто щяха да ми откажат или да ми дадат информацията, след крайната дата за становища.

Димитър Георгиев любезно ми услужи с лист за записки, като за това също се консултира по телефона с висшестоящи. Аз обаче бях въоръжена и с фотоапарат. Разлистих папката и си нащраках докладите и екологичната оценка. Разрешение за изнасяне на информацията на електронен носител не получих, но нямаше проблем да изнеса същата тази информация чрез снимки с личния ми цифров фотоапарат пред служителите на общината. Ако не за награда, то поне този случай може да се ползва като челен опит от всички занапред.

Моята категорична номинация за "Завързан ключ" 2012 е за Община Пловдив.

Прикачам цялата преписка, която едва ли има нужда от преразказване.
Интересното е, че след изпращането на моето "уточнение" не съм предприемал каквито и да е действия, нито от Община Пловдив са ме търсили.

От исканата със заявлението информация се заинтересувах по следния повод: бях осъден по дело по ЗДОИ срещу Община Пловдив да платя "юрисконсултски разноски" в размер на 93.34 лв. Само няколко дни след влизането на съдебното решение в сила (както се оказа в последствие) юрисконсултките са извадили изпълнителен лист и малко по-късно ч.с.и. (бивш юрисконсулт на общината) вече беше залепил уведомлението си на входната врата на блока. Историята продължава и до момента. Както се вижда от предоставената информация, аз се оказах един от 8-те (измежду 14992) длъжници на Община Пловдив, срещу които е заведено изпълнително дело. Всъщност 14 992 са длъжниците с просрочие повече от една година и само за суми под 150 лева.

1. Завление за достъп до информация до Община Пловдив
2. Искане за уточнение от Община Пловдив
3. Уточнение
4. Решение за предоставяне на информация
5. Предоставената информация



Номинирам постановление на Районна поркуратура – Варна за предаване на съд на заявител по ЗДОИ като документа, въплъщаващ абсурда на един забележителен случай на „предоставяне” на информация / Внимание, получаването на информация по ЗДОИ е рисковано начинание!/

Районната прокуратура във Варна е внесла искане до съда за налагане на административно наказание за извършено хулиганство от гражданина Кънчо Бонев за извършени „непристойни действия” във връзка с получаване на достъп до обществена информация. Гражданинът и Калина Павлова отишли в сградата на Служба „Геодезия, картография и кадастър”, където Бонев е следвало да получи копие от заповед, поискана по реда на ЗДОИ. „... Свид. Павлова и обв. Бонев влезли в деловодството, в стая 601 и застанали пред гише № 1... Обв. Бонев пожелал исканата информация, съобразно горепосоченото решение, да му бъде предоставена в присъствието на свид. Павлова.  Свид. Куртева му обяснила, че решението е издадено единствено по отношение на него. Тогава Бонев съставил собственоръчно пълномощно на бял лист, с което упълномощил свид Павлова да присъства при получаване на информацията..”

Служителката отказала да я предостави в присъствието на Павлова, въпреки че от описанието в прокурорското постановление става ясно, че са присъствали и др. граждани, тъй като имало други гишета в помещението. Бонев започнал да вика и да се държи "арогантно" според прокуратурата. Дошла друга служителка - Кателиева, заспорили относно плащането на таксата по ЗДОИ и др. Когато служителката подала протокола за предоставяне на информацията за подпис, Бонев го взел и излязъл от помещението. Охранителят по сигнал на служителката, която заявила, че Бонев е откраднал документ, се втурнал след него, настигнал го по стълбите и го хванал за дясната ръка, а Бонев „се възпротивил и започнал да псува”. Бил върнат заедно с чантата си, но отказал да върне протокола. Обадили се на полицията, която го отвела.
На Кънчо Бонев е повдигнато обвинение в хулиганство на осн. постановление на ВРП с искане за замяна на наказателната отговорност с административна по чл.78а от НК. Образувано е н.а.х.д. № 4507/2012 г. по описа на ВРС, което е насрочено за 15.11.2012 г.
Предложението  е за налагане на административно наказание за "извършени непристойни действия /!/, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - крещял и отправял обидни думи и псувни".

Случаят е абсурден: вместо да се разпечата една страница е да се даде безапелационно на заявителя, се поставят условия и формалности, води се спор по приложението на закона и кой е компетентен, накрая се води физическа битка с гражданина, който със сигурност е дошъл да получи обществена информация, но се сдобива с обвинение за извършено престъпление. Този неочакван щрих от живота по предоставяне на обществена информация е изваян във Варна – едно средище на любопитни и нестандартни практики, свързани със Закона за достъп до обществена информация.

Забележка: Ако някой се чуди дали са предприети действия срещу охранителя или служител в цитираната служба - няма данни за такива до момента.



Номинирам АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СОФИЯ-ГРАД, Второ отделение, 35 състав, заради заключението му по адм. дело 6242/2011 г., че политическата принадлежност на народните представители представлява лични данни:

В случая обаче не се иска информация за броя на независимите народни представители, декларирали принадлежност към някоя парламентарна група, с оглед проследяване на правилното определяне на съответната субсидия за нея.
Напротив, изрично посочената в самото заявление цел не е горната, а „да се изясни каква принадлежност и към коя от съществуващите в момента парламентарни групи са заявили независимите народни представители”, следователно става въпрос за разкриване на личните политически убеждения и предпочитания на конкретни народни представители. Тези политически предпочитания, бидеи?ки изявени от „независими” народни представители, т.е. такива, които не са заявили официално членство към политическа сила, следва да се третират именно като лични данни за съответното физическо лице. Те изразяват евентуално сходство или близост между личните убеждения на съответния народен представител, кои?то тои? е открил за себе си и политическите насоки в идеологията на определена политическа сила, които обаче не са до степен на припокриване, поради което и самият народен представител не е член на съответната парламентарна група.

В този смисъл информацията следва да се третира именно като лични политически убеждения на съответния независим народен представител, която деи?ствително е защитена по силата на разпоредбата на чл.5, ал.1, т.2 от Закона за защита на личните данни, забраняваща обработването на лични данни, които „разкриват политически, религиозни или философски убеждения”. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗЗЛД предоставянето на информация представлява вид обработване на лични данни.



Номинацията е за изключително упоритото и последователно нарушаване на ЗДОИ от страна на кмета на Пазарджик, изразяващо се в отказ на кмета да предостави на в. „Виделина“ - Пазарджик информация под формата на справка за броя и стойността на договорите сключени от община Пазарджик за доставка на стоки или изпълнение на услуги за периода 2007 – 2010 г.

След подаването на заявление до общината в края на 2010 г., вместо да се произнесе с решение по заявлението за достъп до информация, кметът изпрати на заявителя уведомление, че следва да уточни предмета на исканата информация като посочи конкретните договори, които го интересуват, след което общината ще пристъпи към търсене на съгласието на третите лица, които са страни по тези договори. Още на този етап на случая, с подкрепата на правния екип на ПДИ, бе подадено уточнение по подаденото заявление, в което бе посочено, че заявителят желае да получи информация под формата на справка за всички договори, сключени от община Пазарджик с изпълнители на услуги или доставчици на стоки в определения период, като справката включва имената на страните по договорите и цената, както и информация за приключилите договори, по които общината още не изплатила дължимите от нея суми. В уточнението бе отбелязано, че няма как да бъдат по-ясно и точно описани договорите, които интересуват заявителя от посочването на вида на договорите (за доставка на стоки или предоставяне на услуги) и периода, в който са сключени. Макар че ЗДОИ не предвижда подобна възможност, кметът изпрати на гл. редактор на в. „Виделина” повторно уведомление, че следва да уточни предмета на исканата информация като посочи, конкретни договори, които го интересуват. След получаване на второто уведомление за уточнение на заявлението, заявителят подаде жалба срещу мълчалив отказ на кмета на общината. В резултат на това, Административен град – Пазарджик отмени мълчаливия отказ на кмета, като при обжалването на решението на първата съдебна инстанция от кмета се стигна и до потвърждаването му от страна на тричленен състав на ВАС, който в мотивите си отбеляза, следното:

Доводът за допуснато нарушение на материалния закон се развива в насока, че и второто писмо на кмета до заявителя представлява законовоуредено искане за уточняване на исканата информация, а не е отказ от предоставянето й. ВАС намира довода за неоснователен. В заявлението за достъп до информация и уточнението към него исканата информация е достатъчно ясно конкретизирана - брой сключени от общината договори за изпълнение и доставка за посочен период, списък с контрагентите по договорите и стойността им, както и неразплатени до момента на искането суми по тях. Очевидно е, че не се касае за интерес у заявителя към определени договори, както се стреми да внуши с писмата си кметът на общината, а общ такъв - за брой на договорите, контрагентите по тях, стойността им и останалите неразплатени суми (Решение № 2077/10.02.2012 г. по а.д. № 4763/2011 г. на ВАС, Пето отделение).

Въпреки отмяната на отказа на кмета на две съдебни инстанции и задължаването му да предостави достъп до исканата информация под формата на справка, то в началото на 2012 г. субективното нежелание на ръководството на общината да изпълни задължението си по ЗДОИ достигна нови висоти. След отправяне на искане до кмета за изпълнение на съдебните решения, на гл. редактор на „Виделина“ бе изпратен отговор (подписан от зам. кмета) , че за получаване на достъп до исканите документи следва да бъде заплатена сумата от 3312,54 лв. за копиране на 36 806 бр. страници.

Четете още: Цената на демокрацията: Община Пазарджик поиска 3312.54 лева за достъп до информация, 09.03.2012, Красен Николов, Медиапул



Номинацията е за „наказанието” на гражданина Вилям Попов, известен с активната си позиция относно прозрачността на държавните институции, от министъра на отбраната за подадено заявление за достъп до обществена информация. Заради зададени 8 въпроса, свързани с информация за трансформацията на българската армия, на които е получил отказ, администрацията на министър Аню Ангелов е дала гражданина на съдебен изпълнител. Това е така, защото Върховният административен съд потвърди на две инстанции отказа на министъра. Присъдил е и „разноски” в размер на по 150 лв. юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция, каквито впрочем министерството не е заплащало на юрисконсулта. Практиката на държавните институции е да не плащат отделно явяването по дела, защото е част от професионалните задължения на юрисконсултите.

Преди време господин Попов се отказа да иска от министерството присъдени в негова полза разноски. Днес ведомството с близо 1 милиард лева бюджет за 2012 г. ще се „обогати” с общо 357 лв. с включени разноски по изпълнението, които за военните са капка в морето, но за пенсионера са значителна сума. Подадената до министър Ангелов молба за преразглеждане на решението за събиране на парите бе отхвърлена безапелационно.
За съжаление опасният прецедент започва да се превръща в практика през последните месеци. Все повече държавни и общински институции притискат и заплашват със съдебни разноски граждани и журналисти, дръзнали да искат обществена информация. А обществената информация все пак е за обществото, нали?!