С решение САГ25-РИ09-16/20.02.2025 временно изпълняващият длъжността главен архитект на Столична община отказва предоставяне на достъп до обществена информация.

Мотивите на отказа: Заявлението е идентично с други, подадени от общински съветник, по които е налице отказ, с основание че според вр.и.д. главен архитект общински съветник няма право да получава информация по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), защото Законът за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) предвижда друг ред. Отказите по заявленията на общинския съветник не са обжалвани. Постъпило е заявление по ЗМСМА, на което се твърди, че е отговорено. Заявителят бил от същата партия (не са изложени мотиви как е направен този извод) като общинския съветник, на когото е отказано по ЗДОИ, и се твърди, че му е отговорено по ЗМСМА.

Решението е абсурдно, защото:

• В него се твърди, че заявлението е от името на партия, но подписано от заявителя. Заявителят няма представителна власт и е подписал искането като физическо лице. Задълженият субект произволно е приел, че заявлението не е от името на лицето, което го е подало, а от името на политическа партия.
• Като основания за отказ по ЗДОИ се сочат други преписки с други лица, различни от заявителя – на заявителя е отказан достъп по ЗДОИ, защото се твърди, че друго лице е получило информацията по реда на друг закон. 
• С решението се приравнява предоставянето на информация на общински съветник с предоставяне на същата информация на политическа партия. Приравнява се искане по ЗДОИ от физическо лице, подписало заявлението, с искане от политическа партия – трайно се прокарва практика, че общински съветници, заради качеството си на такива, нямат право на достъп до информация по реда на ЗДОИ. Прокарва се и практика, че такова право нямат и лица, членуващи в партии, които са представени в общинския съвет – цитирана е Заповед СОА-23-РД90-2498/20.11.2023 г. на кмета на Столична община, което вероятно означава, че общината институционализирано отказва достъп до обществена информация.

Номинираме кмета на Община Гълъбово за подхода да ангажира адвокат за защита от жалбата на журналистката Венелина Попова срещу мълчалив отказ с явната цел да претендира от нея разноски, въпреки че общината разполага с юрисконсулт. Издаденото от кмета уведомление, че общината не разполага с исканата от журналистката обществена информация, не просто не е убедително, но никога не ѝ е било връчено, въпреки че тя е подала заявлението по електронна поща и изрично е поискала да ѝ върнат отговор отново по имейл.  След като постига осъждане на журналистката за разноски, кметът я дава на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) за принудително събиране на присъдените на общината от съда 1 000 лв., които по абсурден начин са допълнени от ЧСИ с още близо толкова отново за разноски в изпълнителното производство и за адвокат. За да събере тези средства, по искане на взискателя – Община Гълъбово, ЧСИ е наложила запори на банкови сметки и пенсията на журналистката и е насрочила опис на вещи в дома й.

Този подход спрямо заявителката е абсурден и в разрез със задължението за добра администрация и приятелско отношение към заявителите по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Налага се и впечатлението, че действието на общината е при злоупотреба с право, с цел да бъде демотивирана Попова и наказана за упражняването на конституционното ѝ право на достъп до информация. Този мотив  се потвърждава и от изпратените от кмета Николай Тонев през ноември 2024 г., докато трае делото по ЗДОИ, есемеси до журналистката Попова с недопустими епитети, вкл. „Отврад гноясъл“. Смятаме, че подобен тип акция има характеристика на правно производство при злоупотреба с право, с цел обезкуражаване на общественото участие (SLAPP, “дело шамар”).



Министерството на труда и социалната политика, което е орган, който трябва да преброи и удостовери националната представителност на синдикалните организации (и работодателите), отказа да предостави на Капитал данни от преброяването, което е извършило. Поискахме ги по Закона за достъп до обществена информация, получихме отказ и сега, заедно с адвокат Кашъмов и ПДИ, съдим министерството за това. Данните бяха необходими в контекста на транспортната стачка в София и възможностите за влияние върху обществения живот, Националния съвет за тристранно сътрудничество, Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса, където представители на синдикатите участват.

С електронно писмо от 10.07.2025 г., "Рег. No СОА25-ОИ94-139/26.06.2025 г." заместник-кметът на Столична община Никола Лютов практически отказва предоставяне достъп до обществена информация.

В писмото си той изрично заявява, в противоречие с изискванията на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), при постъпило искане задължително да има произнасяне по самото него, че "от страна на Столична община не е налице изричен отказ от предоставяне на достъп до обществена информация.". Изричен отказ така и не е постановен, а информацията не е представена по реда на ЗДОИ.

Мотивите да не се предостави информация са: Искането за предоставяне на информация е от страна на лице, заемащо длъжността общински съветник. Според Никола Лютов общински съветник няма право да получава информация по реда на ЗДОИ, защото Законът за местното самоуправление и местната администраци (ЗМСМА) предвижда друг ред. Чл. 33, ал. 2 от ЗМСМА регламентира единствено предоставянето на информация и документация, необходими на общинския съветник във връзка с дейността му.

Решението е абсурдно, защото: 

• Столична община изобщо е отказала да разглежда постъпилото заявление и по този начин е препятствала и съдебния контрол върху мотивите да не бъде предоставян достъп до обществена информация. Разбирането на Столична община означава, че с придобиването на качеството "общински съветник", общинските съветници губят правото (което ЗДОИ признава на всеки един гражданин, независимо дали е общински съветник или не) да получават достъп до информация, която би им позволила да си съставят мнение за работата на Столична община и нейната администрация, ако не докажат, че тази информация е необходима за тяхната работа. 
• В писмото/решението са изложени аргументи защо няма да се предостави информация, но въпреки това в него е посочено, че няма изричен отказ за предоставяне на достъп до информация. Предвид наличието на мотиви в писмото, фактът, че то е изпратено в последния ден от 14-дневния срок за произнасяне и фактът, че то е съчетано с липса на друго изрично произнасяне по постъпилото заявление, може да се направи извод, че заместник-кметът Лютов се е опитал да затрудни осъществяването на съдебен контрол върху непредоставянето на достъп до поисканата информация. Този извод се потвърждава от процесуалното поведение на заместник-кмета Лютов по дело 7851/2025 г., образувано по обжалване на непредоставянето на поисканата информация.