Номинирам Българския хелзинкски комитет (БХК) за Деня на правото да знам в категория "Неправителствена организация, най-активно използвала Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ)" за информацията, добита по реда на ЗДОИ, разкриваща как главния прокурор контролира в голяма степен дейността и администрацията на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от заместник на главния прокурор.

Информацията е получена в резултат на последователната дейност на БХК за повишаване на прозрачността на прокуратурата, след като по-рано организацията доби по реда на ЗДОИ редица иначе непублични актове на главния прокурор, част от които определят въпроси, които засягат пряко правата на гражданите, като например документооборота в прокуратурата и правото на достъп до материали по предварителни проверки. БХК използва всички процедури, за да добие търсената информация, като двукратно обжалва откази на прокуратурата да я предостави (заявленията са препратени от г-жа Талева на заместник на главния прокурор, която е определена да отговаря на заявления по ЗДОИ в системата на прокуратурата): вж. Решение № 22177 от 04.11.2024 г. по адм. д. № 5945/2024 г. на Административен съд София-град (АССГ), 77. състав, и Решение № 8955 от 14.03.2025 г. по адм. д. № 12020/2024 г. на АССГ, 58. състав.

С решение от 1 април 2025 г. информацията бе предоставена от прокуратурата.

От нея става ясно, че прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от заместник на главния прокурор ползва деловодната система на прокуратурата; че служителите, които я подпомагат, са в правоотношения с главния прокурор; че самият главен прокурор определя организацията на деловодната ѝ дейност; че преписките за евентуални непрестъпни правонарушения се решават от подчинената на главния прокурор система; че ad hoc прокурорът не разполага със собствен бюджет; и че ползва същата сграда, както и главния прокурор, а имейлът ѝ е под домейна на прокуратурата и следователно се администрира от подчинени на главния прокурор.

Ефектът за обществеността е несъмнено съществен и положителен, доколкото показва фасадността и неефективността на новата фигура прокурор за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от заместник на главния прокурор

Публикация:

Главният прокурор контролира прокурора, който го разследва или за проваления механизъм за разследване на главния прокурор

* Информацията е използвана и в граждански доклад за върховенство на правото в България, част от обща публикация, предоставяна ежегодно на Европейската комисия (с. 13 – 15).

Номинираме Института за пазарна икономика (ИПИ) за годишното издание „Регионални профили – показатели за развитие“, в което от 2012 г.  се оценяват областните икономики по над 70 индикатора. За няколко индикатора всяка година ИПИ подава заявления по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) до всички общини, в които питат за: 

• Размерите на данъчните ставки на избрани 4 местни данъка
• Оценката на всяка администрация за степента на предоставяне на услуги от общинската администрация по електронен път.



Конкретно за 2025 г. подадените заявления са 265 бр., а получените отговори – 215 бр.

Общо от 2012 г. ИПИ са подали 3445 заявления по ЗДОИ до общините, като делът на отговорилите трайно нараства всяка година и е винаги над 75%.



Цялата информация, получена чрез ЗДОИ от общините, се обработва от ИПИ и се прави достъпна за ползвателите на сайта:

• Изтеглете всички данни в xlsx формат – местни данъци
• Изтеглете всички данни в xlsx формат – администрация.



Публикуваните бази данни се използват от ИПИ не само за изготвяне на „Регионалните профили“, но и за други изследвания в областта на общинското развитие, данъчната политика, децентрализацията, финансиране на местни услуги, оценка на капацитет на общинската администрация за реформи и др.

Събраните данни се визуализират и представят и на инициативата на ИПИ „265 истории за икономика“.

Тук те се представят визуално към момента и назад във времето.

Данните, коментарите, базирани на тях, и медийните участия на ИПИ имат висока добавена стойност като инструмент за разбиране и реакция на социално-икономически процеси и предизвикателства на общинско ниво. Те достигат до широка публика и служат като основа за информиран дебат на местно и национално ниво – за неравенствата, нужди от интервенции, ефикасност на публични разходи. Също така, осигуряват инструментариум за анализ и сравнение – карти, данни, графики, сравнителни таблици – и служат като база за журналистически репортажи.

Не на последно място, те подсилват прозрачността и повишават гражданската ангажираност по отношение на местното развитие.

Освен от ИПИ, базите данни се използват от други институции като Световната банка, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Национално сдружение на общините в Република България, асоциации, компании, студенти и преподаватели, медии, неправителствени организации. Те са особено ценни за регионалните и общински журналисти, които имат по-ограничен достъп до общински/регионални данни.





Със заявление от 12 декември 2024 г. сдружение „Гражданска инициатива за премахване на паметника на съветската армия“, представлявано от Кубер Сапарев, искат от Министерство на културата (МК) информация за съгласувателната процедура по одобряване на проекта за премахване на паметника. Конкретно са поискани изходящи писма до заинтересовани страни и становища от заинтересовани страни, информация за това разгледан ли е проектът от конкретен специализиран орган към министерството – Специализираният експертен съвет по изобразителни изкуства (СЕСИИ) и информация за предприетите от министерството действия по разглеждане и съгласуване на проекта.

С решение от 20 декември 2024 г. главният секретар на МК отказва достъп с мотив, че идентична информация е предоставена вече на сдружението по предходно заявление от месец август 2024 г. – основание за отказ по чл. 37, ал. 1, т. 3 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Отказът е обжалван пред Административен съд София-град (АССГ). ПДИ поема делото преди първото съдебно заседание.

С Решение № 10693/27.03.2025 г. на АССГ, Второ отделение, 37 състав по а.д. № 635/2025 г., съдия Адриан Янев отменя отказа на главния секретар и изпраща преписката на МК за предоставяне на достъп до исканата информация.

Съдът отбелязва, че страните не спорят, че със заявлението се иска предоставяне на обществена информация. Спорът е концентриран за приложението на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ, според която основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца.

Съдът посочва, че разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ ограничава достъпа до информация, когато тя е получена през последните 6 месеца от заявителя. За приложението е необходимо наличие на идентичност на вече предоставената информация и търсената такава. В случая такава идентичност липсва, тъй като с решение от 18.08.2024 г. е предоставена информация, че проектът следва да се разгледа от СЕСИИ, чиито членове се определят със заповед на министъра на културата, и същият ще бъде разгледан след постъпване на всички становища от засегнатите страни. Това означава, че към онзи момент съответният проект не е бил разгледан, тъй като се е изчаквало получаването на становище от заинтересовани лица, които не са посочени в акта. Със заявлението, предмет на произнасяне с оспореното решение, се иска информация за заинтересованите лица и дали са постъпили становища от тях, както и за това дали е сезиран и кога СЕСИИ за разглеждане на проекта. Подобна информация не е искана с предходното заявление. Органът е дал информация за необходимостта от постъпване на становища от заинтересованите лица, за да се разгледа проекта от СЕСИИ и не уточнява кога е внесен този проект. В тази връзка за жалбоподателя са възникнали допълнителни въпроси, свързани със заинтересованите лица, постъпването на становища, датата на внасяне на проекта в СЕСИИ и други действия на Министерството на културата по разглеждане и съгласуване на проекта до момента. Всички тези обстоятелства не са били предмет на предходното заявление и решение.

Допълнително следва да се отбележи, че за 6 месеца е напълно възможно подаването на становища от тези лица и да се пристъпи към внасяне на проекта и разглеждането му от СЕСИИ, т. е. касае се за актуалното състояние по движението на преписката за разглеждане на съответния проект, а това са все обстоятелства, които във всеки момент могат да се променят и жалбоподателят няма как да знае за това, при което не намира приложение чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ.

Публикации:

Казусът е отразен в рубриката „От съдебната зала“ на бюлетина на ПДИ за м. март 2025.



Номинирам Гражданско движение "БОЕЦ - България Обединена с Една Цел" за наградата "Златен ключ" в категория "Неправителствена организация, най-активно използвала ЗДОИ" за успешно прилагане на Закона за достъп до обществена информация за разобличаването как Горица Кожарева си раздава сама на себе си 102 000 лв. бонуси и за осъждането на Министерство на вътрешните работи (МВР), че Академията на МВР крият фалшивата диплома на Костадин Ангелов.

Публикации:

БОЕЦ даде Кожарева на КПК за 102 000 лева получени бонуси! (документи)

БОЕЦ ОСЪДИХМЕ МВР, че крият фалшивата диплома на Костадин Ангелов! Много важна победа.