Изпълнителна агенция "Медицински надзор" (ИАМН) неколкократно отказва достъп до информация на журналисти за юридическите и физическите лица, с които е сключила договор в изпълнение на програма за популяризация на донорството и трансплантациите в България.

Сходни откази са постановени на журналисти от OFFNews и на Десислава Николова, "Капитал", с мотивите, че въпросните лица са отказали да бъде предоставена информация за тях след като са били попитани от ИАМН на основание чл. 31, ал. 1 от ЗДОИ. Решението, с което се отказва достъп до тази информация, е обжалвано от Десислава Николова и съдът е отменил отказа като е посочил, че тези лица са задължени такива по смисъла на ЗДОИ и процедурата по чл. 31, ал. 1 от ЗДОИ въобще не е приложима в настоящия случай. Освен това съдът е посочил, че ИАМН въобще не е предоставила доказателства, че третите лица са били попитани дали такава информация да бъде предоставена и не са представили отказите им по делото (т.е спорно е дали въобще е имало такава процедура или ИАМН се крие зад това ограничение по ЗДОИ). Освен това съдът обосновава наличието на надделяващ обществен интерес, поради характера на искането – "данни за начина на разходване на средства, отпуснати с национална програма, което повишава отчетността и прозрачността на задължените субекти", се казва в решението.

Въпреки постановяването на това решение и подробните му мотиви (административно дело № 20257010702496/2025 г. на Административен съд София-град), ИАМН продължава с незаконосъобразната практика да отказва достъп до информация с мотивите, че трето лице е отказало такава да бъде предоставена. Отново по заявление на Десислава Николова е поискана информация за броя на извършените проверки в редица лечебни заведения и броя на установените нарушения, издадени актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления, като ИАМН отново е провела процедура по чл. 31, ал. 1 от ЗДОИ, въпреки че проверените субекти са лечебни заведения и като такива са задължени субекти по смисъла на §1, т. 4 буква "г" от ЗДОИ. ИАМН не е съобразила изложените вече мотиви в посоченото по-горе съдебно решение, с което се посочва, че когато лицата са задължени субекти по смисъла на ЗДОИ, то за тях тази процедура е неприложима.

Вместо да подобри дейността си и да се съобрази с богатата съдебна практика по въпроса за приложимостта на чл. 31, ал. 1 от ЗДОИ (вкл. по дела, водени срещу самата агенция), тя продължава да отказва достъп до обществена информация, прикривайки се зад волята на трети лица, които също са субекти по ЗДОИ – в конкретния случай това е Университетска акушеро-гинекологична болница „Майчин дом“ (държавна болница), болница Токуда и Университетска болница Софиямед. Делото е висящо пред Административен съд София-град под номер 5452/2025 г. Интересното е, че административният орган е изложил становище, с което настоява, че процедурата по чл. 31, ал. 1 е правилно приложена, както и че не бил налице надделяващ обществен интерес – защото явно според тази агенция броят на установените нарушения в болниците, в това число нарушения, засягащи правата на гражданите при оказване на медицинска помощ, не представлява обществен интерес и не засяга гражданите.

Смятам, че подобна практика в сферата на здравеопазването е изключително вредна, доколкото това е единственият централен контролен орган със специализирана компетентност – да контролира качеството на оказваната медицинска помощ и да организира осъществяването на дейностите по трансплантация на органи, тъкани и клетки, и упоритият отказ да работи прозрачно и в услуга на гражданите сериозно застрашава техните здравни права.

Номинирам Борислав Сарафов, който продължава да изпълнява функциите на главен прокурор, за тази "награда" заради инициираното от него тълкувателно дело пред Върховния административен съд (ВАС), с което цели да постигне отговор, че гражданите нямат право на достъп до дела от обществен интерес. Ако това се случи, прокуратурата ще получи абсолютен имунитет срещу обществен контрол. Искането на Сарафов и разпореждането на председателя на ВАС Георги Чолаков може да видите ТУК. 

Специалният прокурор Даниела Талева работи в пълно информационно затъмнение. Заявленията за достъп до обществена информация, подавани до нея, се оказват при заместник-главен прокурор. Талева изобщо не се произнася по заявления за достъп до обществена информация. По този начин се стига до парадокса тези, които разследва, да решават дали информация за преписки, които потенциално ги засягат, може да стане публична. И дори когато съдът постанови, че преписките, по които тя работи, не може да са тайна, то отново информация не се предоставя.

Публикации:

Спецпрокурорът за разследване на главния – много шум и... нищо 

Съдът е категоричен – преписките срещу Сарафов не може да са тайна

Сарафов се бори със зъби и нокти да остане тайна как е разследван

1. Неизпълнени задължения по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) за активно публикуване на актуална обществена информация по чл. 15, ал. 1, т. 2, 3, 5, 7, 13 и чл. 15б, ал. 1 от ЗДОИ на "актуалната" електронна страница на институцията.

2. Непълна секция "Достъп до информация" на "актуалната" електронна страница институцията.

3. Наличие на непълна, подвеждаща, частично или изцяло заблуждаваща обществена информация за дейността на задължения субект под формата на периодични седмични псевдо-отчети за "случилото се" в района – с цел създаване и поддържане на фалшив управленски имидж, публикувани на официалния профил в социалната мрежа Фейсбук на административния орган и/или на паралелен, привидно независим и самостоятелен, псевдо-групов, "авторски" профил на физическо лице, служител в районната администрация, включително и в работното му време, предназначено за изпълнение на уж други задължения и поставени му задачи.

4. Наличие на множество съзнателно и тенденциозно издадени неправомерни отказа за предоставяне на налична и законово дължима обществена информация – под най-различна форма в целия възможен регистър от негативни административни волеизявления: мълчаливи откази; псевдо-позитивни актове (без позитивно съдържание); псевдо-позитивни актове по чл. 27, ал. 1, т. 4 от ЗДОИ (несъобразени с предпочитаната форма за предоставяне на поисканата информация от заявителя); "негативни" актове с лъжливи твърдения за отсъствие на информация у задължения субект (основани на чл. 33 от ЗДОИ); "негативни" актове с лъжливи твърдения за отсъствие на поисканата информация в търсената форма и вид; "негативни" актове, заради съобразяване с "интереси" на трети лица (при условията на пренебрегнат "надделяващ обществен интерес"); привидно-позитивни актове с умишлени пропуски; частично или изцяло лъжливи "позитивни актове" – постановени по различни искания, вкл. и за уточняване, изясняване и конкретизация на предоставена обществена информация под формата на периодични седмични псевдо-отчети за "случилото се" в район "Красно село" - Столична община в официалния профил в социалната мрежа Фейсбук на административния орган, предмет на разглеждане в поредица от административни дела пред Административен съд София-град.

5. Наличие на системни откази от предоставяне на деловодни данни за регистрацията на подадени заявления по ЗДОИ на официалния електронен адрес на задължения субект: office@krasnoselo.bg.

6. Наличие на откази от изпълнение на съдебни актове и псевдо-изпълнени съдебни решения.

7. Необосновани и неоснователни набеждаващи твърдения за "злоупотреба с право" на заявителя по ЗДОИ пред официални държавни органи на съдебна власт.

8. Необосновани и неоснователни набеждаващи твърдения за "злоупотреба с право" на процесуален представител на заявителя по ЗДОИ пред професионалната организация на адвокатите – с цел дискредитиране, предизвикване на дисциплинарно наказание и оказване на натиск за отказ от безплатно предоставена правна защита.

9. Умишлено предизвикване на производства по принудително изпълнение за недължими на район "Красно село" - Столична община парични задължения, без наличие на законови правомощия за това – с цел причиняване на вреди, неправомерно облагодетелстване, оказване на натиск за отказ от подаване на заявления по ЗДОИ, поддържане на непрозрачно и порочно управление, липса на финансова отчетност, прикриване на злоупотреби, безстопанственост и конфликт на интереси.

С искането си за тълкувателно дело до Висшия административен съд относно Закона за достъп до обществена информация Сарафов скандално се опитва да постави прокуратурата над закона. Това е отявлен опит за спускане на було на пълен мрак над действията – и най-вече бездействието – на прокуратурата по ключови за нашето общество и демокрация казуси. Ако Висшият административен съд уважи искането на Сарафов, това би превърнало прокурора в нещо повече от господ.