Номинацията на Мирела Веселинова от Капитал е за опита й да разбере чрез Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) дали се дублират заплатите на членовете на Антикорупционната комисия и Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ).

Година и два месеца журналистката се опитва да получи ясен отговор от председателя на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) Антон Славчев, който едновременно е и председател на КОНПИ, какъв е размерът на възнагражденията, които той и останалите членове на двете комисии получават, и как се определят те.

От години има ясно формирана трайна съдебна практика, че заплатите на висшите публични длъжности не може да са тайна.

През февруари тази година Административен съд София-град (АССГ) излиза с решение по случая, в което се казва:

"Настоящият съдебен състав споделя категоричното убеждение, че възнаграждението на лицата, заемащи публични длъжности, не може да е скрито от обществото. Това е стандарт, освен всичко друго свързан с прозрачността при изразходването на публични средства, от една страна, а от друга, исканата информация позволява да се прецени ефикасността и ефективността при функционирането на публичните органи и повишава отчетността им пред обществото. Още повече по отношение на публични органи, създадени и призвани да се борят с корупцията в страната.“

АССГ дава 7-дневен срок на Антон Славчев да отговори на зададените въпроси, като подчертава продължителните опити на институцията да протака процедурата.

Вместо отговор Славчев оспорва влязлото в сила решение като нищожно и затова спира производството по неговото изпълнение. 

Информацията, която Мирела Веселинова търси, е от висок обществен интерес, защото цели обществото да разбере колко му струва работата на двете комисии.

През годините Мирела активно и компетентно отразява  достъпа до информация и свързаните теми и неведнъж лично е ползвала закона, като е отстоявала правото си и в съда. 

Публикации:

Взимат ли по две заплати в КПК и КОНПИ? - 30 май 2025 г.

Антикорупционната комисия и КОНПИ крият заплатите си - 21 август 2024 г.



Янка Петкова, OFFNews, е автор на серия журналистически материали за Изпълнителна агенция "Медицински надзор" и изразходваните от ръководството й финансови средства по програма за популяризиране на донорството.

Янка Петкова информира обществеността по тази толкова важна и значима тема в сферата на здравеопазването – популяризиране на донорството, обучението на медицински специалисти в сферата на трансплантациите и донорството и липсата на трансплантации в България.

Статиите й предизвикват огромен отзвук сред активисти и неправителствени организации от сектора и учудващо медийно затъмнение сред телевизионните медии.

Янка Петкова активно използва Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), за да събере информация и данни за своите статии, като без нейната активност обществеността нямаше да е наясно за начина, по който се разходва обществен ресурс за популяризиране на донорството.

Отново чрез използване на ЗДОИ Янка Петкова събира данни за преживяемостта на трансплантираните пациенти в България за последните 5 г. и разкри, че тази преживяемост е под средната за Европа.

Въпреки липсата на чуваемост сред здравните власти, нейната упоритост и непрестанен натиск върху Министерство на здравеопазването и Изпълнителна агенция "Медицински надзор" с въпроси по реда на ЗДОИ доведе до изветляване на много съмнителни практики и до повдигане на темите за трансплантацията и донорството в общественото пространство.

Публикации:

Да! За Живот или Да! За пари!: Как за 3 месеца се стопиха 430 лева за популяризиране на донорството

Да! За пари! Може ли 4-дневен онлайн курс за медици да струва 360 000 лева

Да! За Живот! Белодробни трансплантации няма, Медицински надзор брои живите 

След разследването на OFFNews: Проверката в Медицински надзор завърши, в МЗ ''четат доклада''

Трансплантации няма, бонуси има: В Медицински надзор си раздадоха 335 000 лв.

Трансплантациите у нас: Чернодробните и бъбречните догонват европейските, сърдечните са критични

В началото на месец април 2025 г. в редакцията на shumenonline.bg е получен отговор (по заявление за достъп до информация) на Областния управител на Шумен, от който става ясно, че по данни на Басейнова дирекция "Черноморски район" (БДЧР) водноелектрическа централа „Моста“ е работила през месеците януари, февруари и април 2024 година, а водноелектрическа централа „Тича“ – през януари 2024 година.

В тази връзка, на 13 април 2025 г., Хрисимира Милкова подава заявление до БДЧР, с което иска достъп до следната информация:

• Използваната от всяка водноелектрическа централа количество вода, както и произведена енергия за всеки от посочените месеци
• Отчетите на енергийния оператор 
• В посочените месеци двете водноелектрически централиа извършили ли са нарушение? Това поредно тяхно нарушение ли е? Колко такива нарушения са извършили вецовете за последните пет години? Какви действия и санкции ще бъдат наложени спрямо тях?

С Решение за частичен достъп № 22/30.04.2025 г. директорът на БДЧР предоставя информация за констатирани нарушения и наложени санкции и отказва информация за използваната вода и произведената енергия с мотив, че достъпът засяга интересите на трети лица (дружествата – титуляри на конкретните разрешителни за водовземане) и те изрично са отказали предоставяне на исканата обществена информация (основание за отказ по чл. 37, ал. 1, т. 2 от Закона за достъп до обществена информация).

С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред Административен съд - Шумен.

С Решение № 1050/04.07.2025 г. на Административен съд – Шумен, III състав, по а.д. № 249/2025 г., съдия Росица Цветкова отменя отказа и изпраща преписката на директора на БДЧР за ново произнасяне по заявлението в 30-дневен срок.

Публикации:

Съдебното решение е отразено в публикация на shumenonline.bg от 10 юли 2025 г. – Shumenonline.bg осъди Басейнова дирекция за отказ на информация.

Предоставената информация е отразена в публикация на shumenonline.bg от 28.08.2025 г. – ВЕЦ „Моста“ използвала по-малко вода от разрешената й.



Камелия Oбретенова е (съ)основател на в. "Ломпрес" и негов автор от появяването му на пазара на 22 ноември 1993 година до днес. Впоследствие създава и едноименна на изданието страница във Фейсбук.

Тя е най-активният (и вече почти единствен сред гилдията) журналист за изискване на информация по Закона за достъп до обществена информация в регион Монтана по общественозначими теми – от изразходването на средства за отстраняване на ВиК аварии и броят им, през изпълнения и изразходвани средства на различни общински или друг вид проекти и обществени поръчки, до заплати на кмет/администрация и имотните им декларации и още много.

Немалка част от питанията й така и остават без отговори, но упоритостта и търпението й са несломими и след определен период отново задава въпросите, на които търси отговори. Владее словото до съвършенство, ориентира се светкавично бързо в таблици, графики, схеми, доклади, списъци и извлича най-ценната информация от тях. Следи развитието на темите, по които работи и които са важни за района на Лом и са показателни за гражданското общество в страната ни. Има дългосрочна и невероятно вярна памет и за политическите процеси: годините на различните избори, кандидатите, секциите, активността, резултатите. Свързвам името й с почтеност, морал, етика и професионализъм. И с истината – каквато е.

Номинираме Десислава Николова от в. „Капитал“ за систематични, мащабни журналистически разследвания относно функционирането на здравната система в България, за които са използвани и процедурите за търсене на информация по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). 

В серия от материали журналистката разкрива сагата за скандалния договор на Пета градска болница „Княгиня Клементина“ с частната фирма „Полискан“ за използването на ПЕТ/КТ скенер, за който общинското лечебно заведение плаща десетки милиони от 2018 г., вместо да инвестира в собствен апарат, който би се изплатил за по-малко от година. В последствие се оказва, че още през 2023 г. старият апарат е подменен със съвсем нов модел, но това не е било публично обявено и не е отразено в договора. Подмяната на техниката е в нарушение на Закона за обществените поръчки, защото процедурата е била за конкретен модел, а смяната е извършена без нова поръчка или анекс, а условията на поръчките са написани така, че практически елиминират конкуренцията.



Друго разследване се концентрира върху случая, в който Националната здравноосигурителна каса започва да покрива консуматив за портативна система при химиотерапия и като резултат лекарите са инструктирани да предписват масово системата, въпреки че имат резерви за удобството и безопасността ѝ. 

Темата за донорството също е от огромно обществено значение. Със заявление по ЗДОИ Николова търси информация относно средствата, изплатени от Изпълнителна агенция "Медицински надзор" (ИАМН) на външни изпълнители на всеки от проектите по Националната програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантацията 2024-2028 г. за миналата година, и как агенцията е избрала точно тези фирми за всеки конкретен проект. Общата сума на проектите е 1.8 млн. лв. След като информацията е отказана, Десислава Николова обжалва отказите. "В България обаче донорските ситуации са толкова редки, че всички такива случаи се превръщат в новини по телевизията. Според всички компетентни в областта причината не е в нежеланието на хората да даряват, а в липсата на ясна и бърза пътека това да се случва, както и в малкото на брой болници, които имат право да установяват мозъчна смърт и да подават донори. Но в бюджета на Министерството на здравеопазването, към което ИАМН е агенция, през миналата година са предвидени 1.8 млн. лв. за организация и популяризация на трансплантациите", докато липсват промени в подзаконовата нормативна уредба, която да улесни осъществяването им. 

Разследванията на Десислава Николова касаят живота и здравето на хората. Те поставят въпроси и теми за обществен дебат, привличат вниманието на Столичния общински съвет и други институции, питат за начина, по който се вземат решения в здравната каса, насочват ни към проблеми в здравеопазването и теми, пазени досега „на тъмно“.

Публикации:

Софийската Пета градска болница плаща 26 млн. лв. за наем на апарат, който може да купи за 7 млн. лв.

Пета градска болница ползва нов ПЕТ-скен за 5 млн. лв., без да го е поръчала

Общински съветници: търгът за ПЕТ-скен на Пета градска е неизгоден и трябва да се преработи

Мотошествие, концерти, тениски: как България популяризира трансплантациите и защо не достигат донори 

Съдът: Институциите не могат да крият кои фирми са взели пари по държавни програми 

Здравната каса повиши 12 пъти цената на консуматив за химиотерапия

Предлагаме журналистът Николай Парашкевов за отличието в категория "Журналист" заради смелата и добросъвестна работа по темата с отсичането на голям брой улични дървета в Oбщина Бургас – проблем, който създаде голямо обществено напрежение през летните месеци

Чрез Закона за достъп до обществена информация той успя да установи фактите зад случая, да извади на светло реалната картина и да осигури на обществото обективна и проверена информация. Вместо да се задоволи с официалните версии, Николай вложи време и усилия в разговори с експерти лесовъди, както и в изслушване на различните страни в конфликта. Този задълбочен подход позволи на публиката да получи цялостен и честен разказ за случилото се. Въпреки натиска да възприеме официалната гледна точка на местната власт, Николай запази независимостта си и отстоя журналистическите стандарти – без сензационност, без конформизъм, само с факти и добросъвестност.

В контекста на регионалните и местните медии това е особено ценен пример – пример, който носи надежда за бъдещето на свободата на словото в България и показва, че местната журналистика може да бъде отговорна, смела и истински обществено полезна. 

Публикации:

Лесовъд: Много от дърветата по "Асен Златаров" и "Оборище" могат да бъдат запазени

Поголовната сеч вдигна бургазлии на протест

Номинирам Самуил Димитров от Mediapool.bg за статията „Специалният прокурор е подписван  от заместника на Сарафов“.  

Статията е част от поредицата на журналиста, посветена на тема с висок обществен интерес – работата на Даниела Талева, която през 2023 г. е избрана за ad hoc прокурор или специален прокурор, в следствие на т. нар. "реформа" на съдебната система, която трябваше да гарантира, че главният прокурор не е всесилен и носи отговорност за действията си. (Задачата й e да разследва сигнали срещу и.д. главния прокурор Борислав Сарафов.)

Специалният прокурор Талева се показва публично едва няколко пъти. Няма публична информация за това какви проверки по сигнали се водят срещу Сарафов.

Затова журналистът Самуил Димитров изпраща заявление по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), с което иска постановленията за прекратяване на проверките срещу Сарафов. Отговорят му, че исканите документи не могат да бъдат предоставени. Какъв е бил пътят на заявлението не е ясно, но се знае, че то накрая е било изпратено при заместник-главния прокурор Елена Каракашева.

Отговорът е подписан от заместник-главния прокурор и гласи, че "актовете на прокурора, съставени и съхранявани по повод извършването на процесуални действия по разследването по конкретни дела не попадат в приложното поле на ЗДОИ".

Така се блокира всеки опит да се разбере нещо по темата. А не е като да не става дума за обществено значима информация. Ако има съмнения, че главният прокурор е замесен в нередности, но проверките са показали, че това не е така, би следвало тази информация да е публична, а не да се крие.

Показателен е фактът, че искания, свързани с работата на специалния прокурор Талева, се подписват от заместника на главния прокурор, който би трябвало да се проверява от специалния прокурор. А специалният прокурор уж трябва да е независим.

Година и половина след приемането на т.нар. механизъм за контрол на главния прокурор има специален прокурор, който е толкова "специален", че нито иска да говори за работата си, нито отговаря на въпроси.

Статията подчертава системен проблем – липсата на пряк достъп до специалния прокурор и ограничената публична информация за нейните действия.

Публикации:

„Специалният прокурор е подписван  от заместника на Сарафов“

На 16 август 2024 г. Емилия Димитрова подава заявление до кмета на Община Севлиево, с което иска да й бъде предоставена информация за линейния график за изпълнение на строително-монтажните работи (СМР) по инвестиционен проект за обект: „Реконструкция на улични водопроводи в централната част на гр. Севлиево” – обособени в дванадесет самостоятелни етапа", включващ реконструкция и подмяна на уличните водопроводи и сградни водопроводни отклонения в централната градска част на Севлиево.

С решение от 30.08.2024 г. секретарят на общината отказва предоставянето на исканата информация, тъй като същата представлявала търговска тайна по смисъла на чл. 102, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП).

След консултация с ПДИ отказът е обжалван пред Административен съд - Габрово.

С Решение № 1419/11.11.2024 г. на Административен съд – Габрово, IV състав, по а.д. № 359/2024 г., съдия Галин Косев отменя отказа и връща заявлението на секретаря на общината за ново произнасяне по същото.

Публикации:

Търговска тайна срещу обществен интерес: Съдът се произнесе в полза на „За истината“ по дело за отказана информация



Янка Петкова публикува поредица от статии, базирани на получени данни по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), за непрозрачния начин на изразходване на средствата по националната програма за насърчаване на трансплантациите, за преживяемостта при трансплантации в България и за конкретен случай на починал при вътреболнична инфекция трансплантиран пациент. След първите публикации, директорът на Изпълнителна агенция "Медицински надзор" (ИАМН) изпусна нервите си и обиди трансплантираните пациенти.

След това пък забави проверката на причините за смъртта на трансплантирания пациент и се наложи Министерство на здравеопазването (МЗ) да й препоръча да се самосанкционира. Министерството на здравеопазването назначи проверка на ИАМН по текстовете на Янка Петкова, която беше изпратена в Агенция за държавна финансова инспекция и скрита от медиите. Тя публикува информация, отново получена по реда на ЗДОИ, че в България почти няма трансплантации, но ИАМН си е раздала бонуси.

След публикациите на Янка Петкова темата за трансплантациите и безотговорното отношение на ИАМН към процеса стана изключително видима.

Публикации:

Историята на трансплантирания Петър: Шанс за живот или смъртна присъда

"Директорката на Медицински надзор умишлено бави проверка за смъртта на сина ми"