Крият доклада на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол

Нарушения за милиони левове в здравната каса установяват две проверки на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол - от 2000 г. и 2002 г.

 

Отговорност за тях носят досегашните директори на НЗОК д-р Илко Семерджиев, д-р Бойко Пенков и и.д. директор до ноември 2002 г. доц. Никола Василев.

Д-р Илко Семерджиев и д-р Пенков са отговорни за неправомерното сключване на 20 договора на стойност 11 млн. и 720 хил. лв. С пари на касата са правени скъпи ремонти в помещения, наети от НЗОК под наем. Липсва клауза за възстановяване стойността на тези ремонти при предсрочно прекратяване на договите за наем.

 

Едни от най-драстичните нарушения са при сключване на договори за доставка на лекарства. И д-р Пенков и доц. Василев правят това в нарушение на Закона за обществените поръчки.

 

Нецелесъобразно е натрупан и резервът от 700 млн. лв. в БНБ, констатира проверката. Д-р Бойко Пенков не е поставил условия в какви ценни книжа да бъдат вложени средствата от резерва.

 

Само от охранителната фирма "Фиделити" ЕООД са платени неоснователно 21 891 лв.

 

В Пловдив е купен имот на стойност около 1 млн. лв. при цени много по-високи от средните.

 

Резултатите от тези проверки дълго време старателно се крият.

 

Още през лятото на миналата година д-р Желязко Христов повдига въпроса за финансовите ревизии пред Управителния съвет, твърдят запознати. Други членове също настояват да се запознаят с фактите от проверките. Но едва през април идва кратък обобщен материал за констатациите на ревизорите. Материалът не е раздаден на членовете на Управителния съвет с обяснението, че всеки, който се интересува, може да го получи допълнително.

Проверка на "168 часа" установи, че и досега практически няма достъп до пълния текст на докладите.

 

От Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол отговориха, че не могат да предоставят докладите без разрешението на директора на касата д-р Димитър Петров, който също разполага с тях. Докладите от проверките задължително се изпращат в здравната каса.

 

Директорката на Агенцията Гинка Драганинска се позова на Закона за достъп до обществена информация и Закона за вътрешен финансов контрол. Според Закона за вътрешен финансов контрол ревизорите нямат право да разпространяват данни, които са научили при изпълнение на професионалните си задължения. Затова от Агенцията не смеят и да гъкнат не смеят и да гъкнат без разрешението на този, чиято институция са проверявали и в която са установили нарушения!?

 

В отговора до редакцията Гинка Драганинска се позова на чл. 31 от Закона за достъп до обществена информация, според който трябва да се поиска съгласието на трето лице - в случая директора на НЗОК.

 

"Той е собственик на тази информацияи само той може да даде разрешение да ви я предоставим", обясни Драганинска по телефона.

 

Докато "собственик" на информацията и.д. директор на касата доц. Никола Василев, тя така и не вижда бял свят.

 

Сегашният "собственик" д-р Димитър Петров се съгласи да предостави на "168 часа" единствено обобщения доклад, където само са изброени есговни-те нарушение.

 

Така се оказва, че парите на здравната каса са наши, на всички здравно осигурени, а информацията за начина, по който се харчат, е "тяхна" - на шефовете на НЗОК. И единствено от добрата им воля зависи дали тя ще бъде предоставена.

 

Очевидно е,че родните депутати са се погрижили да гласуват не Закон за достъп, а за отказ до обществена информация. На всичкото отгоре този закон противоречи на Закона за вътрешен финпнсов контрол, в който се забранява ревизорите да огласяват данните, получени по време на проверката.

 

В Закона за достъп до информация пък пише точно обратното - "органите са длъжни да съобщават информация, събрана или станала им известна при осъществяване на тяхната дейност, когато тя представлява обществен интерес".

А какъв по-голям обществен интерес от това за какво се харчат парите на здравната каса.

 

Обобщителният материал завършва с констатацията, че няма съставени актове за административни нарушения на д-р Илко Семерджиев и д-р Бойко Пенков поради давност. Актовете са съставени само на доц. Никола Василев и Надежда Генева.

 

Глобите за гореописаните нарушенияса максимум до 5000 лева, обясниха от агенцията за финансов контрол. Оттам допълниха, че независимо дали има актове, резултатите от проверките могат да бъдат пратени на прокуратурата и това е направено. В момента по някои от нарушенията се води следствие.

 

Нарушенията

1. През 1099, 2000, 2001 г. в резултат на ежегодно превишаване на приходите, събирани от здравни осигуровки, се наблюдава тенденция за увеличаване на резерва в БНБ. Не е използвана възможността свободните парични средства да бъдат насочени към разширяване обхвата на здравноосигурителни-те плащания.
2. При сключване на договора с БНБ д-р Бойко Пенков не поставил условие за ограничаване вида на ценните книжа, в които може да се влага резерва (чл. 27, ал. 2 от 330).
3. През 2001 г. д-р Бойко Пенков без проведена процедура е сключил 5 броя рамкови споразумения за доставка на лекарствени продукти. Така е нарушил Закона за обществените поръчки, тъй като поръчката е била на стойност над 50 хиляди лева.
4. От 1.03.2002 до 31.05.2002 са подписани 28 рамкови споразумения между НЗОК и производители за доставка на лекарства и рамкови споразумения с 25 търговци на едро, посочз.чи от производителите. Установено е, че и. д. доц. Никола Василев е нарушил разпоредбите на Закона за обществените поръчки. Същото се отнася и за заместничката Надежда Генева.
5. При проверка на проведените процедури за строителство, доставка на стоки и изеършване на услуги по Закона за обществените поръчки бившият директор д-р Бойко Пенков не е упражнил контрол и е допуснал класиране на нередовни кандидати за строителство. Поканата за участие в откритата рро-цедура за възлагане на обществена поръчка не е изпратена в срок до "Държавен вестник" и до Регистъра за обществени поръчки.
6. Без процедури по Закона за обществени поръчки са сключени 20 дсговора на стойност 11 720 000 лв. Липсва клауза за възстановяване стойността на извършените ремонти при предсрочно прекратяване на договора там, където НЗОК е наемател. Отговорност за това носят д-р Илко Семерджиев и д-р Бойко Пенков
7. В Пловдив се купува имот на стойност 411 070 лв, при цени над средните. Отговорност носи д-р Илко Семерджиев. После се купува допълнителен имот на стойност 485 317 лв. в повече от средните пазарни стойности. Надзорът по строителството се осъществява от ЕТ "Стоянстрой", а не от НЗОК, която плаща строителството.
8. НЗОК и БНБ - договор по Закона за обществените поръчки за 8 500 000 здравно осигурителни книжки и 10 000 000 броя регистрационни форми за 5 915 000лв.
Илко Семерджиев променя обществената поръчка и не определя срок за приключване (чл. 17 ал. 2 ЗОП).
9. Оборудването в "Контракс" ООД на стойност 74 955,41 не е монтирано и не се използва. Така неефективно се използват 4591,095 лв., платени през 1999 г. за изграждане на ведомствена комуникационна мрежа.
10. Охранителна фирма "Фиделити" ЕООД до февруари 2000г. не е регистрирана по ДДС, но включва завишение от 20% в месечните си отчети за извършена работа. Така от декември 1999 до януари 2000 г. са платени неоснователно общо 21 891,20 лв. от НЗОК. НЗОК не търси отговорност за кражба на охраняван обект "Любата" на стойност 101164,82лв.

 

Д-р Илко Семерджиев, бивш Директор на НЗОК:

"В гези одити няма нито една вярна констатация. Изпратили сме над 1000 страници възражения в Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол. Това е мръсна поръчкова работа. Преди това имаше ревизия, която не установи нищо. Сега се прави всъщност ревизия на предишната ревизия, което е безпрецедентен акт. Всички факти са изопачени грубо. Повечето ремонти са били подпрагови поръчки и затова никъде не е нарушен Законът за обществените поръчки. Обвиняват ни, че не сме спазили Наредбата за малките обществени поръчки, но тя се прие едва през юли 1999 г. А някои от ремонтите и строителството са преди тази дата. Всичко това са чисти манипулации. Колкото до преразхода в Пловдив от Агенцията пратиха някакъв си оценител. И той за 5 работни дни оцени строително-ремонтните работи, като определи цена по 190 лв. на кв. метър груб строеж. А такива цени по принцип няма, никой не купува сграда в груб строеж, това са измислени числа. На базата на тези обвинения пратиха данните в полиция, в прокуратура. Ние пък дадохме възражения. Досега няма повдигнато обвинение."

 

Д-р Бойко Пенков, бивш директор на НЗОК:

"Колкото до обвиненията за договорите за лекарствата - това е стар спор, който водим с Агенцията и с Министерския съвет. Парите трябва да следват нуждите на хората. Не може по административен път да им се променя лечението. Не може да се спазват изискванията на Закона за обществена поръчки, когато става въпрос за лекарства. Не може грубо да се администрира живота на хората. Само идиот може да настоява за такова нещо. Само лекарят и пациентът могат да решат с какво да се лекуват. Никой друг. Повечето поръчки за строителство и ремонти са подпрагови. Пратил съм 80 страници възражения. Това е поръчкова история на Гинка Драганинска, която преди това работеше в касата."

 

Кирил Ананиев, председател ла Управителния съвет на НЗОК:

"Не искам да коментирам констатациите от двете ревизии, в които има много конкретни имена, преди да ги разгледаме на заседание на Управителния съвет. То ще се състои на 3 юни и тогава ще коментирам."

Граждани и журналисти говорят с държавни служители по тарифа на Муравей

З лева струва прочетена на глас справка в Министерството на икономиката

Репортерът на "Сега" Христо Николов бе задължен да плати за половинчасов разговор със служителка от пресцентъра на икономическото министерство, за да получи информация. Раздумката бе таксувана по графа "устни справка" и излезе 3 лева - по 1,50 лв. на всеки 15 минути.

Това е първият известен случаи, в който журналист купува време за разговор с държавен чиновник.

 

Тарифата обаче с утвърдена в началото на 2001 г. от финансовия министър Муравей Радев заради Закона за достъп до обществена информация и е публикувана в "Държавен вестник".

Преди месец Николов се обърна към пресцентъра с няколко въпроса на тема "Как пътуват държавните служители". Оттам му казаха да ги зададе писмено.

Онзи ден репортерът бе уведомен, че може да получи отговорите от компетентния служител. Николов бе поканен да се яви в Министерството на икономиката и да носи платежно нареждане за 3 лева, покриващи половинчасов разговор. След много молби от министерството се смилиха и му разрешиха да плати за по-бързо направо в касата им, а не но банков път.

На срещата обаче не се яви чиновникът, отговорен за пътуванията. При репортера от "Сега" дойде Румяна Екимова, една от служителките на пресцентъра, с предварително написани отговори. Започна да му ги чете на глас и му разреши да си води бележки.

След като завърши, Николова помоли журналиста да подпише протокол върху специална бланка, че е изслушал подготвената му информация. На протокола бяха отбелязани часът и минутата, в които служителката започна и свърши с четенето.

Тъй като разговорът продължи по-малко от 30 минути, тя любезно предложи да върне 1,50 лева. Според тарифата, издадена от Муравей Радев, ако гражданинът иска информацията писмено, плаща по 1,59 лв. на страница без ДДС. Ако предпочита на компактдиск плаща 5 лева, а на дискета - 1.20 лева. Смисълът бил да се върнат материалните разходи за информацията.

"ЦРУ срещу ДС"
В тайните американски и български архиви

Поредицата "ЦРУ срещу ДС" е публикувана между април и юли 2002 г. в "24 часа".

Разследването е направено въз основа на документи, получени от американски специални архиви, разсекретени по искане на "24 часа" и по силата на американския Freedom of Information Act (FОIA). В разследването са използвани и документи от архивите на Държавна сигурност, разсекретени по силата на ЗДОИ.

 

Първите искания за разсекретяване на документи, въз основа на FOIA от американски специални архиви, "24 часа" изпрати през есента на 1998 г. Първите документи, получени оттам след съответна процедура по разсекретяване, пристигнаха през 2000 г.

 

През май 2001 г. в "24 часа" бяха публикувани за първи път, разсекретени по искане на български журналист, американски документи за българската следа в атентата срещу папата през май 1981 г.

 

До 2003 г. по молба на в. "24 часа" въз основа на FOIA са разсекретени около 2000 страници документи от 5 специални американски архива.