На 28 септември Програма Достъп до информация обяви носителите на награди и антинагради по повод Международния ден на правото да знам. Церемонията се проведе за втори път онлайн, като в нея участваха близо 80 граждани, журналисти, представители на граждански организации и на държавни институции.

Решението 28 септември да се отбелязва като Международен ден на правото да знам бе взето на международна конференция за свобода на информацията през 2002 в София. На тази дата бе създадена и Международната мрежа на застъпниците за свобода на информацията (FOIAnet). Сега членовете на мрежата наброяват 400 организации и застъпници от цял свят.   

В резултат на застъпничеството, нарастващата сила и значение на празника, през 2015 година 28 септември бе припознат с резолюция 38 C/Resolution 57 от ЮНЕСКО като Международен ден на всеобщия достъп до информация. 28 септември беше прогласен и от 74то Общо събрание на Организацията на обединените нации през октомври 2019 със специална резолюция.  

Тази година 33 номинации се бориха за награди в шестте категории. Журито бе в състав Александър Кашъмов, Генка Шикерова, Гергана Жулева, Доротея Дачкова, Кирил Терзийски, Николай Н. Нинов, Росен Босев, Стефан Ангелов, Христо Христов.

Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на ПДИ, представи номинациите в категорията „Гражданин, най-активно използвал правата си по ЗДОИ“.

„Почетната награда „Златен ключ“ за цялостен принос към достъпа до информация в България се връчва много рядко и не е част от ежегодните награди. Тя е за Юлиян Чолаков, който ни напусна неочаквано миналия декември. Всички помнят гражданската му активност, голямата му творческа енергия“, каза  Кашъмов.

Наградата, в памет на Чолаков, бе виртуално приета от сина му Александър Чолаков. „Благодаря за тази награда в памет на баща ми. Той наистина посвети огромна част от живота си на борбата за истина, справедливост, демокрация, включително за прозрачност на управлението. Това не е лесна битка и със сигурност не би го правил за признание и награди. Малко хора са упорити, колкото беше баща ми“, сподели Александър Чолаков. 

Другите номинирани граждани бяха Николай Неделчев, Марта Георгиева и Драгомир Гелев.

„Златен ключ” бе присъден на Николай Неделчев от София за упоритото и резултатно използване на ЗДОИ като антикорупционен инструмент. В резултат на дела по негови заявления обществото научава мотивите за прекратяването на проверката по случая „ЦУМ-гейт“, за случая „къщи-за-тъщи“ на Държавен фонд „Земеделие“. Делото на Неделчев за достъп до докладите по проверки на ски-зона Банско създава прецедент в съдебната практика в полза на търсещите информация. 

„Много важно е колкото се може повече граждани да използват този уникален инструмент ЗДОИ, за да търсят и осветяват корупционни практики и практики, които се опитват да бъдат скрити от обществото“, сподели Неделчев.

* * *

Стефан Ангелов от правния екип на ПДИ представи номинациите в категорията „Неправителствена организация, най-активно използвала ЗДОИ“ – Български хелзинкски комитет, Фондация „Четири лапи“, Сдружение „Кампании и активизъм за животните в индустрията“ (КАЖИ), Български институт за правни инициативи.

„Златен ключ” бе присъден на Българския хелзинкски комитет (БХК) за активно, последователно и упорито използване на ЗДОИ за информация, свързана с актовете, издавани от главния прокурор в изпълнение на конституционните му правомощия, както и за съдебните дела, водени срещу Прокуратурата, заради десет получени отказа по заявления за достъп до информация. 

„Български хелзинкски комитет не е първата организация, която поставя въпроса за укритите актове на главния прокурор. Дела за отделни актове са водени през годините от различни лица и специално искам да припомня усилията на Сдружението за оптимизиране на правосъдието и администрацията – СОПА и на Юлиян Чолаков. Преди години те спечелиха съдебни дела и осъдиха тогава действащия прокурор да покаже неговите инструкции. За съжаление, така и не бяха публикувани тези актове. Актовете, които получихме след година и половина съдебни производства, са официални, тоест трябва да са публични“, сподели Диана Драгиева от БХК.

Екипът на БХК бе настоятелен и в търсенето на информация във връзка с полицейското насилие по време на антиправителствените протести.

Почетна грамота получи Българският институт за правни инициативи за разследването как се изразходват средства, получени за справяне с COVID-19 и издаването на Наръчник „Стъпка по стъпка: по следите на парите за справяне с COVID-19“ след спечелване на съдебното дело за достъп до информация.   

„Благодаря на ПДИ за номинацията. Това как се харчат безпрецедентно големите средства за Ковид-19, както за справяне със здравната криза, така и впоследствие за възстановяване, трябва да бъде публична информация. Много организации в глобален мащаб наблюдават тези потоци, тъй като те увеличават корупционния риск от една страна заради огромните средства, а от друга заради бързината, с която трябва да подпомогнат справянето с кризата“, сподели Теодор Славев от БИПИ.

* * *

Разследващият журналист Генка Шикерова представи категорията „Най-добър журналистически материал/кампания, свързани с правото на достъп до информация“ – Красен Николов от „Медиапул“, Таня Петрова от в. „Сега“, Здравка Маслянкова – кореспондент на БНР за Велико Търново и Спас Спасов – кореспондент за Варна на „Дневник“ и „Капитал“. Шикерова уточни, че групата на номинираните тази година е малка, но бойна. Тя обърна внимание, че и журналистът Мила Чернева заслужава да бъде приобщен към тази група. Чернева бе удостоена със „Златен ключ“ за 2020 и през изминалата година продължава с работата си, използвайки ЗДОИ.

„Златен ключ“ бе присъден на Спас Спасов от „Дневник“ и „Капитал“ за разследването му за удълбочаването на каналите на Пристанище Варна по сключеното споразумение между Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ и „Транспортно-строителство и възстановяване“ ЕАД. Спасов води и печели три дела за достъп до информация, като отразява резултатите от разследването в серия публикации във в. „Дневник“.

„Това е вторият „Златен ключ“, който получавам. Първият е от 2016 и досега стои на бюрото ми и ми дава енергия да работя с убеждението, че правя нещо, с което да подобря живота ни в България. Тази история с удълбочаването беше учебникарски пример за начина, по който държавата, институциите и хората в тях правят всичко възможно, за да скрият схеми на очевидна корупция. Няма как да нарека по друг начин схемата, по която близо половин милиард лева са били похарчени без обществени поръчки“, сподели Спас Спасов.

Почетна грамота получи Красен Николов от „Медиапул“ за разнообразните теми от обществения дневен ред, които освети със своите разследвания и по някои от които води съдебни дела. Той писа за раздаването на луксозни автомобили на държавни служители; за укриването на ДДС; разобличи скандални корупционни практики във връзка със „златните паспорти“ и гражданството по заслуги; разкри бездействия на настоящото ръководство на прокуратурата и бюджетните увеличения на редица институции в съдебната власт.

„Поздравявам всички номинирани и наградени, тъй като усилията, които са положили, за да стигнат дотук, не са малки. Ако журналистите са граждани, на които работата им е да изваждат информацията, то гражданите правят това в свободното си време и заслужават едно голямо „Браво“, тъй като всички се ползваме от тази информация – журналистите и цялото ни общество“, каза Красен Николов.

* * *

Гергана Жулева, изпълнителен директор на ПДИ, представи номинациите за общини, постъпили в категорията „Институция, най-добре организирала предоставянето на информация за граждани“ – Община Главиница, Община Гърмен, Община Болярово, Община Тунджа, Община Девня, Община Белослав, Община Челопеч, Община Белоградчик, Община Търговище. 

„Най-много номинации постъпиха в тази категория и това не е случайно, тъй като за 2020-2021 има значително подобряване на изпълнението на задълженията за активно публикуване“, подчерта д-р Жулева. Тя поясни, че шест от десетте номинации са постъпили от журналисти, което е допълнителна оценка за откритостта на тези институции. Номинираните общини са с високи резултати в Рейтинга на активната прозрачност, имат много добри интернет страници и добри секции „Достъп до информация“, допълни Гергана Жулева.

Генка Шикерова представи номинацията и обяви присъждането на „Златен ключ” на Изпълнителната агенция по горите за изразения ясен стремеж към по-голяма прозрачност и отчетност на институцията чрез подготвянето на публичен регистър на разрешителните за лов, инициирането на публикуване в страницата на агенцията на договори, разрешителни и проверки. Създадено е мобилното приложение „Защити гората“ с цел опазване на горите, биоразнообразието и животните в България, чрез подаване на сигнали за незаконни дейности в горите.

„За два-три месеца в Изпълнителна агенция по горите направихме публични досиетата на всички служители, така че всеки да носи отговорност за това, което прави с лицето и експертизата си. Но най-новото е едно приложение за подаване на сигнали, разработено съвместно с Никола Рахнев от Гората.бг и програмистите на Природен.орг. То дава възможност да се видят всички сигнали, които гражданите са подали към институциите, както и всички отговори и проверките, образувани по тези сигнали. Това създава нов подход в работата, тъй като прозрачността предполага много отговорност – всеки експерт  е по-внимателен как си върши работата, какво докладва. Това дава и възможност за защита на експертите, подложени ежедневно под един или друг натиск. И гарантира по-добро управление на публичните ресурси“, сподели Александър Дунчев, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по горите.

Община Белослав бе отличена с почетна грамота за последователната политика на прозрачност и отчетност. И през 2021 общината е на четвърто място в Рейтинга на активната прозрачност сред всички 563 проучвани институции със 75,5 точки и на трето място сред общините в България с 92 т. Тя е и сред общините, отговорили на заявлението на ПДИ в хода на проучването в рамките на 5 дни.

„Стараем се вече шеста година да сме в челото на класацията. Стараем се да поддържаме страницата на общината, както и да отговаряме на всяко запитване по ЗДОИ. Надявам се занапред да подобряваме това ниво на откритост“, каза кметът на Община Белослав Деян Иванов. 

* * *

Доротея Дачкова от в. „Сега“ представи номинациите в категорията „Институция, която не изпълнява задълженията си по ЗДОИ и грубо нарушава правата на гражданите по ЗДОИ“. Тази година за антинаградата „Катинар“ постъпиха три номинации – за Държавната консолидационна компания, Прокуратурата на Република България и „Автомагистрали“ ЕАД.  

Отбелязваме, че след обявяване на номинациите, председателят на Съвета на директорите на дружеството се свърза с ПДИ и се разграничи от работата на предишното ръководство с уговорката, че понастоящем „Автомагистрали“ е отворено към гражданството и медиите, активно публикува информация и отговаря на заявления по ЗДОИ. 

Журито определи антинаграда „Катинар“ за Прокуратурата на Република България за категоричното капсуловане към обществеността чрез системните откази да предоставя информация по Закона за достъп до обществена информация и избирателното разпространяване на информация, като често различни данни остават скрити, дори за търсещите информация журналисти, въпреки обществения интерес.

* * *

Кирил Терзийски от правния екип на ПДИ представи номинациите в категорията „Най-абсурден или най-смешен случай или практика за достъп до информация” – Върховна касационна прокуратура, Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, съдия от Административен съд – Разград, Държавен фонд „Земеделие“, Община Разград, съдия от Административен съд София град. 

Антинаграда „Вързан ключ” бе присъдена на Държавен фонд „Земеделие“ за абсурдната практика да се отказва информация, която е публикувана, вместо да се насочи заявителя към мястото на публикуване. 

* * *

Кампанията за номинации по повод Международния ден на правото да знам и провеждането на 19-та церемония на 28 септември 2021 г. бяха отразени в 17 публикации на национални и местни медии: БНР – радио Варна, БНР – радио София, Sevlievo-Online.com, IlindenPress, Арена Медиа, Медиапул, За истината, OFFNews, Капитал, Blagoevgradutre.bg, Дневник, в. „Сега“, Държавна сигурност.com, Свободна Европа, Petel.bg, в. „Търговищки новини“.

Церемонията за Международния ден на правото да знам се провежда в рамките на проекта Форум „Достъп до информация“, изпълняван от Програма Достъп до информация с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. 

Основната цел на проект Форум „Достъп до информация“ е подобрена прозрачност и отчетност на публичните институции. За прехвърляне към страницата, посветена на проекта, натиснете тук.