За ПДИ
English
ИДЕЯТА
НАГРАДИ
НОМИНАЦИИ
НАГРАДЕНИ
ЦЕРЕМОНИИ
ПОПУЛЯРИЗИРАНЕ
НОВИНИ
Начало
>
Номинации
>
2025 г.
>
Гражданин
Гражданин
КРИТЕРИИ

Критериите за оценка на номинациите в категорията "Гражданин, най-активно използвал правата си по ЗДOИ" са:

 

1. Последователност при търсенето на информация
2. Упоритост – използвани ли са докрай всички процедури по ЗДОИ?
3. Обществен ефект



Номинациите трябва да отговарят на всеки от критериите и обемът на текста да не надвишава една страница. Номинации, които не съдържат обосновка към всеки от критериите няма да бъдат разглеждани от журито!

Запазваме си правото да редактираме получените номинации.

Славчо Георгиев (гр. Пловдив)
Номиниращ: ПДИ

През 2024 г. с малко помощ от ПДИ Славчо Георгиев спечели ключово дело срещу отказ на директора на Агенцията за хората с увреждания (АХУ) да предостави копия от постъпилите през 2021 и 2022 г. проектни предложения по Програмата за започване и развитие на самостоятелна стопанска дейност от хора с увреждания.

 

Информацията е поискана със заявление от м. ноември 2024 г., а отказът на директора на АХУ е с мотив, че проектните предложения съдържат лични данни и засягат интересите на трети лица.

 

С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред Административен съд - Пловдив.

 

С Решение № 4187/10.05.2024 г. на Административен съд - Пловдив, XXVIII състав по а.д. № 49/2024 г., съдия Владимир Вълчев отменя отказа и връща преписката на директора на АХУ за ново произнасяне по заявлението с указания по тълкуване и прилагане на закона.

 

Съдът посочва, че съгласно действащата редакция на чл. 31 от ЗДОИ, когато исканата обществена информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето ѝ, се иска съгласието на това лице. При неполучаване на съгласие от третото лице в срока по чл. 31, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) или при изричен отказ да се даде съгласие, съответният орган предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до третото лице (ал. 4).

 

Съдът посочва още, че по делото не се установява изобщо да е било направено подобно искане на съгласие от лицата, за които административният орган твърди, че не може да предостави информация, тъй като би засегнал техния интерес. Случаите в ЗДОИ, когато исканата информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето й са два: когато тя съдържа лични данни на лица или когато представлява търговска тайна, чието предоставяне или разпространяване би довело до нелоялна конкуренция между търговци. В първата хипотеза, при несъгласие за предоставянето й от страна на третото лице, органът, на основание чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ, предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до третото лице. Подобен анализ липсва в оспореното решение, както и в съпътстващите го документи. Едва след аргументация по посочените обстоятелства, исканата обществена информация може да се отказва, като изключението е единствено в случай на надделяващ обществен интерес от разкриването й. Когато е налице надделяващ обществен интерес, наличието на двете кумулативни предпоставки – засягане на интересите на третото лице и липсата на негово съгласие, губят своето прекратяващо правото на достъп до обществена информация действие и за органа е налице задължение да предостави същата, в който смисъл е и трайната съдебна практика. Преценката на органа налице ли е или не надделяващ обществен интерес е елемент от фактическия състав на хипотезата по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ и без излагането на фактически и правни основания за този релевантен юридически факт, органът не е изпълнил задължението си по чл. 38 от ЗДОИ. В оспорваното решение липсват каквито и да е мотиви налице ли е или не надделяващ обществен интерес. Съдът намира, че в случая е налице липса на мотиви, които да касаят обстоятелството относно посочените интереси на трети лица, както и липса на мотиви дали не е налице надделяващ обществен интерес, за да се прецени по отношение на исканата информация, касаеща третите лица, следва да бъде предоставена.

 

След делото АХУ провеждат процедура за търсене на съгласие от трети лица, получават съгласие от голяма част от лицата, подали проектни предложения, и предоставят достъп техните проектни предложения.

 

Публикации:

 

Казусът е отразен в рубриката „От съдебната зала“ на бюлетина на ПДИ за м. май 2024

Мартин Атанасов
Номиниращ: ПДИ

Номинираме Мартин Атанасов - създател на картата „Черна писта“, която представлява ясна, структурирана и достъпна визуализация на пътнотранспортните произшествия в България.

 

Трагичният инцидент със Сияна през месец март 2025 г. подтиква Мартин да създаде картата. За да събере необходимите данни, подава заявления по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) до Министерство на вътрешните работи и Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). АПИ отказват да предоставят информацията, но Мартин обжалва пред Административен съд София-град като пише жалбата си сам. 

 

Благодарение на данните, получени по ЗДОИ, Мартин Атанасов прави платформата "Черна писта" за по-малко от 2 месеца. Тя съдържа данни за 177 000 катастрофи у нас, станали в периода 1 януари 2021 г. - 14 април 2025 г. Основната цел на инициативата на Мартин Атанасов е да се разберат в дълбочина причините за катастрофите.

 

Над 300 000 души са разгледали картата, като в пиковите дни средно има по 70 000 - 80 000 посетители.



Публикации:

 

1. 18-годишен ученик засрами всички държавни агенции за безопасни пътища 

 

2. "Черна писта": Ученик създаде уникална карта, показаваща всички катастрофи и жертви по пътищата у нас

 

3. Как възникваидеята за "Черна писта" - интерактивната карта на катастрофите в България 

 

4. МВР пречи на "Черната писта" да осветява катастрофите  

 

 

 



Боян Юруков
Номиниращ: ПДИ

Номинираме Боян Юруков – блогърът, който със заявление по Закона за достъп до обществена информация поиска списъка с 4 400 имота, които държавата планира да продава. Г-н Юруков събира адресите на имотите в карта и така предизвика общественото внимание към плана, обявен от премиера Росен Желязков още през май.

 

На 8 май 2025 г. Министерският съвет приема Програма за упражняване правата върху държавни имоти, предвиждаща да бъдат продадени над 4 400 сгради и/или имоти, собственост на държавата или държавни фирми, които са неизползвани и ненужни. След един месец списъкът с имотите все още не е публикуван и обществеността не може да се запознае с него. 

 

На 10 юни 2025 г. Боян Юруков подава заявление за достъп до обществена информация до Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), с което иска всички данни за тези имоти, къде се намират и чия собственост са. 

 

До 23 юни не получава нито входящ номер на заявлението си, нито отговор. На 24 юни Боян Юруков напомня, че очаква отговор от МРРБ. На 25 юни получава достъп до исканата информация. 

 

За съжаление, през месец юли публикуваният списък е изтрит. Но въз основа на получения списък, Боян Юруков решава да направи карта на имотите, обявени за продан. На нея могат да се видят градски улици, междублокови пространства, исторически забележителности, културни и спортни зони, апетитни имоти по курорти и дори цели полуострови. Повдигат се важни за обществото въпроси – чий интерес е да се продават тези имоти; необходимо ли е; защо не се предоставят на общините и т.н.

 

Обществеността очаква отговорите, а Боян Юруков се надява картата да помогне за разкриване истината по темата.

 

Подробностите по случая четете в "Блогът на Юруков". 

 

Медийно отразяване: 

 

1. Какво и къде се продава от държавата? Разказва Боян Юруков.

 

2. Държавни имоти за продан

 



28 септември – Международен ден на правото да знам
© 2003-2026 Фондация ПДИ. Всички права запазени.
Дизайн и програмиране: Sveon България