За ПДИ
English
ИДЕЯТА
НАГРАДИ
НОМИНАЦИИ
НАГРАДЕНИ
ЦЕРЕМОНИИ
ПОПУЛЯРИЗИРАНЕ
НОВИНИ
Начало
>
Номинации
>
2024 г.
>
Вързан ключ
Вързан ключ
КРИТЕРИИ

Критерии за оценка на номинациите в категорията "Най-абсурден/смешен случай за достъп до информация или решение по заявление за достъп до информация" няма. Съдържанието на решенията говорят сами по себе си за силата на номинацията.

 

Моля, спазвайте ограничението до 1 страница номинация.

 

Запазваме си правото да редактираме получените номинации.

Общинска администрация - Петрич
Номиниращ: Валентин Русев

Със заявление за достъп до обществена информация № УРИ 1724531711-24.08.2024г., изпратено чрез платформата за достъп до обществена информация и входирано в деловодството на Общинска администрация-Петрич с вх. № ЕО-ПЧ-1133/26.08.2024г., е поискана от СНЦ "Такси клуб-България" информация, свързана с таксиметровия превоз. С част от въпросите към заявлението се търси информация за размера на събраните средства от такси за издаване на разрешения и удостоверения за таксиметров превоз, от данъка върху таксиметров превоз, както и по какъв начин са разходвани за периода 2019-2023г.

 

С Решение № 9/28.08.2024г Димитър Бръчков- кмет на община Петрич разрешава достъп до информацията, поискана със заявлението, но в т.2 записва: "2. Разрешеният достъп до обществена информация да се предостави в срок на заявителя чрез платформата за достъп до обществена информация и на посочения ел. адрес под формата на отговор на поставените въпроси, като се вземе предвид, следното: Искането за предоставяне на обществена информация следва да има своето логично обяснение. Основен принцип в правото е наличието на интерес, който обуславя активната легитимация на заявителя СНЦ "Такси клуб-България"да предприеме действията за подаване на заявление за достъп до информация от Община Петрич.

 

От адресната част на заявление № УРИ 1724531711-24.08.2024г./ вх.№ ЕО-ПЧ-1133/26.08.2024г. е видно, че СНЦ "Такси клуб-България" е с посочен адрес гр.София,, ж.к. "Младост"1, ул. "Въртопо" №47.

По тази причина изникват редица въпроси: "Какво собствено мнение би си съставил заявителя за дейността на Община Петрич?", "С какво тази информация би му била полезна?", "Какъв е интересът, който би обяснил активната легитимация на заявителя да търси тази информация?".

 

Въпросите под № 7, № 9 и №11 , поставени със заявлението за достъп са насочени към общинския бюджет и размера на събрани такси и данък върху таксиметров превоз за периода от 2019г. до 2023г., както и за какво са разходвани те. Следва да бъде посочено, че нормата на чл. 47 от Закона за публичните финанси изрично ограничава кръга на лицата, които имат право да контролират съответния общински бюджет и да търсят информация свързана със средства от този бюджет и изразходването му.

Законодателят е ограничил този кръг до "местната общност", т.е – гражданите и юридическите лица, които имат регистрация, осъществяват дейност или ползват услуги на територията на съответната община. Местните жители и юридическите лица, регистрирани на територията на Община Петрич са тези, които имат правото на контрол и на получаване на информация относно бюджета и изразходването му.

Заявителят в случая, несъмнено не попада в този кръг от лица, предвид липсата на регистрацията му на територията на община Петрич. Предоставяйки такава информация на заявител, който не принадлежи към "местната общност" за съставянето му на мнение за управлението и изразходването на финансови средства в Община Петрич, противоречи на целите и духа на ЗДОИ.

В тази връзка е налице основателно съмнение дали заявлението за достъп до обществена информация, подадено от СНЦ "Такси клуб-България", не води до злоупотреба с право."

 

Съответно достъп до информация относно събраните средства от такси за издаване на разрешителни и удостоверения за таксиметров превоз е отказана с мотива "Бюджетът на общината за всяка от посочените години е приет от Общински съвет–Петрич.

Поисканата информация, отнасяща се до размера на тези средства от общинския бюджет в пълния и обем е налична на ел. страница на Община Петрич в раздел " За граждани", "Финанси и бюджет". (petrich.bg). Съгласно чл. 47 от Закона за публичните финанси кръгът от лицата, които имат право да търсят информация за разходваните публични средства е ограничен, като заявителят не попада в този кръг."

Комисия за противодействие на корупцията (КПК)/Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ)
Номиниращ: Мирела Веселинова

Опитът за антикорупционна реформа на предходния парламент приключи с разделянето на дотогавашната антикорупционна комисия КПКОНПИ на две отделни комисии - КПК и КОНПИ, които от октомври м.г. са с един и същ персонален състав (на бившата КПКОНПИ), но вече са две отделни юридически лица, имат две отделни администрации, отделни бюджети, отделен БУЛСТАТ.

Основателно възниква въпросът дали членовете на двете нови комисии получават две отделни заплати за участието си в двете комисии поотделно, в какъв размер са техните брутни заплати и как се формират.

 

"Капитал" изпрати запитване, адресирано до КПК по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) за заплатите на членовете на двата комисии преди и след реформата.

Отговор не беше получен, последва жалба пред съда срещу мълчалив отказ. С решение от 2 август Административен съд - София град (АССГ) отмени мълчаливия отказ и постанови връщане на преписката за ново произнасяне в 14-дневен срок, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

 

Решението не беше изпълнено в срок, но след повторна публикация на "Капитал", че КПК и КОНПИ продължават да крият заплатите си, медиата получи и от двете комисии известия по електронната поща, които обаче по никакъв начин не съдържат поисканата информация, а са очевиден опит да се заобиколи решението на съда.

 

Вместо конкретни размери на основните и брутните заплати на членовете на двата комисии, в писмото обстойно се цитират законовите разпоредби за формиране на основните заплати на членовете на двата комисии, а в един от отговорите се заявява, че заплатите не се дублират. По никакъв начин не става ясно дали членовете на двете комисии получават заплати в двете си отделни качества и в какъв размер.

 

Това ще наложи обжалване на двата отговора, вероятно и нов въпрос до КПК/КОНПИ.

 

Публикации по темата:

1. Антикорупционната комисия и КОНПИ крият заплатите си - https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/pravo/2024/08/21/4666237_antikorupcionnata_komisiia_i_konpi_kriiat_zaplatite_si/

 

2. Антикорупционната реформа бетонира статуквото вместо да го разгради - https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/pravo/2024/05/17/4626092_antikorupcionnata_reforma_betonira_statukvoto_vmesto/

Министерство на регионалното развитие и благоустройството в служебното правителство на Димитър Главчев
Номиниращ: Цветомир Цветанов Цанков

Номинирам Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) в служебното правителство на Димитър Главчев заради мълчалив отказ на заявление по Закона за достъп до обществена информация в продължение на повече от два месеца.

 

Заявлението е входирано е чрез Платформата за достъп до обществена информация с Рег. №: 1715860474-16.05.2024. По същата тема преди това е подадено възражение на 22.04.2024 година (вх. номер: V8- 911/22.04.2024 16:24 от Системата за сигурно електронно връчване), което също оставено без никакъв отговор.

 

Заявлението и възражението касаят разходване на публични средства и съмнения за извършена грешка от служител/и на МРРБ. Предишни документи със същия характер и аналогични мотиви са разглеждани и удовлетворени от предишното ръководство на министерството.

Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество
Номиниращ: Даниела Пенева

Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) отказва достъп до информация на Антикорупционния фонд относно решенията на Комисията за предявяване на иск за отнемане на незаконно придобито имущество за периода от 2018 г. до началото на 2022 г.

 

В съдебния процес по обжалване на отказа представителите на КПКОНПИ обосновават отказа си със заповед, издадена през 2018 година от тогавашния председател на КПКОНПИ Пламен Георгиев, подал оставка през 2019 г. след скандала "Апартаментгейт". Съгласно заповедта цялата информация по производството по отнемане, включително всички решения на КПКОНПИ за образуване на производство за отнемане на незаконно придобито имущество, са служебна тайна и не могат да бъдат оповестявани. Заповедта се отнася за вече постановените и за всички бъдещи решения, като засекретяването е без краен срок – от 2018 г. и занапред завинаги.

Това са изключително важни решения, защото в тях се вижда аргументацията на комисията – защо в един случай решават, че наистина е налице незаконно придобито имущество, по каква методология са установили, че това имущество е такова, за да вземат в крайна сметка решение да сезират съда и да стартират процедура по отнемане на незаконно придобито имущество.

 

Дейността на КПКОНПИ по отнемане на незаконно придобито имущество засяга в съществена степен имуществената сфера на гражданите, заема най-голям дял от дейността на Комисията и разходва значителен по обем бюджет. Поради това, обществото има право да знае как се харчат публичните средства и да си състави информирано мнение за работата на комисията, каквато е и целта на Закона за достъп до обществена информация.

 

Отказът на Комисията да предостави достъп до обществена информация е обжалван пред Административен съд – София град (АССГ). През ноември 2022 г. Съдът се произнася, че решенията на Антикорупционната комисия (КПКОНПИ) за отнемане на незаконно придобито имущество не могат да са служебна тайна, те са обществена информация, която се иска в условията на надделяващ обществен интерес, а комисията трябва да предостави достъп до тях. Класифицирането на решенията на КПКОНПИ като служебна тайна не намира опора в закона, търсената информация е обществена и не съществуват основания за отказване на достъп до нея.

Според решението на съда, първо, информацията може да бъде представена със заличени данни и второ, в случаите на надделяващ обществен интерес информацията следва да се предостави, дори и без съгласието на трети лица.

Съдът задължи Комисията в рамките на 14-дневен срок да предостави информацията. Комисията и до този момент отказва да изпълни влязлото в сила решение на АССГ от ноември 2022 г.

 

В срока за изпълнение на решението, КПКОНПИ първо постанови спиране на производството по предоставяне на информация. Спирането на производството по предоставяне на информация е мотивирано с предявяването на иск за нищожност на решението на АССГ от ноември 2022 г. Заповедта за спиране е обжалвана пред АССГ и ВАС с аргументи, че липсва законово основание за спиране на производството и подаването на иск за нищожност няма суспензивен ефект спрямо решението от ноември 2022 г. И никой не може да се позовава на нищожност преди съдебното й прогласяване. АССГ и ВАС потвърждават заповедта за спиране. Второ, КПКОНПИ подаде иск за нищожност на самото съдебно решение, с твърдение, че то е неясно и не може да се разбере волята на съда и не може да бъде изпълнено. Представителите на Комисията не са съгласни по същество с решението за предоставяне на достъп до информация, поради това с производството за нищожност се опитват да го оспорват, като използват аргументи за неправилност на решението, а не за неговата нищожност.

 

На първа инстанция съдът се прознесе, че решението не е нищожно, а Върховният административен съд (ВАС) обезсили решението и върна делото за ново разглеждане с указания за отстраняванe на нередовности при подаване на исковата молба и конституиране на ищец. Въпреки това представителите на Комисията не изпълняват указанията, делото е прекратено и ВАС потвърждава прекратяването. След окончателното приключване на делото за нищожност, в средата на юли 2024 г. КОНПИ (новото наименование след октомври 2023 г. на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество) отново отказва достъп до информация с мотиви, че информацията представлява лични данни и друга защитена тайна – въпрос, по който съдът вече се е произнесъл в обратен смисъл с решението, с което предоставя достъп до информация. КОНПИ издава решение "за предоставяне на частичен достъп до обществена информация", съдържащо списък на поисканите решения за предявяване на искове за периода 2018 – 2021 г., но не и преписи от тях.

 

През август 2023 г. Антикорупционният фонд сезира Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) за няколко нарушения. От една страна е нарушен чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека, поради недопустимо ограничаване на комуникационни права, на правото на достъп до информация. На следващо място е нарушен чл. 13 от Конвенцията, поради лишаване на заявителя от правото му на ефективни средства за защита. В случая, действията на Комисията, на АССГ и на ВАС (в производството по спиране изпълнението на влязлото в сила съдебно решение) на практика правят неефективни механизмите, предвидени в българското законодателство за гарантиране правото на достъп за информация, тъй като водят до необосновано забавяне на предоставянето на достъп – заявлението е подадено през април 2022 г., влязлото в сила решение на АССГ е постановено през ноември 2022 г., но достъпът до исканата обществена информация би могъл да бъде предоставен най-рано 2 години след подаване на заявлението и година и половина след влизане в сила на съдебното решение, задължаващо администрaтивния орган да я предостави. Съдът по правата на човека допусна жалбата за разглеждане.

Окръжна прокуратура Варна
Номиниращ: Николай Неделчев

Заявителят по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) иска достъп до досъдебно производство, свързано с "Истанбулгейт", пране на пари от приближени на Бойко Борисов и релокацията на Мис Бикини (Борислава Йовчева) от Барселона в Истанбул.

 

Аргуменитте за номинацията на Окръжна прокуратура Варна за "Вързан ключ" са следните:

 

1. Окръжна прокуратура Варна (ОП Варна) на първо място твърди, че не е посочена форма на достъп, макар такава изрично да е посочена - по email.

 

2. На следващо място ОП Варна твърди, че заявлението по ЗДОИ трябвало да се подаде с КЕП, а не с обикновен мейл. В закона обаче такова изискване липсва!

 

3. И като най-абсурден капак на всичко, накрая ОП Варна "предоставя" право на достъп на място, под формата на устна справка, което въобще не е ясно какво значи. Може би наблюдаващият прокурор да изчете постановлението, докато заявителят стои чинно и мирно до бюрото му?! Понастоящем отговора на прокуратурата е обжалван пред съда, с подкрепата на ПДИ.

 

* На 17 септември 2024 годнина ОП Варна предостави на заявителя исканото постановление по имейл. Жалбата е оттеглена и делото е прекратено.

28 септември – Международен ден на правото да знам
© 2003-2025 Фондация ПДИ. Всички права запазени.