1. Неизпълнени задължения по ЗДОИ за активно публикуване на актуална обществена информация по чл. 15, ал. 1, т. 2, 3, 5, 7, 13 и чл. 15б, ал. 1 от ЗДОИ на официалната електронна страница на институцията (https://www.krasnoselo.net/).

2. Непълна секция "Достъп до информация" на институцията (https://www.krasnoselo.net/content.php?cntid=18).

3. Наличие на непълна, подвеждаща, частично или изцяло заблуждаваща обществена информация за дейността на задължения субект под формата на периодични седмични псевдо-отчети за "случилото се" в района - с цел създаване и поддържане на фалшив управленски имидж, публикувани на официалния профил в социалната мрежа Фейсбук на административния орган (https://www.facebook.com/TsvetaNikolaevazaKrasnoselo/) и/или на паралелен, привидно независим и самостоятелен, псевдо-групов, "авторски" профил на физическо лице, служител в районната администрация (https://www.facebook.com/groups/282054552690694/), вкл. и в работното му време, предназначено за изпълнение на уж други задължения и поставени му задачи (предмет на публикация със заглавие "СДЕЛКА ИЛИ НЕ": https://www.facebook.com/story.php/?story_fbid=854211533376595&id=100063632683825).

4. Наличие на неравностоен "баланс" от само 2 (два) добросъвестно и още няколко предоставени по задължение (в изпълнение на влезли в законна сила съдебни актове) позитивни решения по ЗДОИ срещу около 130 (сто и тридесет) съзнателно и тенденциозно издадени неправомерни отказа за предоставяне на налична и законово дължима обществена информация - под най-различна форма в целия възможен регистър от негативни административни волеизявления: мълчаливи откази; псевдо-позитивни актове (без позитивно съдържание); псевдо-позитивни актове по чл. 27, ал. 1, т. 4 от ЗДОИ (несъобразени с предпочитаната форма за предоставяне на поисканата информация от заявителя); "негативни" актове с лъжливи твърдения за отсъствие на информация у задължения субект (основани на чл. 33 от ЗДОИ); "негативни" актове с лъжливи твърдения за отсъствие на поисканата информация в търсената форма и вид; "негативни" актове, заради съобразяване с "интереси" на трети лица (при условията на пренебрегнат "надделяващ обществен интерес"); привидно-позитивни актове с умишлени пропуски; частично или изцяло лъжливи "позитивни актове" – постановени по различни искания, вкл. и за уточняване, изясняване и конкретизация на предоставена обществена информация под формата на периодични седмични псевдо-отчети за "случилото се" в район "Красно село"-СО в официалния профил в социалната мрежа Фейсбук на административния орган (https://www.facebook.com/TsvetaNikolaevazaKrasnoselo/) и предмет на разглеждане в поредица от административни дела пред АССГ.

5. Наличие на множество на брой системни откази от предоставяне на деловодни данни за регистрацията на подадени заявления по ЗДОИ на официалния електронен адрес на задължения субект (office@krasnoselo.bg).

6. Наличие на откази от изпълнение (виж: адм. дело № 354/2024 г. на АССГ: https://search-sofia-adms-g.justice.bg/Cases/Details/7ED828E0C55155F4C2258AA2002CFB1D#dominos) и псевдо-изпълнени съдебни решения.

7. Необосновани и неоснователни набеждаващи твърдения за "злоупотреба с право" на заявителя по ЗДОИ пред официални държавни органи на съдебна власт.

Групова номинация за антинаградата "КАТИНАР" за 17 общини (Белене, Бойница, Бяла – област Русе, Грамада, Димово, Етрополе, Ново село, Опака, Перник, Радомир, Рудозем, Сапарева баня, Сливница, Сливо поле, Трекляно, Хаджидимово и Якоруда) за това, че:

• Нямат секция „Достъп до информация“. 
• Нямат Вътрешни правила относно достъпа до информация.
• Няма публикувана разяснителна информация за упражняване правото на информация.

Споменатите 17 общини показват постоянство в неспазването на Член 15а от Закона за достъп до общестевна информация.

Номинацията е направена въз основа на резултатите от Граждански одит на активната прозрачност 2024 - Резултати по индикатори.

Опитът за антикорупционна реформа на предходния парламент приключи с разделянето на дотогавашната антикорупционна комисия КПКОНПИ на две отделни комисии - КПК и КОНПИ, които от октомври м.г. са с един и същ персонален състав (на бившата КПКОНПИ), но вече са две отделни юридически лица, имат две отделни администрации, отделни бюджети, отделен БУЛСТАТ. Основателно възниква въпросът дали членовете на двете нови комисии получават две отделни заплати за участието си в двете комисии поотделно, в какъв размер са техните брутни заплати и как се формират.

"Капитал" изпрати запитване, адресирано до КПК по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) за заплатите на членовете на двата комисии преди и след реформата. Отговор не беше получен, последва жалба пред съда срещу мълчалив отказ.

С решение от 2 август Административен съд - София град (АССГ) отмени мълчаливия отказ и постанови връщане на преписката за ново произнасяне в 14-дневен срок, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението не беше изпълнено в срок, но след повторна публикация на "Капитал", че КПК и КОНПИ продължават да крият заплатите си, медиата получи и от двете комисии известия по електронната поща, които обаче по никакъв начин не съдържат поисканата информация, а са очевиден опит да се заобиколи решението на съда.

Вместо конкретни размери на основните и брутните заплати на членовете на двата комисии, в писмото обстойно се цитират законовите разпоредби за формиране на основните заплати на членовете на двата комисии, а в един от отговорите се заявява, че заплатите не се дублират. По никакъв начин не става ясно дали членовете на двете комисии получават заплати в двете си отделни качества и в какъв размер. Това ще наложи обжалване на двата отговора, вероятно и нов въпрос до КПК/КОНПИ.

Публикации по темата:

1. Антикорупционната комисия и КОНПИ крият заплатите си - https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/pravo/2024/08/21/4666237_antikorupcionnata_komisiia_i_konpi_kriiat_zaplatite_si/

2. Антикорупционната реформа бетонира статуквото вместо да го разгради -  https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/pravo/2024/05/17/4626092_antikorupcionnata_reforma_betonira_statukvoto_vmesto/

Работата на ад хок прокурора, който разследва главния прокурор и неговите заместници е на практика лишена от всякаква публичност.

До този прокурор няма как да бъдат зададени въпроси през пресслужбата на прокуратурата. При опит да бъдат зададени през информационния център на институцията, чрез официално писмо (не като заявление по ЗДОИ), получих отговор, подписан от зам.-главен прокурор по ЗДОИ, който беше в смисъл, че не може да бъде предоставена информация.

Факт е, че прокурорската работа не може да е непрекъснато под светлините на прожекторите. Има обаче информация, която може да бъде предоставена, без да се пречи за разкриването на истината по преписките.

А в случая се получава двойно капсулиране. Към и без това трудно даващата информация прокуратура се наслагва още една институция, която работи непрозрачно и безконтролно.

Номинираме Столична община, заради общото отстъпление на прозрачността в тази администрация, което се наблюдава вече няколко мандата.

В периода 2014 – 2016 г. Столична община е или в топ 10, или много близо до най-добрите институции според рейтинга на активната прозрачност на ПДИ. Оттогава обаче се наблюдава спад и през 2024 г. най-голямата община с най-големия бюджет в България се намира вече на 61-o място.

Пропуски се наблюдават както в съдържанието на секция "Достъп до информация" на интернет страницата на институцията, така и в някои елементи на бюджетната прозрачност свързани с обществените обсъждания.

За изключително лоша практика ще бъде посочен един случай, но е вероятно да има и други.

Преди местните избори, още в началото на лятото на 2023 г. Анина Сантова, журналист във в. "Капитал", търси информация от Столична община за сключени договори за външни правни услуги и по-специално договорите на Столична община и всички районни администрации, както и на общинското дружество "Център за градска мобилност", за външни правни услуги през годините 2017, 2018, 2019, 2022, до май месец на 2023 г.

Първоначално от Столична община не отговарят на заявлението.

С помощта на ПДИ журналистката завежда дело срещу мълчалив отказ, което е отсъдено в нейна полза.

В последствие и след промяната в ръководството на общината Анина Сантова получава отговор на същото заявление, който предоставя частично и малко количество от исканата информация. В него се казва, че Столична община има сключени договори за външни правни услуги с 19 адвокатски дружества и 10 адвокати.

Всички договори имат за предмет предоставяне на правни и юридически услуги, попадащи в компетентността на съответното направление.

За същия период общинско дружество "Център за градска мобилност" ЕАД е ползвало правни услуги на едно адвокатско дружество, а общо 50 договора за външни правни услуги са били сключени за някои от софийските райони. Според общината за всички горепосочени договори е налице изричен отказ за предоставяне на информация от адвокатите и адвокатските дружества. Това вероятно не е вярно, защото съществуват основателни съмнения, че не всички адвокати и адвокатски дружества, работили с общината, са били попитани за съгласието им.

Въпреки това заместник кметът на Столична община отказва да предостави достъп до самите договори.

Следва ново дело срещу новия отказ. Той е отменен от Административен съд София-град, заради наличието на надделяващ обществен интерес от предоставянето на исканата информация, тъй като става дума за отчетност на разходването на обществени средства. Според съда исканата информация трябва да се предостави по посочения в заявлението начин, а именно: да се дадат на заявителя Анина Сантова копия на договорите за правни услуги за поискания период.

Въпреки ясните мотиви на съда и в нарушение на съдебното решение, както и въпреки съдебната практика, изградена в дела срещу представители на Столична община, институцията отново предоставя частичен достъп – до справки с откъслечна информация – но отказва достъп до самите договори. В крайна сметка в нарушение на закона и новото ръководство на Столична община скрива договори за външни правни услуги, сключени във вече предишните мандати.

Допълнителен щрих е, че една не малка част от районните администрации са предоставили пълен достъп до исканите договори, докато други са последвали примера на "голямата" община. В случая на Центъра за градска мобилност, засега произнасяне няма и въпреки, че дружеството е получило жалба срещу мълчаливия си отказ през месец май 2024 г., четири месеца по-късно още не я е препратило на съда.

Публикации:

1. Мълчаливите отказ по заявление за достъп до бществена информация винаги е незаконосъобразен

https://www.aip-bg.org/cases/Новини/Мълчаливият_отказ_по_заявление_за_достъп_до_обществена_инфор/20231020002090/

2. Съдът реши, че трябва да бъдат предоставени договорите на Столична община с адвокати и адвокатски дружества поради наличието на надделяващ обществен интерес

https://www.aip-bg.org/news/Съдът_реши_че_трябва_да_бъдат_предоставени_договорите_на_Сто/20240320008904/

3. Налице е надделяващ обществен интерес за предоставяне на информация за договорите за външни правни услуги, сключени от Столична община и районните администрации през последните 5 години

https://www.aip-bg.org/cases/Новини/Налице_е_надделяващ_обществен_интерес_за_предоставяне_на_инф/20240305006406/

"АЕЦ Козлодуй" ЕАД е стратегически обект със значение за националната сигурност на държавата, който системно отказва предоставянето на обществена информация по ЗДОИ, свързана с безопасността и риска за населението и се налага активни граждани и журналисти като Доротея Дачкова от "Сега", Николай Марченко от "Биволъ", гражданския активист Николай Неделчев и Наталия Станчева да водят дела срещу "АЕЦ Козлодуй" ЕАД,

На Наталия Станчева "АЕЦ Козлодуй" ЕАД заведе първото в България SLAPP дело срещу обикновен гражданин (гр. д. № 348/2023 г. на ОС-Враца), с иск срещу нея за неимуществени вреди в размер на 500 000.00 лв. за използване на ЗДОИ.

"АЕЦ Козлодуй" ЕАД не предоставя обществена информация по ЗДОИ за ядрени инциденти, като последният пример е от юни 2024 г., когато проф. Георги Касчиев обяви, че в "АЕЦ Козлодуй" ЕАД са изтекли 30 куб. м. радиоактивна вода от реактора.

"АЕЦ Козлодуй" ЕАД не предоставя обществена информация по ЗДОИ за незаконното лечебно заведение, намиращо се на площадката на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, в непосредствена близост до 5 блок, констатирано от всички държавни органи – РЗИ-Враца, ИА "Медицински надзор", НЦРРЗ още през 2022 г.

"АЕЦ Козлодуй" ЕАД не предоставя обществена информация по ЗДОИ за статистиката за актуалното здравословно състояние на своите работници с мотива, че става дума за лични данни.

Мотивите за номинирането на Конституционния съд за Катинар са следните:

Нито едно дело не е достъпно за граждани вече 33 години, а и нито един документ не е изпратен в Държавния архив въпреки, че са изтекли 33 години от създаването му. В Държавния архив документите ще са достъпни за всеки без ограничение.