За ПДИ
English
ИДЕЯТА
НАГРАДИ
НОМИНАЦИИ
НАГРАДЕНИ
ЦЕРЕМОНИИ
ПОПУЛЯРИЗИРАНЕ
НОВИНИ
Начало
>
Номинации
>
2020 г.
>
НПО
НПО
КРИТЕРИИ

Критериите за оценка на номинациите в категорията "Неправителствена организация, най-активно използвала ЗДОИ" са:

 

1. Последователност при търсенето на информация
2. Упоритост – използвани ли са докрай всички процедури по ЗДОИ?
3. Обществен ефект
4. Информация, получена по ЗДОИ, използвана ли е в доклади и други издания на НПО-то?



Номинациите трябва да отговарят на всеки от критериите и обемът на текста да не надвишава една страница. Номинации, които не съдържат обосновка към всеки от критериите няма да бъдат разглеждани от журито!

Запазваме си правото да редактираме получените номинации.

Гражданско сдружение "БОЕЦ – България Обединена с Една Цел"
Номиниращ: Петър Пламенов Кърджилов

През изминалите 2019 и 2020 година, Гражданско сдружение в обществена полза „БОЕЦ – България Обединена с Една Цел“ (ГД „БОЕЦ“) спечели дела за достъп до информация срещу четири институции: Национална агенция по приходите (НАП); Софийска градска прокуратура (СГП); Специализирана прокуратура (СП) и Комисията за противодействие на корупцията иза отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). 

 

С тези дела БОЕЦ доказаха важността на гражданската активност и активното търсене на информация, както и че и в българския съд има смели и независими магистрати, които отстояват независимостта на съдебната система и върховенството на закона. 


1. На 27.08.2020 г. БОЕЦ внесоха сигнал до Софийска градска прокуратура срещу градския прокурор и ръководител на СГП Илиана Кирилова заради това, че повече от осем месеца СГП не изпълняват съдебно решение, отказвайки да предоставят исканата от БОЕЦ информация относно свършената работа от Иван Гешев като редови прокурор. Чрез адвокат Камен Добрев БОЕЦ внесе и жалба до Административен съд – Видин (АС – Видин), който започна производство за неизпълнение на съдебно решение срещу Илиана Кирилова (разпореждане на съдия Антония Генадиева от 20 август). 

 

2. На 19.06.2020 г. БОЕЦ осъди Специализираната прокуратура за отказа да им предоставят информация за своята дейност и получените бонуси към заплатите им. Специализираната прокуратура, начело на която до 2019 г. бе Иван Гешев – назначен за главен прокурор, грубо потъпквайки ЗДОИ, отказа мълчаливо да предостави исканата от БОЕЦ информация. Освен това СП няма нито едно повдигнато обвинение или внесен обвинителен акт за корупция срещу висши политици или магистрати.


3. На 13.01.2020г. БОЕЦ внесе заявление по ЗДОИ до КПКОНПИ, изисквайки информация за дейността на Комисията. Гражданите решиха да проверят думите на премиера Бойко Борисов (вече осъден за клевета в гражданско дело, заведено от евродепутата от БСП Елена Йончева), че КПКОНПИ били отнели в полза на държавата активи за милиарди лева. Въпреки надделяващия обществен интерес и изключителната актуалност на зададените от тях въпроси и изисканата информация, Сотир Цацаров отказа да им отговори. След получения мълчалив отказ, на 20.02.2020г. БОЕЦ внесоха жалба до АС – Видин. С решение 107 по АД 61/2020г., съдът отмени мълчаливия отказ на КПКОНПИ, като задължи административния орган да отговори на БОЕЦ съобразно дадените указания. Съдът осъди председателя на КПКОНПИ Сотир Цацаров да заплати разноските по делото. 


4. В средата на октомври 2019 г. БОЕЦ осъди НАП заради отказа им да предоставят исканата по ЗДОИ информация относно отписани вземания, несъбрания корпоративен данък и данни за хазартния бизнес.

Фондация "Антикорупционен фонд"
Номиниращ: ПДИ

Фондация „Антикорупционен фонд“ („АКФ“) е гражданска експертна организация, която работи в обществена полза и в подкрепа на институциите за разкриване и разследване случаи на корупция, конфликт на интереси, неефективно разходване на обществени средства и други закононарушения и лоши управленски практики. През последните 2 години екипът на АКФ активно използва предоставените от ЗДОИ възможности за получаване на достъп до обществена информация, като за 2020 г. изпратените заявления за ДОИ са над 30. Законовата възможност за достъп до обществена информация е изключително важен инструмент в работата на АКФ, в качеството му на един от основните начини за верифициране на информация по техните разследвания. В случаите на незаконосъобразен отказ, АКФ инициира и провежда производства за съдебен контрол. През 2019 г. АКФ водят общо 7 (седем) производства по ЗДОИ, от които печелят 5 (пет). По-долу са описани накратко техните казуси, в които са постигали пробив и са използвали получената по ЗДОИ информация:

 

1. В периода 2018 – 2019 г. АКФ води 2 дела срещу незаконосъобразни откази на Българската агенция за безопасност на храните за предоставяне на обществена информация по важни разследвания: Златната локва и Война за трупове. И двете дела приключват с подробно мотивирани съдебни решения за предоставяне на достъп до исканата информация. Получената от БАБХ информация беше използвана за обосноваване мащаба на установените в двата казуса злоупотреби и закононарушения на Закона за държавните такси и Закона за ветеринарно медицинската дейност (в случая със Златната локва) и на Закона за обществените поръчки (в случая с Война на трупове).

 

2. В периода 2018 – 2019 г. АКФ води дело срещу отказа на министъра на енергетиката да предостави конкретен документ, обосноваващ отказа на ТЕЦ МИ-2 от студения резерв в полза на ТЕЦ Варна. През 2019 г. съдебният спор приключи със съдебно решение за предоставяне на достъп, което обаче министърът отказва да изпълни. В последващо делото писмо до АКФ министърът излага „мотиви“, че поисканият документ всъщност не бил обект на достъп по ЗДОИ, поради което, вместо него, предоставя друг документ, който по преценка на министъра отговарял на указанията на съда. Спечеленото дело срещу МЕ е цитирано в материали на АКФ ("Тецът на Доган") и в материал на Грийнпийс ("Горещите проблеми със студения резерв").

 

3. В периода април – август 2020 г. АКФ подава поредица от заявления по ЗДОИ до министъра на здравеопазването, министъра на труда и социалната политика, Министерски съвет, Българската служба по акредитация и други държавни органи, държавни предприятия с цел получаване на достъп до договорите за доставка на маски и други лични предпазни средства, придружаващата документация, извършените плащания, извършените тестове и начина на разпределение на продуктите. Първоначално министърът на здравеопазването отказва достъп, който става обект на съдебен контрол и завършва със съдебно решение в полза на АКФ, задължаващо министърът да предостави достъп до исканата информация с подробни мотиви относно значимостта на конституционно признатото право на достъп до информация и относно наличието на надделяващ обществен интерес по случая: След жалба на АКФ съдът задължи Министъра на здравеопазването да предостави договорите за доставка на маски и респиратори от Китай на стойност 4,6 млн. евро. Достъп до последващо подадените ЗДОИ е предоставен, макар и с голямо закъснение, на 21.08.2020 г. Получената информация е представена в материал на АКФ от 15.09.2020 - Маската невъзможна, част I и в предстоящ материал, планиран за 17.09.2020.

"Грийнпийс" - България и "Екологично сдружение "За Земята"
Номиниращ: Христиана Георгиева

Както много други сфери на нашия обществен живот, опазването на природата около нас изисква вземане на информирани решения – какви са източниците на замърсяване, изпълняват ли се изискванията на законодателството за норми на замърсяването и много други елементи от пъзела, в който ние хората си взаимодействаме с околната среда. Една от целите на дългосрочното партньорство между организациите "Грийнпийс" - България и "Екологично сдружение "За Земята" е чрез правните средства, предвидени в законодателството за достъпа до обществена информация, да се постигне повече прозрачност и осведоменост за гражданите в областта на опазването на околната среда.

 

И през тази година станахме свидетели на арсенал от институционални похвати, които целят интересуващият се гражданин да бъде обезкуражен от търсенето на обществена информация: предоставяне на лаконични или объркващи отговори, бавене на преписките с месеци или отказването на достъп на заявителя с бланкетни и неубедителни мотиви. Специфичен проблем, с който се сблъскваме, е неохотността на институциите да прилагат правилно специалния ред за достъп до информация по Закона за опазване на околната среда, който от своя страна транспонира приета от България международна конвенция в областта на достъпа до информация за околната среда – а именно Орхуската конвенция. Редът за предоставянето на такава информация е значително по-ограничен откъм основания за отказ, като те са изчерпателно изброени. Това ни даде възможност да "обходим" в правните си проучвания значителна част от разпоредбите на ЗДОИ и Глава Втора от ЗООС, включително и в производства пред съда.

 

През изминалата година работата ни беше силно съсредоточена в търсенето на информация, пряко свързана с качеството на атмосферния въздух в районите на страната, в които се горят въглища за производство на енергия.

 

Сред казусите ни в тази област най-съществен ресурс съсредоточихме в:

 

- оспорването на трети поред отказ, постановен от Изпълнителната агенция по околна среда, за предоставяне на достъп до анализи за разходите и ползите за централи, свързвани с енергийния "консултант" Христо Ковачки - "Топлофикация – Сливен", Топлофикация - Русе, и "Брикел", както и централите в маришкия басейн - ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3" и "Ей И Ес - 3C Марица-изток 1" Тези документи са били представени от ръководствата на централите при преразглеждането на техните комплексни разрешителни. На база на тях се взема решението дали централите да получат дерогация, което би означавало те да бъдат изключени от европейските норми за емисии на замърсители от големи горивни инсталации и да продължават да причиняват наднормено замърсяване на въздуха за неограничен период от време. След като два пъти спечелихме този спор в съда, от агенцията отново се произнесоха отрицателно със смесица от нови и стари (вече отхвърлени от съда) мотиви;

 

- използването на реда по ЗООС за проучване на приложимостта на две законодателни мерки, въведени в Закона за чистотата на атмосферния въздух през 2019 г. Първата (чл. 18д ЗЧАВ) въвежда система за видеонаблюдение и контрол от РИОСВ на територията на енергийните централи на твърдо гориво, а втората (чл. 42а, ал. 4 ЗЧАВ) – лична имуществена отговорност за кметовете на общини с действаща програма за качество на атмосферния въздух, в които не е отчетено намаляване на нормите на замърсители във въздуха. Отговорите по заявленията потвърдиха опасението ни, че заложените мерки или умишлено не се прилагат, или както в случая на чл. 18д ЗЧАВ изначално не могат да бъдат приложени ефикасно;

 

- последователно подаване на заявления при публикации в медиите за закононарушения в централите или депата към тях. През изминалите месеци сме поискали информация при всяка излязла новина за нарушения в ТЕЦ "Бобов дол" и "Топлофикация – Сливен", а отскоро следим и дейността в депото за отпадъци от горенето на въглища "7-ми септември" към "Топлофикация - Перник", който през май т.г. причини сериозно наводняване с шламови води в района.

Фондация "Последната клетка"
Номиниращ: ПДИ

В последната една година Фондация „Последната клетка“ използва изключително активно ЗДОИ, за да получи информация за дейността на Делфинариума във Варна и осъществяването на контролни функции от страна на БАБХ и РИОСВ-Варна по отношение дейността на Делфинариума. По реда на ЗДОИ „Последната клетка“ получиха значително количество информация от РИОСВ и БАБХ за регистрацията на делфините, за произхода на делфините, за размерите на басейните и извършваните профилактики, за храната на делфините, за протоколите от извършени проверки в делфинариума, за причините за смъртта на бебе делфин през есента на 2018 и т.н. „Последната клетка“ използват получената информация в кампанията си за затваряне на Делфинариума. Според тях дейността на Делфинариума нарушава законовото изискване делфините, използвани за представления в делфинариуми, да са най-малко трето поколение отгледано в плен – чл. 27 от Закона за защита на животните (ЗЗЖ).  Повече информация за кампанията може да бъде намерена на интернет страницата на „Последната клетка“.

 

Протест срещу делфинариума във Варна“.

 

С помощта на ЗДОИ „Последната клетка“ разкриха и неизпълнение от страна на МЗХГ и МОСВ на задължението им да приемат наредба, която регламентира условията и минималните изисквания за отглеждане и участие на животни в циркове, вариетета и други увеселителни заведения и необходимите професионални умения на лицата, които се грижат за животните, съгласно чл. 26 от ЗЗЖ. Фондацията води и съдебно дело срещу отказ на министъра на земеделието, храните и горите да предостави информация за състава, заседанията и резултатите от дейността на работна група, която подготвя приемането на въпросната наредба по чл. 26 от ЗЗЖ.

 

Наскоро от „Последната клетка“ стартираха и кампания против отварянето на делфинариум в Бургас. В тази кампания фондацията също използва активно ЗДОИ за получаване на детайлна информация за предвиденото изменение на ПУП на имот в парк „Езеро“ в Бургас и изграждане на „Крайморски комплекс – семеен парк за развлечение със зона за водни атракции с делфинариум, център за обитаване на животински видове и ботаническа градина“, с възложител Община Бургас.

 

Затвор за делфини и тюлени в Бургас?“.

 

Български и международни организации протестират срещу идеята за строеж на делфинариум в Бургас“.

28 септември – Международен ден на правото да знам
© 2003-2020 Фондация ПДИ. Всички права запазени.