Законодателството като бедствие

В серия от публикации и интервюта, които достигат своята кулминация в представянето на анализ на последното изследване на Националния център за парламентарни изследвания, се разкриват факти за изключително лошото качество на законодателството в настоящото Народно събрание.

Първата публикация, която е изцяло въз основа на информация, получена от Народното събрание по Закона за достъп до обществена информация, разкрива тоталната неефектовност на създадения Консултативен съвет по законодателство към Народното събрание. Следва проследяване на темата за негласния отказ да бъде закрит този орган и ефектът от това, че той не функционира (темата е развита в продължение на две години, като основание за нея дава именно информацията, получена по ЗДОИ).

В резултат на публикациите става невъзможно да се твърди, че Народното събрание и мнозинството в него разполага с правен капацитет, особено след като в последния месец упорито представителите на управляващата партия ГЕРБ категорично отказват да назоват имената на юристите, които са работили по предложението за промяна в Конституцията на страната.

"Народното събрание с рекорди по некадърност, а Борисов очаква от него чудеса" 

"Герджиков поиска да закрият "безсмисления" съвет по законодателството към НС"

"Проф. Герджиков за Фрог: Караянчева не ме търси за закони, но току ме кани на разни събития"

"Само във Фрог: Крият заплатите на членовете от Консултативният съвет по законодателство, който и не работи"

Заплатата на председателя на Народното събрание - "пълният достъп" като тайна

В разгара на Ковид кризата едно изказване на председателя на Народното събрание Цвета Караянчева пред национална телевизия събужда огромно възмущение и негативни реакции. То е във връзка с предложението да се вдигнат заплатите на народните представители. Г-жа Караянчева казва, че това се прави с цел те да могат да правят повече дарения. Впоследствие променя позицията си, но общественото мнение остава негативно.

С искане по ЗДОИ се прави опит да бъде получена информация каква реално е заплатата на председателя на НС, която преди това е редови депутат. Публикацията разкрива как реално липсва каквото и да било намерение да се предостави конкретната информация, която към момента е с висок обществен интерес. Показва се и как манипулативно се използва именно ЗДОИ, като в отговора се посочва, че се предоставя "пълен достъп до поисканата информация". Доколкото правенето на дарения е личен акт, задаването на такъв въпрос е пропуснат шанс от страна на запитания да опровергае спекулациите по негов адрес. Ефектът от публикацията е реално намаляване на доверието в думите на председателя на Народното събрание, към институцията и повишаващи се съмнения за популизъм и опит за манипулация на обществото.

Само във Фрог: Народното събрание отказа да каже какви са заплатите и даренията на Цвета Караянчева

Терасата на КПКОНПИ – как Пламен Георгиев се сдоби с разрешение да си възстанови постройката

Колосалният скандал с незаконните постройки на терасата на бившия шеф на КПКОНПИ Пламен Георгиев разтърси страната ни. Коства и поста му. Запитване за това какво се случва, след получен сигнал, че постройките не са премахнати и изпратено заявление по ЗДОИ с конкретни въпроси до Столична община се оказаха катализатор за действие, което мина тихомълком, но пък остана документирано. Реално Георгиев бе "задължен" да си вдигне нов навес. Как се случва всичко това се разкрива в две публикации, които припомнят целия казус, който все още продължава да е във фокуса на общественото внимание като една от най-негативните демонстрации на упование в служебно положение. Ефектът от публикациите е, че опитите на районния кмет да реализира пиар кампания за сметка на зададени въпроси от медия не успяват. Пресечени са и опитите да бъде прикрито новото разрешение.

"Незаконните постройки на Пламен Георгиев стоят непокътнати, три жени бранят районния кмет на "Слатина" по този въпрос /допълнена/ "

"Задължиха Пламен Георгиев да си построи "леко слънцезащитно устройство" на терасата"

Номинираме Дияна Бончева от Радио 999 за награда в категорията „Най-добри журналистически материал/кампания, свързани с правото на достъп до информация“.

Дияна Бончева активно, последователно и резултатно използва на процедурите по ЗДОИ, за разкриването и потвърждаването на факти, свързани с разследването й относно проучвателните работи и предстоящите златодобивни производства в района на общините Болярово и Елхово.

Бончева изпраща заявления по ЗДОИ до Министерството на енергетиката, до Министерството на околната среда и водите, до Държавна агенция „Национална сигурност“ и до Главна дирекция „Гранична полиция“, изрично искайки и достъп до кореспонденцията им с други заинтересовани институции във връзка с предоставянето на разрешение за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в находище „Иглика“.

От получените отговори по заявленията излизат наяве факти за неспазване на екологични изисквания и процедури, на изисквания на националната сигурност и граничен контрол, както и заплаха за наличните исторически и културни обекти в района.

В резултат на тригодишните усилия на Бончева местните общности и власти предприемат информирани действия, за да се противопоставят на незаконосъобразните решения за златодобив, застрашаващи средата и здравето на местните хора.

Линк към статията Как Роже Флюгелс и юристите от ПДИ ми помогнаха да разкрия преписка за бъдещо златно находище



Номинираме Венелина Попова от независимата онлайн платформа За истината/Pro veritas за награда в категорията „Най-добри журналистически материал/кампания, свързани с правото на достъп до информация“.

През 2020 г. Венелина Попова разследва собствеността на дружествата, през които депутатът Делян Пеевски извършва дарения на различни болници в страната по време на епидемията с COVID-19.Според официално разпространяваната информация дарените досега средства от Делян Пеевски са достигнали 3 млн. лв, но за гражданите остава неясен произходът на тези пари.



Журналистката изпраща заявления по Закона за достъп до обществена инфромация (ЗДОИ) до шест болници в страната, с които иска договорите за дарения и съпровождащата ги документация.

Темата на разследването е от висок обществен интерес, защото е свързана с пари, дарени за общественото здравеопазване по време на пандемия, чийто произход е неясен. А оттук идва и въпросът доколко е морално и законосъобразно държавни болници да приемат такова дарение. 

Какъв е резултатът от разследването:

• 3 болници отказват да предоставят информация в установения от ЗДОИ 14-дневен срок 
• 3 болници не отговарят
• прокуратурата не намира основание да разследва законността на даренията и произхода на парите за тях

Публикации:

• Кой дарява от името на Пеевски?
• "Интръст" ЕАД - скритият дарителски портфейл на Делян Пеевски
• Управителите на "Пирогов" и "Александровска болница" скриха договори за дарения на Пеевски и "Интръст" 
• ВМА скри документите за даренията на Делян Пеевски, ако изобщо ги има

Номинирам Спас Спасов, кореспондент на в-к "Дневник" във Варна, защото след като специализираната медия за морски новини maritime.bg публикува информацията, че „Подводен тръбопровод излива хиляди литри отпадни води във Варненското езеро”, Спасов реализира поредица от публикации във в-к „Дневник”, с нови разкрития по темата. С всяка следваща статия той надграждаше причинно-следствените връзки довели до инцидента, използвайки инструментариума на Закона за достъп до информация. Така, благодарение на неговата работа варненци имаха възможност да се информират в дълбочина за инцидента, окачествен от специалисти като екокатастрофа. Приложено подавам линкове към основните му публикации по темата:

Още "скрити работи" изплуваха от замърсеното Варненско езеро

Скандалът със замърсяването на Варненското езеро стигна до Европейската комисия

Тайните за екокатастрофата във Варненското езеро потъват все по-дълбоко

Кметът на Варна не знаел как да уведоми гражданите за замърсяването на езерото и залива

Водата във варненския залив е замърсена повече от 2 пъти над допустимото, показа проверка

Кметът на Варна омаловажи замърсяването на залива с фекални води, защото и преди било така

Опасни вещества пет пъти над допустимото се изливали във Варненското езеро заради скъсания канал

Как 5 млн. евро и хиляди кубически метри фекални води изтекоха във Варненското езеро

Номинирам Спас Спасов за последователната му и задълбочена работа по  разследването за хилядите кубически метра силно замърсени отпадни води, които се изливат във Варненското езеро от скъсан тръбопровод.

 Как 5 млн. евро и хиляди кубически метри фекални води изтекоха във Варненското езеро

Разкритията на Спасов добиха публичност в серия публикации, които доказват, че институциите са знаели за случващото се, но нито една не е предприела мерки да спре изливането на кубици фекални води в езерото.

В резултат жителите на Варна и хилядите туристи научиха, че аварията,  причинила екокастрофата, е от август м.г., а количествата опасни вещества, които се изливат в езерото, са с пет пъти над пределно допустимите норми. Дотогава милиони лева, инвестирани в преобразуването на пречиствателната станция за отпадни води в кв. "Аспарухово" в помпена станция и конструиране на транспортиращ тръбопровод, бяха изтекли през тръбата заедно с фекалните води. Междувременно данъкоплатците – жители на кв. „Аспарухово“ във Варна, разбраха от Спасов, че плащат на местното ВиК всеки месец такса пречистване, каквото в действителност не получават.

Разкритията на Спас Спасов имаха широк обществен отзвук. Граждани на Варна излязоха на протест с искането на оставка на варненския кмет Иван Портних, за това, че девет месеца е пазил в тайна случващото се. Варненска окръжна прокуратура се самосезира и разпореди проверка. А за неправомерно похарчените пари на европейските данъкоплатци, бе сезирана Европейската комисия.

За установяването на последиците от бездействието на институциите и разобличаване на виновните Спас Спасов използва активно Закона за достъп до обществена информация. Не винаги получава отговорите, които търси, заради което чака насрочване на дело в Административен съд Варна срещу отказ да му бъде предоставена информация от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“. Информацията би трябвало да осветли работата по удълбочаване на два канала на пристанище Варна, изпълнителите и стойността на дейностите.

Публикации:

Опасни вещества пет пъти над допустимото се изливали във Варненското езеро заради скъсания канал - Дневник, 29 април 2020

Басейнова дирекция не откри "еднозначна" причина за измирането на "единични бройки" риба във Варненското езеро - Дневник, 26 май 2020

Тайните за екокатастрофата във Варненското езеро потъват все по-дълбоко - Дневник, 27 май 2020

Въпрос за 5 млн. евро изплува от мътното дъно на Варненското езеро - Дневник, 17 юни 2020

Прокуратурата започна проверка на причината за екокатастрофата във Варненското езеро - Дневник, 17 юни 2020



В последните 2 години Мила Чернева изключително активно и последователно използва ЗДОИ, за да повиши прозрачността на институциите по редица важни и актуални въпроси. Журналистката води дела срещу незаконосъобразните откази на администрацията и винаги отразява развитието по казусите за достъп до информация в публикации.

След спечелено съдебно дело Мила Чернева получи от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) информация за продадените електронни винетки през сайтовете www.vinetki.bg и www.a1.bg: 

„Частна фирма е продала винетки за пет пъти повече пари от държавата“.

След спечелено съдебно дело Мила Чернева получи от Столична община (СО) информация за ремонта на столичните улици: 

„Съдът: София не трябва да крие как е похарчила 38 млн. лв. за улични ремонти“.

След спечелено съдебно дело Мила Чернева очаква да получи от Държавната консолидационна компания (ДКК) информация за разходването на сумата от 500 млн. лв. за ремонт на язовири: 

„Съдът: ДКК трябва да каже как харчи 500-те млн. лв. за ремонти на язовирите“.

Мила Чернева води и три текущи съдебни дела срещу откази на институции:

Дело срещу отказ на Министерство на вътрешните работи (МВР) да предостави копие от договора, сключен с фирмата „Веридос ГмбХ“ за изготвяне на нови паспорти и лични карти за българските граждани. По жалбата срещу отказа е образувано а.д. № 2670/2020 г. на АССГ, Второ отделение, 35 състав, което е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.09.2020 г. от 13,30 ч.

Дело срещу отказ на Национална служба за охрана (НСО) да предостави информация за безвъзмездното временно ползване на автомобили на НСО от външни лица. По жалбата срещу отказа е образувано а.д. № 2002/2020 г. на АССГ, Второ отделение, 39 състав, което предстои да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Дело срещу отказ на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) да предостави информация за договорите за доставка на храни за затворите. По жалбата срещу отказа е образувано а.д. № 5665/2020 г. на АССГ, Второ отделение, 48 състав, което е насрочено за разглеждане в открито заседание на 28.09.2020 г. от 10,00 ч. Казусът е отразен в публикация „Тайна е колко струва хлябът в затворите в страната“.